Това произведение не се препоръчва на хора, които са чувствителни към неприличните изрази! В редакционния блог на Дойче веле Явор Фингаров пише на ръба между сатирата и треската. Бълнуванията му се раждат в един софийски клуб. Те просто се тресат като силиконово малеби. Те са там.
Те трябва да бъдат привлекателни. Задушно е, въпреки мощния климатик. Музиката е същата като миналата година, като преди 3 години, като преди десетилетие. Някои неща са евъргрийн, например - скудоумието на диджеите и музикалните оформители в България.
Жените са там. От грима физиономиите им приличат на платно на Кандински. Устиците им излъчват пренебрежение и премерена злоба. Поклащат стройните си тела, изваяни след стотици часове във фитнеса.
Тези тела са еднакви, заради еднаквите упражнения, заради еднаквите диети, заради еднаквите страсти. Лицата им не са безизразни, но в изражението им зее дупка. Дупка от ужасяващата липса на човечност, ужасяващата липса на Смисъл.
Клонираните атакуват
В потните сепарета, където срамните въшки се чувстват у дома си, като питони са се излегнали поувехнали чичковци. Вече оплешивяващите темета блестят под шарените диско-топки. С хищен поглед те следят парада на младата плът.
А той се провежда заради тях. Жените танцуват. Искат да бъдат забелязани, искат да бъдат черпени.
Не са проститутки, най-обикновени момичета. На възраст между 16 и 24. Вашите дъщери.
Танцуват разголени и чакат състоятелните чичковци да им викнат по някой коктейл. Искат да преспят в хубавите апартаменти на тези чичковци. А след това да бъдат заведени в мола.
Сексът, разменен за най-различни обходими ненужности, закупени с парите на чичковците, за тях не представлява морална дилема. Не представлява никаква дилема. Дали ще го нарекат "той ме кара да се чувствам желана" или "той се държи галантно" няма в случая никакво значение.
Може дори да бъде абсолютно акуратно артикулирано като "търся си богат мъж". Но в случая формулировката няма никакво значение. Все тая как ще бъде наречен един геноцид, нали така?!
Гледал съм снимките им, дългите фотосесии във Фейсбук, крещящи "искам богат мъж". Те са еднакви. Жените са различни, но само по име. Визиите (както те наричат външността си) са еднакви, желанията са еднакви, мечтите са еднакви, моралът е еднакъв.
Мелодраматичният поглед, замрежено насочен директно в обектива, предизвикателната чупка в кръста, нацупените устички, тоновете грим, тупираните коси, третирани с промишлени количества лак: така седят те, жените, с техните петсантиметрови поли, дълбоки деколтета, сутиени вечно с един номер по-малки, та да повдигат циците нагоре.
И те, тези жени, седят фръцнати в жалкия си вид и чакат чичкото. Като ги гледам как го чакат на бара, просто ми иде да им изкрещя: "За Бога! Интересно е, което не се вижда, защото което се вижда, вече спира да бъде интересно!
О, жени, знаете ли точно колко квадратни сантиметра от телата ви са останали интересни?!".
Повръща ми се...
На бара седи момиче. Гледа злобно и сластно. Става ми гадно. Насочвам очи към тялото й, перфектното дупе, стройните й високи крака, нацупените силиконови устни, преливащите силиконови гърди.
Пола по-скоро дразнеща, отколкото изпълняваща функция. Токовете са поне 15 сантиметра. Гледам я, а напиращото физиологическо желание изобщо не е сексуално - иска ми се да повърна.
Тя също ме поглежда, за една десета от секундата интересът и влажността в очите й отстъпват пред суровата ярост на човека, чието време си изгубил.
За обиграния й поглед всичко вече е ясно. Раздърпаният ми пуловер, евтината цигара, 5-дневната ми брада: очевидно бедняга, който не може да я качи на мерцедес, да я заведе в мезонета си и после на шопинг.
Едва ли се е досетила, че мога да напиша някой и друг стих, пък и това едва ли може да бъде монетизирано.
Имам прозрение: щом жените използват масово такъв маркетинг за себе си, значи точно тази стока масово се търси на пазара!
И повечето мъже искат така опаковани жени. Това е тъжно.
Значи саморазбирането и самоопределянето на тези български жени е отчайващо принизено. Жената очевидно иска да бъде възприемана единствено като безмозъчен къс месо с дупка между краката - това с извинение към по-чувствителните читатели.
Като евтина курва, която за нищо не става - пак с извинение. А това ще е краят на еманципацията на българските жени.
Защото излиза, че те доброволно приемат подчинената си обществена роля, в която срещу вагинални екстри получават елементарни житейски луксове. Например - прахосмукачка, за да чистят под дивана, на който мъжът-шкембелия седи и гледа мач.
