И ето идва най-щастливия ден - времето, когато младите гургулички вземат куфарчетата, хавлиите, четките за зъби, мятат на рамо торбата с ценни наставления от мама и татко плюс солидна раница с домашни сандвичи и пържени филии - така, за отскок, и политат ведно към новото си гнезденце.
Ех, свободата е сладко нещо, еуфорията около промяната е упойваща! Ама айде сега, може ли пък всичко да е чак толкова розово? Да не забравяме, че все пак живеем в България и тук порядките са мааалко по-различни.
Да помислим реално - колко хора в свидната ни родина са де факто самостоятелни в живота си далеч от семейното огнище? Неведнъж сме виждали мъж в 40-те си години, с посредствена работа, еротично бирено шкембенце, нежно подало се окосмение изпод евтина илиенска ризка и смотана соц прическа, който категорично отказва да напусне родния си дом, а пък ако може, да натресе на грижовните си домашни и жената, и децата, и кучето, и златната си рибка!
Жената вече не е жена в пълнокръвния смисъл на думата - тя е майка на 1, 2, 5, 10 сополиви чавета плюс едно леко престаряло от същия вид. Е, брат, какво по-добро от две майки на едно място - двойна грижа за човека!
С кран не можеш да го мръднеш такъв от телевизора, дори и краката си не би вдигнал, за да минеш с прахосмукачката отдолу, а пък стой и гледай сеира, ако вземеш, че му разлееш бирата! И така българският мъж расте ли, расте (най-вече настрани!), обгрижван отляво и отдясно, без грижите за него да имат въобще някаква възвръщаемост!
За жените пък да не говорим! Не може да се гледа едностранчиво - само жените вършат работа, всички мъже са лентяи! Not cool! Ако всички мъже бяха лентяи, откъде, за Бога, се взеха всички тези златотърсачки, борещи се по десетина наведнъж за драгоценното място в сърцето на своя богат "любим"?!
Хмммм, работата става доста дебела, ако в шарената женска картинка фигурира само нещо от сорта на средно или средно специално образование, стабилно подплатено от ултракъса пола и евтини руси кичури, криво-ляво боцнати върху кухата лейка. Е, ако това на чичкото му е достатъчно - супер, пей сърце, баницата е опечена! И ето ти нов дом, нов Мерджан, почивки, Гучи-мучи...
Ако пък гаранцията на момата внезапно вземе, че изтече и на пазара се появи нова стока, маминка винаги ще си те вземе обратно в тясната панелка в Люлин 3. Какво толкова, нали си опитала, а ако си била и поне малко от малко хитра, ще си заделила някой и друг лев да избуташ един бакалавър-PR в СУ, нали сега е много модерно всички да ставаме PR-и, дръж се, Евгени, дръж се, Минчев, идва бодрата смяна... празни тикви!
Все пак, това са лесните начини за спешно и трайно набавяне на покрив над главата. Ако сме достатъчно луди глави, уверени до болка в своите суперменски възможности за оцеляване в ърбън джунглата, и, разбира се, бесни идеалисти, разтикваме смело камарите от заплахи, предупреждения и молби и се мятаме във въртопа от радости и проблеми, които предлага новият дом. Йеее, пиене до зори, луди партита, секс до дупка, пушене на дивана пред телевизора, дрехи по пода - свобода!
Или пък анархия?! Грубата действителност рано или късно пристига с гръм и трясък, бие по два шамара на съкровените ни мечти за личностен прогрес и ни навира всички в кучия гъз! Израстването е в движение, изникват все нови и нови неща, за които да мислим, да пресмятаме, да се тревожим...
И покрай веселите купони и безгрижното излежаване до 12 на обяд, все някога ще се спънем в 5 камари мръсни дрехи и боклуци, и ще си кажем: Брех, кога за последно направих тук нещо, различно от ядене, пиене, сране и секс? Няма я мама!, няма го тати, само вие двамцата, с по 5 лева в джобчето, защото всичко друго сте изпили... а ако има там и семки и бонбонки - пак добре, нали е храна!
Лесно е да гледаш през розовите очила, да наденеш наметалото на Батман и да се извисиш над профанното и сивото. Лесно се кроят плановете в зелените ни главици и всичко, което хвърчи, се яде. Дълги години си мислех, че ще успея с едно щрак! - и готово. Ама сега вече, като ми дойде до главата - хора, то пренасянето си е като да прекосиш деветте кръга на Ада!
Дъгите, фанфарите и листенцата от рози се изпаряват, в момента, в който с хиената от агенцията си стиснете ръцете, договорът е прилежно сгънат в джобчето и оттам нататък - кой откъде е! Знам, че ще успеем, всичко е премислено, пресметнато, уговорено с акуратността на стар лихвар с мазен тефтер. Обичаме се, имаме страхотни приятели, които ни подкрепят - кой с мили думи, кой с SMS, кой с прегръдка, тостер или прахосмукачка, живи и здрави да са ми всичките!
Ама червейчето на съмнението кой ще го изгони, кой ще те потупа по рамото, когато изгладнял и окъсан, с багажа под мишница, потропаш пак на мамината врата, защото си абдикирал от идеите си след сблъсъла с честитките на Топлофикация?
Е, аз тръгвам по пътя на щастието - Рицар без броня, но с щит от мечти. Пожелайте ми успех и яко дупе!
