Ни джихад ял, ни джихад мирисал

Не ви ли е писнало от израза "Ако видиш нещо нередно, недей да си мълчиш"?

Властите очакват от нас да съобщаваме за подозрителен багаж, оставен без надзор, но въпреки това мълчат като риби, когато стане въпрос за това кой всъщност го е оставил по този начин.

Инструктирани сме да не си мълчим, когато виждаме окървавен мъж под покривало на лодка, но ни карат да си мълчим за идеологическите мотиви, накарали го да извърши престъпление.

През последните години видях доста неща, за които не искам да си мълча - достатъчно, за да се пречупя и да проговоря

След бостънското клане, извършено от двамата чеченци, реших най-накрая да си кажа всичко.

Видях президента на САЩ да се кланя пред краля на Саудитска Арабия, откъдето са 15-те терористи, които събориха кулите близнаци на 9/11. Зад тях стои бившият френски президент Саркози и се смее, защото вижда как на гърба на Обама е залепена бележка "Ритни ме".

Видях Обама да стои пред ООН след жестокото избиване на четирима американски граждани от джихадисти в Бенгази, в т.ч. и посланика ни там, и да казва: "Бъдещето не бива да принадлежи на онези, които клеветят пророка на Исляма".

Дотук с правото на свободно изразяване в Америка! Край на свободата на религията! Можете ли да откриете нещо в това абсурдно изречение, с което бомбардировачите от Бостън не биха били съгласни? Нищо чудно, че Джохар Царнаев е поддръжник на Обама.

Видях подчинените на Обама да арестуват и затворят неизвестния продуцент от Калифорния, който създаде клипче в YouTube, критикуващо Мохамед. След което станах свидетел на това как държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън се опита да обвини същия този човек в провокиране на клането в Бенгази.  

Защо не арестуваме любимеца на Обама Джордж Клуни заради това, че е калпав актьор? Изглежда доста по-логичен ход.

Видях как посланикът на Обама в ООН се бореше да прокара резолюцията 16/18 - "закон против богохулството", поощрен от Организацията за ислямско сътрудничество, според който критикуването на исляма е международно престъпление.

Така че ако си позволите да кажете нещо по адрес на фанатиците, спазващи шериата и практикуващи бракове с невръстни деца, почетни убийства, престъпления над хомосексуалисти и геноцидни планове за изтребване на Израел, вие ще бъдете тези, които ще се озоват в затвора.

Видях Джанет Наполитано, секретарят по вътрешна сигурност на САЩ, да отказва да използва термина "тероризъм"  по адрес на джихадското клане и вместо това да го нарича "бедствие, причинено от човек". Както самата тя обясни услужливо на журналистите, тя избира този израз, за да "избяга от политиката на страха" - вероятно, за да се насочи към политиката на лудостта?

Видях министерството на отбраната на Обама, което организира войната срещу "бедствията, причинени от човека", да поръчва чистка на "антиислямско съдържание" от всички материали за военно обучение. Направете ми една услуга - ако видите накой американски войник, обяснете му какво означава "джихад".

Този месец видях командир от американската армия да учи войниците си, че "евангелисткото християнство" е водещо движение от опасния "религиозен екстремизъм", наравно с "католицизма" и "ислямофобията".

Странна работа, защото аз лично не мисля, че целият Бостън се крие в домовете си, за да остане непокътнат от ислямофобите. А вие?

Видях как ФБР са разпитвали атентатора от Бостън Тамерлан Църнаев през 2011-а и са го пуснали без никакви обвинения. Може би ако администрацията на Обама не беше очистила военното си обучение от думи като мюсюлманин, ислям, джихад, Ал Кайда, Мюсюлманското братство, Хамас и шериат, щяха пък да открият все някакви улики.

Преди три седмици видях как американската армия официално отказа да награди с орден "Пурпурно сърце" 13-те убити и 32-та ранени войници по време на престрелката, предизвикана от майор Нидал Хасан във военната база "Форт Худ".

