Отлично премислена (военна) стратегия. Така изглежда поведението на Хилари Клинтън в последните месеци. Тази седмица излезе дългоочакваната книга „Трудни решения", в която Клинтън разказва за четирите години начело на Държавния департамент - опит за възстановяване на отношенията със света и преформатиране на американската външна политика.
Бившата първа дама на САЩ е определяна като водещ претендент на Демократическата партия за Белия дом (в случай че реши да участва в президентската надпревара), а републиканците вече агресивно атакуват кандидатурата й.
Походът към Белия дом
Хилари Клинтън владее онова тънко изкуство да говори като кандидат за президент, без да признава, че ще се кандидатира. „Искам само да мине тази година, ще пътувам из страната, ще разписвам книги, ще помогна за частичните избори през есента, тогава ще поема дълбока глътка въздух и ще преценя какви са плюсовете и минусите...", каза тя в интервю за ABC News.
Но макар конкретиката да не изобилстваше, между усмивките и спомените за живота след Белия дом Хилари Клинтън разкри с деликатни намеци как би изглеждала кампанията й през 2016 г.
Пример за това е двусмисленият отговор на въпроса дали фактът, че скоро ще стане баба, би повлиял на решението й да се кандидатира за президент. „На тази позиция са заставали бащи и дядовци от самото начало на Републиката", възкликна Клинтън и изказа леко разочарование, че явно не е била достатъчно ефективна в опита си да разбие двойните стандарти за жените в политиката.
Клинтън показа, че умее да отбива чувствителни теми с лекота (като Моника Люински, на която пожела „всичко хубаво" или критиките по повод здравословното й състояние).
66-годишната бивша първа дама накара водещата Даян Сойър да признае, че е малко по-възрастна от нея, и добави: „Не е ли хубаво да си на нашите години". Тя пресече всякакъв опит за задълбочаване на темата около секс-скандала: „Няма да коментирам какво съм казала или не съм казала в края на 90-те".
Клинтън разказа още, че след напускането на Белия дом семейството й е било „напълно разорено". Това изказване идва в защита на поредицата платени публични събития и речи, за които тя и Бил Клинтън са получили над 100 милиона долара в последните години. „Нямахме никакви пари, когато влязохме в президентството, а после се мъчехме да съберем средства, с които да плащаме ипотеки, къщи, образованието на Челси", споделя тя. „Да си призная, не беше лесно".
Прелюдия към 2016 г.
Публикуването на „Трудни решения" беше предшествано от „контролирано" изтичане в Politico на главата, посветена на най-критичния момент от мандата й - атентатите в Бенгази от 2012 г., когато загина американският посланик в Либия, и пространен материал в сп. People. Предстои предварително подготвена програма за телевизионни интервюта в промишлени количества и мащабно национално турне за представяне на книгата.
Хилари Клинтън вече има зад гърба си няколко бестселъра, 100% разпознаваемост, политическа подкрепа и достатъчно пари. Защо й е нужна тогава подобна активност?
Националната обиколка доста напомня на предизборна кампания с интензивния си график. Тя е перфектният начин да се съберат безценни данни за публичните настроения, които по-късно може да се използват за политически цели.
А за самата Хилари Клинтън - това е шанс да отхвърли съмненията за здравето и издръжливостта й. В следващите месеци ще й се наложи да се срещне с големи групи хора и дълги опашки от купувачи, желаещи да получат копие от „Трудни решения" с автограф.
Кои са „Трудните решения"?
Книгата прави опит да обрисува Хилари Клинтън като политик тежка категория. В сравнение с предишните й мемоари от 2003 г. - „Жива история" - новата книга прилича на държавнически документ. Хилари Клинтън явно иска хората да я разпознават не само като бивша първа дама и дипломат No.1, но и като човек с достатъчен политически опит, който има качествата да застане начело на процеса за вземане на решения.
Някои критици твърдят, че като държавен секретар тя е избягвала рисковете и че няма емблематични постижения. Факт е, че Хилари Клинтън не е Хенри Кисинджър, и нейните „Трудни решения" не са неговата „Дипломация". Но пък показват прагматичен оперативен модел с конкретни примери.
