На 9 септември 1944 г. е извършен преврат. Точка.
Представете си как се срещате с беловлас и убеден комунист и му задавате поредица от въпроси в добронамерен разговор:
- Бихте ли ми казали кой беше сред организаторите на преврата от 9-ти юни 1923 г?
- Кимон Георгиев. - отговаря възрастният комунист.
- А кой става министър-председател след преврата от 19-ти май 1934 г.? - питате вие.
- Кимон Георгиев. - отговаря отново вярващия в идеалите на комунизма старец.
- А кой застава, другарю, начело на народната власт след победата на социалистическата революция на 9-ти септември 1944 г? - питате отново вие, като се стремите да звучите добронамерено към възрастния господин.
- Ким...! - старецът се сепва.
Това не е някаква фантазия, а асоциацията, която прави с 9-ти септември българинът Петър Цветков - баща на 5 деца, финансово-административен директор в неправителствена организация.
На 9-ти септември 1944 г. е извършен преврат, и то от професионален превртадажия. Няма как някой да спори по тоя въпрос. Тук този текст би могъл да приключи, но нека все пак уважаемият читател благоволи да прочете какви са безспорните аргументи за това твърдение.
Ето как се стига до този преврат съвсем накратко.
Подготовката
На 26-ти август, след като от известно време е ясно, че Червената армия напредва изключително бързо, най-вероятно съвсем скоро ще пожелае да влезе и на българска територия. По тази причина правителството на Иван Багрянов разпорежда германската армия да се изтегли от българските земи, а тези нейни войници, които отказват, да бъдат разоръжени.
В египетската столица Кайро са изпратени българи, които да водят преговорите с Великобритания и САЩ за сепаративен мир, с надеждата английски войски да окупират страната и така да не се стигне до стъпването на руския ботуш в страната ни. Е, очевидно преговорите се провалят, а в същото време Централния комитет на Българската работническа партия (т.е. на комунистите) издава т.нар. Окръжно №4, в което партията призовава всички свои поддръжници да се готвят за въоръжено въстание и взимане на властта.
Всенародно ли?
Много дълго време българските казионни историци твърдят, че т.нар. въстание, чрез което БКП взима властта за следващите поне 45 години, е било всенародно, а документите на самата комунистическа партия ни казват друго.
През март месец 1944 година Георги Димитров изисква да му се изпрати официална информация колко са партизаните в България.
В шифрована телеграма той получава в отговор следното съобщение: "В партизанските отряди около 25-30% са комунисти, толкова са комсомолците, останалите са безпартийни. По възрастов състав главно са младежи, от тях 70-75% са селски бедняци, около 20% - работници, останалите са от интелигенцията. (...) В 12 окръга има 26 отряда с обща численост 2320 човека. Има окръзи само с по няколко десетки партизани: например Хасковски - 20 души, Варненски - 40, Старозагорски - 50, а в някои окръзи въобще не съществува партизанско движение."
Всъщност в навечерието на деветосептемврийския преврат партизаните са наброявали 2320 души, и то по официални данни на БКП.
Според съвременни изследователи реално съпротивляващите се срещу т.нар. от комунистите "монархо-фашистка власт" в началото на септември 1944 г. наброяват между 500 и 1500 души, ако се броят помагачите (ятаците).
На 5-ти септември Съветският съюз обявява война на България. Това ни прави единствената държава в света, която е била в състояние на война с всички други участници във Втората световна война, защото на 8-ми септември новото правителство, ръководено от Константин Муравиев, обявява война на Германия, макар германските войски да са напуснали страната.
Превратът
На същия 8-ми септември 1944 г., когато пристига новината, че Червената армия е преминала река Дунав при Свищов, масово българското народонаселение се качва в планините, за да слезе победоносно с партизаните.
Така, имайки зад гърба си Червената армия на Съветския съюз, Кимон Георгиев произнася по националното радио реч, в която заявява: "С пълно съзнание, че е верен и пълен изразител на народната воля, Отечественият фронт поема в тия съдбоносни часове и тежки условия управлението на страната, за да я спаси от гибел".
Това се случва, след като организирано са завзети всички важни комуникационни и властови центрове в столицата София - гарата, пощата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на войната и др.
Кимон Георгиев е известен със сдържания си характер и с добрите си ораторски качества. Той определено има опит в известяването на обществото, че е извършен преврат. В това обявление обаче гласът му трепери и от време на време става неочаквано висок.
Непосредствени последствия
В резултат в България се настанява просъветска власт, която ще издигне паметници на войници, наричани "освободители", които не са изстреляли и един куршум срещу нашественици на българската земя, а и които сами по себе си са окупатори в смисъла на международното право.
България влиза ефективно във войната с нацистка Германия и макар да дава над 30 000 убити и ранени, не й се признава статут на съвоюваща страна.
Народният съд, установен от новата власт, избива официално над 3 000 души, а десетки хиляди лежат по затвори и трудови лагери, тъй като са се осмелили да се противопоставят на новата власт.
Страната ни поема по пътя на безмилостна индустриализация и национализация.
Последствията от избрания тогава насилствено път са видими и до днес.