Макар и да се оказа, че Хасан е имал тясни връзки с лидера на Ал Кайда Ануар ал-Ауаки, и че преди да открие огъня е извикал "Аллах Акбар!", военните настояват, че Хасан просто е извършил "насилие на работното място".

Значи сигурно убийството на бременната 21-годишна Франческа Велез, която също е войник, е просто "сексуално насилие". Оцелялата от престрелката във Форт Худ сержант Кимбърли Мънли коментира, че Обама е "предал" както нея, така и останалите жертви на злополуката.

Видях военните да отказват "Пурпурно сърце" и на редник Анди Лонг, който през 2009-а бе убит пред наборния щаб на Армията в Литъл Рок, Арканзас. Неговият убиец е американско момче, което приема исляма по време на обучението си в държавния университет в Тенеси и пътува до Йемен, където преминава през лагер за обучение на терористи, преди да се върне в родината си и да извърши джихад.

Обама заплаши с налагането на вето над целия Defense Authorization Act от тази година, защото според въпросния закон редник Лонг е редно да бъде удостоен с "Пурпурно сърце", макар и от армията да твърдят, че той е станал жертва на улично престъпление.

С други думи - ни джихад ял, ни джихад мирисал

Видях джихадисти да убиват и осакатяват евреи на летището в Лос Анджелис и в Еврейската федерация в Сиатъл, да се опитват да взривяват самолети с експлозиви, натъпкани в бельото и обувките им, или да поемат на самоцелни чистки из улиците на Сан Франциско и Чапъл Хил, Северна Каролина, както и да залагат кола-бомба в центъра на "Таймс Скуеър". И след всяка атака, подбудена от Аллах, политическият комплекс на медиите тръгва да ни убеждава, че ислямът е "мирна религия".

Разбира се, никоя от мейнстрийм медиите изглежда не забеляза това, но аз гледах отблизо как илюстраторката от Сиатъл Моли Норис потъна в земята от страх за живота си, след като предложи във Facebook на шега инициативата "Нека всички нарисуваме Мохамед".

За разлика от Маргарет Тачър, която предостави правителствена защита за автора Салман Рушди, когато животът му бе застрашен от джихадисти, Обама даде на Моли едно голямо нищо - и не я подкрепи нито с дума.

В САЩ започват да ни лишават от правото ни на свободно изразяване - нашето най-смъртоносно оръжие в тази брутална война. Обама и медийните му съюзници заключват езиците ни дори при опитите ни да обсъдим природата на врага, и ни лишават от основните познания, от които имаме нужда, за да се противопоставим на исляма.

А знаете ли кое беше последното нещо, което видях? Страница 261 от книгата на Обама "Дързостта на надеждата", в която той пише следното: "Ще подкрепя мюсюлманите, независимо колко силно и в коя посока задухат политическите ветрове". Не ви ли стана изведнъж малко... ветровито?

#1 Georgi Rangelov 24.04.2013 в 09:26:37

"Видях подчинените на Обама да арестуват и затворят неизвестния продуцент от Калифорния, който създаде клипче в YouTube, критикуващо Мохамед." Авторът отбягва съществения въпрос: Защо е осъден споменатият режисьор? http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5271551 Това е една от много целенасочени заблуди, които целят да не внушат, че едва ли не американската демокрация е подкопавана от вътре и мюсюлманите аха-аха да ни поробят. Ако имам време довечера ще спомена и останалите.

#2 янаки 24.04.2013 в 10:19:14

Ако погледнем сериозно на този манифест, подготвя се почвата за нов кръстоносен поход срещу мюсюлманите. Мюсюлманите, без разлика, са едно зло, което заплашва общочовешките ценности и демократичните свободи и няма място за дипломации и други гевезелъци и глезотии! Те (вярно е, че не всичките) ни обявяват джихат, ние – кръстоносен поход! Борба на живот и смърт! Малцината, които оцелеят, те ще са от нашите, ще могат да се възползват от правото си да рисуват карикатури на Мохамед, колкото им душа сака!