Хилари Клинтън иска да постигне няколко цели наведнъж - да документира мандата си като държавен секретар; да сложи край на дебата за сбърканата кандидат-президентска кампания от 2008 г.; да измести неприятните спомени на слабост от годините като първа дама с новия си образ на политик, който води преговори със световни лидери.
В книгата Хилари Клинтън се представя като човек, способен да надгражда и да променя, човек, който знае как да се учи от грешките си . По повод факта, че през 2002 г. гласува за разрешаване на военни действия в Ирак, в „Трудни решения" пише - „Аз сбърках. Просто и ясно."
Единственото място в книгата, в което Хилари Клинтън влиза в отбранителен или пораженчески тон, е именно главата, посветена на атентата в Бенгази от 11 септември 2012 г., при който бяха убити 4 американци, в това число посланик Крис Стивънс. След атаките започна процес на продължително разследване от страна на републиканците в Конгреса, които имат съмнения, че президентът Барак Обама и Хилари Клинтън са прикрили информация за причините за атаката. „Няма да участвам в политически разправии на гърба на покойните американски граждани", пише тя.
По-успешните начинания (като дипломатическата и икономическа изолация на Иран) са описани в големи подробности, за разлика от проблематични теми като военните действия с дронове и програмите на Националната агенция за сигурност за масово събиране на данни. Тези теми са маркирани само по опорни точки. Политически просветените читатели няма да прочетат нищо ново по въпроса как администрацията на Обама се справя с войната в Афганистан или какво се случва с антитерористичната политика.
За читателите с по-скромни политически интереси са включени няколко епизода от личния живот на Хилари Клинтън. Тя разказва как Владимир Путин предложил на Бил Клинтън да го заведе на експедиция по поставяне на нашийници на бели мечки; как е опазила в тайна от съпруга си операцията срещу Осама бин Ладен („Предупредиха ме да не казвам на никого, затова не казах на никого"); как веднъж по време на важна международна среща Барак Обама я помолил да поговорят насаме, тя решила, че става въпрос за специална консултация, а вместо това президентът й прошепнал „Имаш нещо между зъбите".
Ястребът и Обама
В „Трудни решения" Хилари Клинтън върви по тънката линия между лоялността към Барак Обама и артикулирането на собствените си разбирания.
По време на мандата си като държавен секретар тя не успява да защити пред Обама идеята, че САЩ трябва да въоръжават и обучават умерените сирийски бунтовници. По този повод тя пише: „Никой не обича да губи спор, в това число и аз. Но това беше решението на президента и аз го уважавам".
За руския президент Владимир Путин (описан като „тънкообиден и автократичен") Хилари Клинтън пише: „Спрямо силните мъже се налага да вземаш трудни решения". Силата и решителността са единственият език, който Путин разбира, заявява тя, като косвено засяга Барак Обама за отношението си към руския държавен глава.
Клинтън не прикрива, че е съществувало напрежение между Държавния департамент и съветниците в Белия дом. Тя пише колко болезнено е било за нея да види как ветеранът-дипломат Ричард Холбрук, работещ по политиката с Афганистан и Пакистан, е „маргинализиран и пренебрегван" от по-младите съветници в Белия дом, които не харесвали ексцентричния му стил. И припомня, че е предупредила Обама, че греши с прекаления натиск спрямо египетския президент Хосни Мубарак в навечерието на изригващите улични протести в Кайро.
В края на книгата си Хилари Клинтън се занимава подробно с вътрешната политика и изказва тревогите си за спада на доходите на средната класа, увеличаващата се бедност и нуждата от „повече възможности и по-малко неравенство".
По ключовия въпрос дали ще се кандидатира за президент Хилари Клинтън пише, че все още не е решила. Изглежда за нея това ще е поредното „трудно решение".
Контраатака
Докато Хилари Клинтън все още се колебае, политическите й противници вече я разглеждат като опасен претендент.
