Иран освободи под гаранция арестувана активистка за правата на човека, съобщи френският вестник „Либерасион".
Шива Назар-Ахари, журналистка и активистка за правата на човека, беше освободена под гаранция от 500 хиляди долара след 9 месеца затвор, но въпреки това тя може да бъде осъдена на смърт.
26-годишната жена е обвинена, че е „враг на бога", както и в „конспирация срещу националната сигурност, пропаганда срещу режима и нарушаване на обществения ред".
Шива Назар-Ахари е арестувана през 2009 г. в свещения град Кум, докато присъства на погребението на водещия ирански дисидент - аятолах Хусеин Али Монтазери. С нея са задържани и други двама членове на Комитетът на репортерите на човешките права.
Младата журналистка рискува да получи смъртно наказание, но благодарение на международната подкрепа, изпълняването на присъдатата й за момента е отложено.
За освобождаването й са мобилизирани групи за човешки права, журналисти и интелектуалци, както и "Амнести интернешънъл" и т.нар. про-Сакине движение, основано от Салваторе Даниел Шифър.
"Шива е една от иранските жени, за чието освобождаване наскоро публикувахме нови апели в няколко европейски вестника", заяви Шифър. Това е временно освобождаване в очакване на нов процес, но една малка победа за нас представлява много", допълни той.
Продължава цивилната война на Европа за освобождаването на 14 души, осъдени на смърт чрез убийство с камъни, сред които и 43-годишната Сакине Мохамади Аштиани.
Случаят на иранката Сакине разбуни духовете на международната сцена още през август. Милиони хора по света бяха ужасени от новината, че Иран е готов да продължи зловещата практика на убиване с камъни. Към момента редица държави, международни фигури и организации са се нагърбили с нелеката задача да се опитат да спасят Сакине с улични протести и подписки.
Сакине Мохамади Аштианин е обвинена през 2006 г. в две извънбрачни връзки след смъртта на своя съпруг и осъдена на 99 удара с камшик - наказание, изпълнено през същата година. След това тя е обвинена и в съучастие в убийството на своя съпруг (в крайна сметка е оправдана по това обвинение) и в прелюбодейство по време на брака, заради което е осъдена на убиване с камъни.
Международна подкрепа
Италианското издание Repubblica съобщава, че вече 140 000 души са подписали призива за освобождаването й, отправен от вестника.
Апелът бе първоначално разпространен от френският седмичник Le Nouvel Observateur и бе публикуван и от белгийския вестник Le Soir и френско-немския вестник Tageblatt в Люксембург.
Освен редица нобелови лауреати, сред които Рита Леви Монталцини, Ренато Дулбеко и Люк Монтание, апелът за освобождаване на Сакине е подписал и Фредерик Митеран, френския министър на културата и комуникациите.
Сакине обаче продължава да бъде в тежко психично състояние по думите на сина и Саджад. Адвокатът й Хоутан Киан предупреди, че убиването й с камъни не е отменено, противно на твърденията на иранския режим - „Не съм получили официално уверение", каза той.
Миналата седмица иранските власти спряха действието на смъртната присъда на вдовицата - говорителят на министерството на външните работи Рамин Мехманпараст съобщи, че присъдата ще бъде преразгледана.
„Майка ми е подложена на непрестанни разпити от иранското разузнаване, а досието по случая й е изчезнало", каза миналата седмица синът на Сакине. 22-годишният Саджад даде обширно интервю по мобилния си телефон за френския философ и интелектуалец Бернар-Анри Леви, публикувано във вестник "Либерасион". От него стана ясно, че Сакине е информирана за международната кампания за спасяването й и е щастлива от тази мобилизация.
Хиляди хора излязоха по улиците в Париж в отговор на призива на Regle jeu Du („Правилото на играта") на философа Анри-Леви и Асоциацията на правата на жените Ni Putes ni soumises („Нито проститутки, нито подчинени"). „Ако спасим Сакине, това ще помогне за освобождаването на други жени, които чакат в коридорите на смъртта", заяви Анри-Леви. „Мисля, че можем да го направим".
По време на събитието, бяха прочетени официални писма в подкрепа на Сакине. Анри-Леви се е уверил, че копия от тези писма и десетки други, ще бъдат предадени на иранския Върховен Лидер Али Хаменей.