#17 MacAllister 24.04.2013 в 14:22:05

джанчита, тероризмът е едно от оръжията в конфликтите с ниска интензивност, а те са една тема любима на амерканската армия и изклюително любопитна за публицисти и автори откъм 60-те години насам. Ако човек се разчете наляво-надясно може да види доста интересни идеи за подобна война и тероризма, колкото и да е очевиден далеч не е най-ефективното оръжие. Както и да е, то и това не е темата, но като казваш нямало е тероризъм не си прав(а) - винаги е имало, просто разликата между война и тероризъм не е била толкова очевидна във времена, когато мирът и относително мирните отношения не са били широко наложена норма. В наше време, обаче и нормата и изключително високата ни зависимост от функционирането на обществото прави тероризма и въобще конфликтите с ниска интензивност изключително интересни. Трудно е, например да очакваш кой знае какъв ефект от бомба убила няколко души в общество от преди няколко века - жертвите на обикновения живот са нормалност, комуникациите ще оставят събитието актуално само за малцина, а до другите ще достигне вече като история, инфраструктурните проблеми, които ще предизвика заради щети и разследване ще са незабележими на фона на обичайните. В крайна сметка и да има тероризъм в такава среда никой няма да го запомни като такъв, защото просто не се откроява с кой знае какво. Днес ситуацията е друга - той ни бърка в уредения и спокоен живот и ни напомня, че "в природата" еволюцията не взема пленници... Между другото всички изследвания на конфликтите с ниска интензивност стигат до горе-долу еднакви изводи за целите на съпротивата срещу нападение - основна цел трябва да е да се запази цивилизования ред и специфичните характеристики на нападнатото общество. Целта на тероризма и другите средства е именно да атакува тях и да те отслаби, когато те бъдат достатъчно нарушени, за да започнат да дават отражение върху функциите на цялото общество. Например намаляването на свободата на словото и публичността на информацията заради подобно нападение отнема много повече животи от директно избитите. Икономическите и политически последствие от промяна на механизъм, на който обществото ти е базирано разклаща по веригата цели отрасли и цели прослойки, докато обърка механизма - жертвите не могат да бъдат непосредствено преброени, недоволството се насочва не към първопричината, а към властта или към някоя група хора послужила за проводник на ефекта и това допълнително продължава процеса на доминото. Интересното е, че гледаме грешна реакция в страна като САЩ, в която тая тема се изучава в детайли задължително от всеки човек с военен пагон и е мания за десетки световно известни автори и на научни и на литературни съчинения. Това навява съмнения за естеството на конфликта - дали врагът е този посочен официално или той е просто средство? За мен вероятността за толкова несръчни реакции при толкова разработвана тема е нищожна.

#18 Ben Dover 24.04.2013 в 14:27:01

Ей сеа ми хрумна нова версия на харлем шейк.Българска.Ше се пее за Ботев терориста. п.с.като стана дума имам идея да направя петиция за Гугъл стрийт вю - Северна Корея.Искам да видя,къде си държат ядрените бойни глави.

#20 Ben Dover 24.04.2013 в 15:13:42

Е аз се бъзиках де.Идеята беше,че тия са толкова затворени,че идеята за стрийт вю звучи мега шантаво.

#21 Шебек Хасан 24.04.2013 в 16:51:42

Ще им дойде акъла и на западняците. Само дано да не е късно.

#23 Meteora 24.04.2013 в 17:59:16

Бички! В коментарите под статията за чиновника те издирват със стражево куче! Имало важент ивент, а ти не си се отчел! Всички вкупом го направихме...

#26 Georgi Rangelov 24.04.2013 в 20:51:11

@deowin В немалко социални групи в САЩ такива писания намират предимно позитивен отзвук. С оглед на това е добре, че webcafe са пуснали тази статия, за да се видят нагласите на българското общество. А що се отнася до най-радикалните автори - дори те самите не си вярват и техните статии са по начало обречени на присмех в Европа и по света въобще.

#28 ianchefff 25.04.2013 в 10:25:59

Добър ден. Прочетете и Ориана Фалачи. И мислете, щото ще стане късно в 1 момент.

#34 bub4e 28.04.2013 в 21:21:08

Не всички мюсюлмани са терористи, но всички терористи са мюсюлмани“

Новините

Най-четените