Те са красиви, елегантни, добре фризирани и камерата ги обича. Освен това са умни, находчиви, с язвително чувство за хумор и винаги готови за атака. С тях шега не бива, защото това са Pussy Riot: модерните символи на неподчинението и демонстрантките, превърнали се в големите звезди на протестното движение.
Звучи ли преувеличено? Дори да е така, факт е, че прекаралите година и половина в затвора Надя Толоконникова и Маша Альохина вече от няколко месеца са на свобода и световната сцена с трепет очаква всеки следващ техен ход.
До неотдавна те бяха просто едни от многото бунтарки, досаждащи на институциите, а сега са световни знаменитости. Издигането им беше светкавично, а бъдещето пред тях изглежда светло и пълно с обещаващи нови възможности. Или може би не е чак толкова светло?
Свободата, брат
Всъщност откакто излязоха от затвора, Толоконникова и Альохина не пожънаха особени успехи, а проблемите сякаш ги преследват непрекъснато.
Прочутият им арест преди две години (след изпълнението на „пънк молитвата" в катедралния храм „Христос Спасител") завърши с присъда, но малко преди Олимпиадата в Сочи те получиха амнистия лично от Владимир Путин. Девойките обявиха, че не желаят милостта на своя неприятел, но все пак излязоха на свобода.
Оттогава те веднъж бяха арестувани погрешка поради подозрения в кражба, а казаци ги биха с камшик и така спряха в зародиш поредната им протестна акция.
Неотдавна Толоконникова и Альохина бяха доста грозно атакувани от 5-6 руски младежи в ресторант за бързо хранене в Нижни Новгород. Нападателите ги пръскаха с боя, хвърляха метални предмети по тях, разкървавиха Альохина и не особено любезно ги призоваха да се им се махат от очите и да отиват в Америка.
Момичетата може и да не са изненадани да срещат такова отношение, но то продължава да контрастира ярко с реакцията на Европа и света към действята им - докато бяха зад решетките, момичетата получиха подкрепа от политици, музиканти и знаменитости от цял свят, а Толоконникова проведе интересна и задълбочена писмена кореспонденция с радикалния философ Славой Жижек.
Покрай целия шум някак естествено се създадоха големи очаквания към бунтарките, които обаче до момента не се оправдават и дейността им изглежда в застой.
С красавица начело
А шумът беше наистина много. След като се изправиха пред съда, обвинени за за „хулиганство, мотивирано от религиозна омраза", техният процес стана една от най-популярните новинарски истории на планетата, провокирала разсъждения за руската съдебна система, за социалния климат в страната и за личността на Владимир Путин.
Медиите изградиха на Надя, Маша и третото момиче от екипа Екатерина Самуцевич образи на интелигентни и решителни личности, а не на обикновени „хулиганки", както ги описваше обвинението.
Самите те успяха да използват женския си чар, както и факта, че присъдата от две години на Надя и Маша определено изглеждаше твърде сурова за стореното от тях. Щом дойде подкрепата от хора като Пол Макартни, Мадона и Стинг, тя само допринесе още повече за това Pussy Riot да станат най-малкото симпатични на западния свят.
Със сигурност помогна и документалният филм Pussy Riot: A Punk Prayer - копродукция на Русия и Великобритания, впоследствие закупена от HBO. Филмът разкри неизвестни дотогава подробности за живота на Надя, Маша и Катя, като използва кадри от съдебния процес и интервюта със семействата на момичетата.
С най-много екранно време, Надежда Толоконникова беше портретувана като негласния лидер на групата: предизвикателна и провокативна красавица, спокойна и непоклатима пред опасностите, но също и млада майка и съпруга.
Тя е родила дъщеря си на 19 г., но буйните й години са започнали още с участието в група, наречена „Война", чийто акции са включвали целуване на полицаи по улиците и отиграване на оргия в музей по биология.
А сред родителите на момичетата най-голямото хипи е именно бащата на Надя. В началото той бил притеснен от заниманията на дъщеря си, но впоследствие се вдъхновил от ентусиазма й и даже признава, че е давал идеи при написването на песента, с която девойките се проявиха в руската църква и предизвикаха ареста си.
Политическата сцена ги съблазни
Дори зложелателите им би трябвало да признаят, че все пак Pussy Riot проявиха качества и показаха потенциал за нещо повече от протестни прояви.
Днес може да изглежда, че пънкарките са в дупка, но те винаги са способни да изригнат, когато най-малко очакваме. Един от последните намеци на Толоконникова и Альохина беше, че ще се пробват да влязат в политиката и ще кандидатстват за места в московския градски парламент.
„Заслужава си да се опита", бяха точните думи на Толоконникова по въпроса. Изборите най-вероятно ще са през септември и ако наистина пънкарките се готвят за тях, това може би обяснява снишаването им напоследък.
Междувременно обаче световната сцена продължава да очаква поредното „представление" на активистките. А мненията за тях и дейността им си остават на двата полюса.