Смъртта на Смисъла
Да, явно няма Бог... И разсъблечените млади жени ще продължават като обезумели да се кършат под лъстивите погледи на дебелите състоятелни чичковци, и ще продължават да разменят вагината си за посещения в мола, и ще продължават да бъдат произволно заменяемо сочно парче месо с отверстие...
Стана ми задушно, излязох навън, запътих се към едно евтино кръчме. Докато се наслаждавах на спокойствието на малките централни улички, жените на София, там в онова заведение, започнаха бавно да умират в съзнанието ми.
Мир на праха им.
Варианта тогава е автора да ги причака тия същите девойчета в някоя библиотека или изложбена зала и да си отмъсти така на негова територия.... с презрителен поглед и пренебрежение :
Такеши За това живея
Евалла на Такишито !!! Безспорен талант !! Брато, не си ли мислил да изкарваш кинти с писане? ))
Обрисуване на българската действителност. Наистина това не е масата, но е голяма част от младото поколение. Над това трябва да се замислим всички и да се борим срещу бездуховността.
Разказъ на Такеши напрао кине глАви и кърти мифки!!! Брао пич! Велик си! Аман от сексуално комплексирани, пъпчиви, злобни и завистливи псевдо-ентелектуалци, които никога нема да разберат колко прост и готин е всъщност животъ. Аман и от вагинално депресирани, плоски и надути ентелектуалки, които ги подкрепят.
Младежът, дето е списал това, да вземе да ограничи агнешкото и бирата по следващия Великден, че му влияят зле на стомаха, а човекът с кисел стомах е и човек с кисела глава. И дайте да ги убием тези продажни жени, че ни пречат на самочувствието! Вижте каква хубава държавица си има, дето всичко и е уредено, пък тези мутантки ни развалят имиджа.
Ralitsa Alexandrova | 06.05.2011 05:12 Проблема на тези жени не е, че се обличат като проститутки. Ако нещо е красиво нека бъде на показ и да радва окото....аз, като ценител, това го приветствам Проблема на тези жени е, МИСЛЯТ като проститутки! Нека не бъркаме двете неща
Ле-ле колко коментари, и то от тъпи по-тъпи - повечето де. Ми то на такова слабо и клиширано писание какви коментари да очакваш. Ей хора, писането не е като оная работа, не всеки може. Но изчетох всичко и не съжалявам за подвига си и си заслужих наградата да прочета двата текста на Takeshi . Завиждам ти че можеш така да кажеш нещата които мислиш. Страхотно!
Статията показва нещо много типично за България, консуматорската култура било то на жени или на мъже, няма значение. Но я да се замислим дали авторът пише това защото е морално "извисен" или защото е комплексар без възможности да си позволи тези жени. Сам казва, че като го погледнат се дразнят, че са си загубили времето с него. Явно той не представлява интерес за никого и това е основният проблем при него.
164 Tania Kalfova - Шепа клишета и недъгав завършек на пробито портмоне... 173 jabo - ооо, драги, обществото ни отдавна не е просто консуматорско. Я виж само какво чудно олицетворение си на онзи турски кенеф "мейд ин Чехия", гдето всеки се изхожда, и от гдето постоянно извират всякакви чудесии адресирани към гърбовете на ближните ... Евтината демагогия, фурнаджийското темово подмятане, безконечните оправдателни извинения ... Гнусно общество, в което личната хигиена на масата е пряко свързана с мръсното съседско бельо ...
Хм, донякъде съм съгласна с автора - тези жени наистина не стават за нищо. Но пък от друга страна хич не ми харесва типично българския манталитет на "хейтъри". Лесно е да си пиеш кафенцето и да плюеш дадена група хора. Защо авторът не седне действително да напише някое стихотворение, ами виси в чалготеките? Нали уж бил по-извисен? Но от стихотворения пари не падат. Същата тази меркантилност не е само за кифлите, явно. И "интелектуалците" са същата стока.
Анета Попова | 03.05.201112:00 Много вярна статия, но само за единици от жените или по-скоро момиченцата. Аз не съм такава, не са такива нито приятелките ми, нито някоя от познатите ми. Тази грозна картинка е само по дискотеките в София или по-точно по пошлите поп фолк кръчмета... ====================== Не съм от тях, как' Сийке, не съм от тях!