И Европейският парламент осъди Иран
Освен че предизвика остра международна гражданска реакция, случаят даде повод за още по-голямо обтягане на отношенията между Иран и Запада и мобилизира Европейският парламент, който в петък решително осъди присъдата на иранката Сакине Мохамади Аштиани на смърт чрез убиване с камъни в резолюция, приета в сряда.
Резолюцията беше приета с огромно мнозинство в ЕП (658 гласа "за", 1 "против" и 22 "въздържали се").
Няколко депутати дори бяха сложили тениски, на които ликът на вдовицата е щампован над надпис "Спасете Сакине".
Всички политически групи в Парламента бяха на мнение, че "каквито и да са фактите, осъждането на смърт чрез убиване с камъни не може да бъде оправдано и прието". Те призоваха иранските власти да отменят присъдите, произнесени срещу нея, и да започнат цялостно преразглеждане на делото ѝ.
В същата резолюция членовете на ЕП настояват правителството на Иран да преразгледа случая на холандската гражданка Захра Бахрами, да ѝ осигури незабавно достъп до адвокат и консулска помощ, да я пусне на свобода или да ѝ гарантира справедлив съдебен процес.
Захра Бахрами е задържана след протестите на 27 декември 2009 г., докато е на посещение в Иран при семейството си, като е принудена да направи самопризнания по телевизията в потвърждение на обвиненията срещу нея. След това нито международните организации за защита на правата на човека, нито холандските власти са получили достъп до нея.
В резолюцията на ЕП се настоява да се спре екзекуцията на 18-годишният Ибрахим Хамиди, който е осъден на смърт през август 2010 г. по обвинения в содомия, извършена, както се твърди, на едва 16-годишна възраст, и въз основа на признание, изтръгнато чрез изтезания.
ЕП иска мораториум върху екзекуциите
Иран продължава да бъде една от малкото страни - наред с Афганистан, Сомалия, Саудитска Арабия, Судан и Нигерия, които все още практикуват убиването с камъни.
Европейският парламент призовава Иран да забрани тази жестоката и нехуманна практика. Депутатите изискват от иранските власти да наложат мораториум върху екзекуциите в очакване на премахването на смъртното наказание, както и да изключат "прелюбодеянието" и хомосексуалността от числото на наказуемите деяния.
Иранските власти трябва незабавно да освободят всички, които са задържани единствено заради участието им в мирни протести и заради желанието им да упражняват своето основно човешко право - свободата на изразяване, се казва в резолюцията.
Сред действията, които ЕС би могъл да предприеме, депутатите изброяват приемането на допълнителна финансова помощ в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека за по-активна подкрепа на иранските защитници на правата на човека. Освен това, депутатите искат забрана за пътуване и замразяване на активи от страна на ЕС за лицата, които са отговорни за нарушения на правата на човека, репресии и ограничаване на свободата в Иран.
Междувременно иранският външен министър Манушер Мотаки нарече западната подкрепа на Сакине „полтически мотивирана пропаганда". Той критикува „двойният стандарт", който западните страни прилагат в случаи, касаещи нарушаване на човешките права, напомняйки за центровете за задържане като Гуантанамо и Абу Гариб.
Борис, вие не сте казали нито една обидна дума, не виждам как мога да ви се обидя. Напротив, разговора ми с вас е доста провокативен и интересен. За съжаление след този пост ще ви напускам, защото имам да върша малко работа. Но утре ще пиша пак. Има много пасажи от Библията, които могат да се тълкуват. С това съм съгласен. Има много неща които ми харесват (предимно в новия завет, където Исус е на хилядолетие пред съвременниците си). Но има и много пасажи, които както и да ги въртя не мога да ги разтълкувам символично. Например потопа, Содом и Гомор, геноцида на цели племена, раси, робство, жетвоприношения, греховността ни по рождение, пребиването с камъни за тривиални неща и др. Много ми е трудно да игнорирам тези неща. В крайна сметка ние като хора сме се развили и цивилизовали и не можем да приемаме нещата буквално, така както е била предназначена книгата да се приема в миналото. Ние селективно избираме това което ни харесва и отхвърляме това което не ни харесва от Библията. Лошите неща за нас са символични, добрите буквални. Тогава защо въобще ни е нужна тогава тази книга? Смятам че можем по-добре.