Ивелин Попов даде пресконференция, на която разкри повече подробности около решението си да сложи край на футболната си кариера.
"Починах си и продължавам да си почивам. Не си мислете, че по цял ден лежа вкъщи на дивана. Бях оставил бизнеса на други хора, но сега съм на терен.
Най-много ме влече позицията спортен директор и затова съм се фокусирал в това нещо. Поддържам контакти с приятели в чужбина и до 20 дни ще започна да обикалям клубове. Ясно е, че мога да отида когато си поискам в Русия и Турция, но първо ще съм в Испания при Атлетик Билбао. След това малко в Италия за ноу-хау и да го предадем като опит в България или чужбина.
Няма спортна причина за решението ми. За Ботев — когато видя, че нещата не са така, както трябва, става и си тръгва. Предпочитам да изляза с високо вдигната глава. Унижението е нещо, което не мога да си простя и да го предам на децата ми. В Арда имам 13 мача и всеки от тях съм бил вътре.
Отбелязах на ЦСКА 1948 и Лудогорец. С напредване на възрастта започват да ти тежат някои неща, изнервят те, не можеш да се владееш. А когато се случи, ставаш неприятен за работа. Не искам да ме запомнят така. Помните, че на мача с Левски изритах Костадинов без топка.
Със сигурност е имало през годините оферти. Имало е оферти. Не бях достатъчно настоятелен да отида в Англия, но това е заради характера ми. Исках да съм лоялен тогава към Газиантеп. Със сигурност, ако бях отишъл в Англия и Астън Вила, дори да не ти се получат нещата, щеше да те тласне към друго измерение. За съжаление кариерата ми се разви в Русия, Турция и България.
Когато някой в България си изрази мнението, винаги се твърди, че е скандален. Не се плашете от човек, който прави скандал, а от тези, които стоят отстрани, усмихват се и сплетничат. От мен не се плашете. Не съм такъв, който да позволи да правят магарии зад гърба му.
Още когато подписах предварителния договор с Левски, хората от Сочи ми предложиха да подпиша с още една година. Но бях решил, защото знаете, че у дома и стените помагат. След 34 се прибрах. Футболистът има пик от 22-23 до 32-33. След това е важна мотивацията и дисциплината. Да покорявам върхове в чужбина на 35 — трудно. Едва ли ще отида в Италия да покорявам рекорди и европейски върхове.
Дали съм оптимист за развитието на футбола? Най-големият ни проблем е мисленето. Чул съм от футболни президенти, че не могат да чакат 16-годишен две години. Ако не се промени мисленето и не влязат нови лица, не съм оптимист. Ако се промени — съм оптимист. Поведението на собствениците с тези декларации е пълен абсурд. За всяко нещо се изказваме чрез "Фейсбук" и декларации. Докъде ще доведе това нещо?"