Написаното от въпросния индивид е евтино, почти колкото жените които са таргет на словесния му онанизъм. Да, опитва се да печели евтина слава с евтини трикове. И му връзват предимно жени, които в стремежа си, да се разграничат от "лошите и износени жени на София" фанатично симпатизират на текста. Евтини жени има. Евтини автори също. Не знаем кое е по вредно. Та, по повод коментарите... * * * 03.05.201116:49 Върбан Фингера беше решил възмутено да похарчи стипендията си за пропаднала проститутка. Възмутен почука на мръсната врата в мръсния коридор на мръсна панелка в Младост 5. Потриса се от миризмата която го лъхна, щом портиера- мутра отвори външната блиндирана врата. Фингера никога не беше ходил в казарма, но деликатния му нос долови уханието на партненките на цяла рота кашици след марш на скок. Възмутен прекрачи бордея запушвайки дихателния си орган с мокра кърпичка Арома. - Какво ще ми предложите?- възмутен зададе въпрос Върбан, в който основателно се намекваше, че търси качество и материализиране на перверзни фантазии. - Имаме дебели, слаби и мургави- презентира стоката Мадам, жена с фзиката на велик йокодзуна, след което отегчено задъвка олигавен фас. Внезапно стана и измери хилавата върлинеста фигура на Фингера с поглед- Може и мен, че имаме много клиенти и малко момичета, само трябва да кихнеш 5 лв отгоре- оцени уменията си дъртата брантия. - Аз пиша в редакционния блог на ББС, фор крайст сейк! – още по възмутен изграчи момъка- при това с много трескава сатира! - Значи ти си този който шари стените на блока със спрей, а-а-а? Заради теб пенсиите викат патрулките и ни спъват бизнеса. Тесла, Кирка- открих го- зави като сирена на 2 юни Мадам, а от ушите на Фингера текна кръв. В тясното помещение нахлуха две горили. Първата беше посрещнала Върбан, но втората наистина уплаши таланта на ББС. Ако Кинг Конг беше съпруг, а Виталий Кличко съпруга, тяхното дете щеше да прилича на Кирката. Висок два и широк метър изрода изпълваше стаята с агресия и адреналин, които можеха да се режат с нож. Животът на Върбан започна да се точи като кинолента в долнопробен миризлив киносалон. И точно когато в неговото съзнание се прожектираше първата му статия в интернет, върховното постижение на краткия му жизнен цикъл, усети около врата си мазни пръсти стискащи като хидравлична преса. Зъркелите на Фингера панически започнаха да търсят пространство в стеснените от налягане очни орбити, а краката му се мятаха като кълки на прясно обезглавена кокошка. - Тесла, коп`ле, глей тоз Донадони как се гърчи- демонстрира оскъдни познания за Ренесанса Кирката- ше рисуваш ли пак бе, бояджия? - Аш не ришувам, ас писа- бореше се за кислород Върбан, а езикът му правеше пируети като Албена Денкова – в интер... успя да промълви полузадушен Фингера. - Оставете го- рече ангелски девичи глас- чела съм го. Той драска само в глобалната мрежа. - От ЕОН ли е, неговата мама?- стисна още по силно Кирката, а Върбановото лице смени няколко нюанса на дъгата и се спря на цвят неузрял патладжан. - Писател е, пише в нета- поясни ангела- пусни го Кирка. - Пишлеме юзър- обобщи авторитетно Теслата, а Кирката с неохота разхлаби захвата. Върбан засмука жадно въздух, а белите му дробове започнаха да помпат бясно като пречиствателна станция с изчерпан капацитет, докато диафрагмата танцуваше от щастие. Възкръсналият огледа спасителката си. Миньонче с гърди които можеха да спрат пясъчен часовник. С пола- колан и корсет който умножаваше въздействието на циците така, че колието и беше почти успоредно на пода. Върбан реши да и посвети сонет, въпреки лошото мнение което имаше за този тип жени. Внезапно Фингера изпита омраза към себе си, за проявената слабост... в слабините си и най вече в сърцето, което беше трепнало. Но омразата към платената жрица беше тройна. - Как е, плащат ли дебелите, плешиви, разплути, богати чичковци? - Намери си работа, Върбане. И по възможност момиче- каза платената нимфа. - Избръсни се, откажи цигарите и зарежи клошарската мода. И търси това което искаш, не това което мразиш. Защото ще си помисля, че мечтата ти е, да си богат и разплут чичко, но нямаш смелост за това. По лесно и безопасно е безцелно да изливаш злоба. Злобната констатация не променя хората, само ги изравнява с техния автор. - Как ти е името?- задавен от жлъч попита сатиричния Фингер след две минутна пауза. - Климентина. И нямам цена за теб- каза момичето. Върбан излезе от бордея и заслиза по стълбите. Когато стигна до партера извади швейцарско ножче и издълба в стената “Климентина е долна курва”.