„America Rising" - група за натиск на Републиканската партия - публикува електронната книга „Грешните решения" като контрапункт на още непубликуваните мемоари на бившия държавен секретар. В нея се твърди, че мандатът на Хилари Клинтън е бил провален заради „лоша преценка" и заради „предпазливост, присъща на пресметлив политик".
С изключение на Тунис, американските опити за насърчаване на демокрацията след Арабската пролет се считат за неуспешни, като Египет е най-драматичният случай. Но най-тежкият проблем за Клинтън са последиците от свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи. В центъра на републиканските критики срещу нея е атаката в Бенгази, заради която все още тече разследване на реакцията на Държавния департамент.
Републиканците се опитват да обвържат Клинтън с новите проблеми във външната политика на Обама, като в същото време преувеличават различията им (например по сделката за връщането на военнопленника сержант Боу Бъргдал, при която бяха пуснати на свобода петима затворници от Гуантанамо).
Другата критика гласи, че здравословното състояние на 66-годишната Клинтън може да се окаже значим проблем през 2016 г. (преди година и половина тя получи сътресение на мозъка и се подложи на лечение след откриването нa кръвен съсирек). Дори една безобидна снимка от корицата на сп. People стана причина за скандал. На нея Хилари се държи за облегалките на градински стол.
Самата Хилари Клинтън заявява, че се намира в добро здраве и отбелязва, че потенциалният кандидат на републиканците Пол Райън споделил пред нея, че самият той е имал подобни инциденти. Тя обяви, че ще публикува резултатите от медицинските си изследвания (така както са правили досегашните кандидати за президентския пост).
Въпросът е „Защо"?
През 1979 г. сенатор Едуард Кенеди решава да се кандидатира за президент в двубой със съпартиеца си и действащ държавен глава Джими Картър. Кампанията му обаче катастрофира по невероятен начин. По време на телевизионно интервю журналистът Роджър Мъд задава привидно прост въпрос: „Защо искате да станете президент?"
Оказва се, че точно на него сенатор Кенеди няма отговор. С дългото си и мъчително оплитане той потвърждава подозрението, че се е захванал с кампанията просто защото е Кенеди, а не защото наистина си представя как би застанал начело на страната.
Хилари Клинтън има същия проблем и го осъзнава. Преди време, на традиционното питане за бъдещите й планове, тя отговаря: „Трудният въпрос е не дали искаш да станеш президент, а дали можеш да спечелиш. Трудният въпрос е - защо. Защо човек би искал да го направи и каква промяна може да предложи."
Ако тя иска да се кандидатира, трябва да докаже, че не го прави просто защото й е дошъл ред, или защото е популярна, а защото наистина иска да направи нещо. Изглежда затова се колебае в момента. Ако в този спекулативен период може да фокусира вниманието върху въпроса „защо" - хората може би ще се концентрират повече върху нейния отговор.
Около името й се вдига голям медиен шум, който подгрява президентските й амбиции - било то разговори за отношенията със съпруга й, за ролята й на жена-политик, за възрастта и здравето й. Накрая за избирателя може да се окаже трудно да разбере политическото послание, ако изобщо има такова.
И още нещо - в интервюто пред ABC News Хилари Клинтън даде знак, че този път няма да бърза. Тя каза, че потенциалните конкуренти за първичните избори в Демократическата партия са свободни „да правят, каквото преценят" и припомни, че съпругът й Бил Клинтън е започнал кампанията си едва през есента на 1991 г. Но някои демократи се притесняват, че с решението си да бави топката, тя принуждава останалите кандидати на партията да останат с една обиколка назад спрямо избранниците на Републиканската партия.
Преди дни Асошиейтед прес направиха списък с няколко фактора, по които преценяват готовността за избори на потенциалните кандидати за поста на Барак Обама: колебливо „отрицание" на президентски амбиции; чести пътувания във и извън САЩ; близост до финансови донори; стабилно присъствие в медиите (в това число - в социалните мрежи); кампания „в сянка"; изчистване на „скелетите в гардероба"; ... и издаване на мемоари. Две години преди края на мандата на Обама - Хилари Клинтън отговаря на всички условия.
А машината за избори в Америка никога не спира да работи.
