Голи полета, празни пътища, разрушени къщи и затворени училища. Добре дошли в Северозападна България - официално най-бедният регион на Европейския съюз.
"Почти няма социално-икономически индикатор, по който този регион да не е последен, както в България, така и в ЕС", заяви в неотдавнашно интервю за Франс прес заместник-регионалният министър Николай Нанков.
През 70-те и 80-те години на миналия век регионът се сблъска с масирана индустриализация, произвеждайки стоки, които имаха пазар единствено в комунистическия пазар - СИВ. Но когато Желязната завеса падна преди 20 години, заводите бяха затворени. Оттогава хората са станали рядкост, обезлюдяването и застаряването на населението удря безжалостно малките градове и особено села, оставяйки в руини кипящите някога от живот училища, величествени църкви и ТКЗС-та.
"Това беше едно голямо село с 9000 души население, но сега всичко си е заминало", споделя 77-годишният Никола Георгиев, жител на село Якимово. То е разположено в сърцето на Северозападна България на около 100 км северно от столицата София. Сега в селото живеят само 2000 души.
"Болно ми е, болно ми е за България, за любимата ми внучка, която емигрира в Италия, за да търси работа. Надявам се, че децата ни ще се върнат някой ден у дома", каза Георгиев.
Почти не може да се намери работа в близките градове Монтана и Враца, нито във Видин, намиращ се по на север. Димящи комини на къщи и миризма на изгорели въглища са навсякъде, защото това е най-евтиният начин за отопление.
Безработицата в трите града се движи в диапазона между 17.6 и 19.9% през първата половина на 2011 г., или почти два пъти над средното ниво за страната - 10.3% (в България по последни данни е близо 12 на сто - бел.р.).
Днес земеделието е основният икономически поминък в тази част на плодородната Дунавска равнина, но заради старите технологии за отглеждане добивите са ниски. В резултат на това, северозападният край е формирал едва 7.4% от БВП на страната през 2009 г. спрямо 48.3% за най-богатия Югозападен регион.
Северозападът е привлякъл само 2.4% от всички чуждестранни инвестиции. Големият демографски срив и застаряването също са виновни, разказа Нанков, имайки предвид "ужасяващия" спад на населението в региона с 18.3% за периода между преброяванията от 2001 и 2011 г.
"Какви деца? Няма деца тук", каза 61-годишният безработен Детелин Андреев пред местното училище в село Войница, недалеч от Видин. "Тук са само пенсионери и безработни, купуващи храна на кредит през цялото време", сподели местният бакалин, който отказа да назове името си. Магазинът му предлага оскъден асортимент.
Картината е още по-мрачна по западната дъга на региона по границата със Сърбия. "Тук нямаме магазин за хранителни стоки. Децата ни идват отвреме навреме, за да ни носят храна и да проверят дали сме живи. Има автобус вторник и четвъртък и понякога го използваме, за да отидем на лекар", заяви 70-годишната Надежда Пешева от село Чичил.
Какво се случва, ако се разболеете в някой от другите дни? "Отиваш там, където всички ние ще отидем - при Бог", добавя тя, сочейки към селското гробище.
"Елате при мен всички, които сте уморени, и аз ще ви успокоя", гласи надпис над входа на местната църква в Якимово. Но портите й са отдавна заключени, а дуварите - покрити с некролози.
"Всичко се разпада", каза 82-годишният пенсиониран тракторист Димитър в покрайнините на село Ошане. "Те съсипаха нашите стопанства и изгониха младите хора в чужбина, но всичко е по наша вина, защото сме гласували за тях. Тази страна никога не е имала нормални лидери", заяви той, пасейки своите четири-пет овце.
За заместник-министъра изходът е в повечето еврофондове за помощ и държавните пари в инфраструктура, като паневропейският транспортен коридор номер IV и втория мост на река Дунав за Румъния край Видин, готов вече на 70%.
Интензивното земеделие и туризъм, както и насърчаване на проекти за регионално развитие и инициативи за трансгранично сътрудничество с Румъния и Сърбия са други пътища за връщане на хората и изтеглянето на региона от ръба на пропастта, казва Нанков.
*Според жаргонния речник на Северозападна България, публикуван от smeshko, "пустиняк е първата и най-бързо научавана дума, служи за универсална обида, със силна емоционална натовареност (Пустиняк мръсен. Тоа е голем пустиняк!), като в произношението се влага злъч, лют червен пипер и змийска отрова".
