Една нощ през май 2012 г. полицейски инспектор от Хондурас получава обаждане от американски агент от звеното за борба с наркотиците - мъж, който познава като Тони. И Тони му казва да подготви хората си. Щели да пресекат голяма доставка на кокаин - една от многото такива мисии, които САЩ и силите за сигурност на Хондурас провеждат съвместно всяка година.
Около 20:00 часа четири хеликоптера отлитат на изток от база в град Ла Чейба към малка горивна станция във влажните долини на Ла Москитиа, област на карибското крайбрежие на Хондурас. Заедно с инспектора пътуват десетина агенти на DEA (службата на САЩ за борба с наркотиците), 11 служители на силите за сигурност на Хондурас и 8 пилоти от Гватемала. Около 23:00 часа те отлитат обратно. Целта им е малък самолет, пътуващ до хондураското село Ахуас.
Американската армия наблюдава каквото може от стотиците тонове кокаин, които се вкарват в САЩ чрез самолети, кораби, автомобили, подводници, тунели, раници и катапулти. Картите на службите показват червени линии, забулващи Южна и Северна Америка, които представляват мрежа с такава сложност, че са известни повече като "линии спагети".
Повечето от въздушните маршрути обаче са предвидими. Те започват от Венецуела и следват северна посока, избягвайки въздушното пространство на Колумбия, където властите имат право да свалят всеки подозрителен самолет. След това се отправят на запад - към Ла Москитиа.
Съветници, които командват
Около 1.00 часа през нощта самолетът каца в полето край Ахуас, където е спретнато празненство за добре дошли. Някои от хората с пушки подсигуряват периметъра. Други пренасят товара на самолета в спрял наблизо камион.
Самолет-разузнавач на американското министерство на вътрешната сигурност предава информацията за кацането на агентите на DEA в хеликоптерите. Техните колеги от Хондурас не знаеха къде точно отиват. Въпреки че са минали на тест с полиграф и подробна проверка на биографиите им, агентите на DEA са повече от внимателни със споделянето на информация, за да не изтече нещо до картелите.
Официално операцията се води под командването на Хондурас, а агентите на DEA са представени като "съветници". Те обаче имат микрофони и слушалки под каските си, а полицаите от Хондурас са им раздали светлоотразителни ленти, ако се изгубят.
От хеликоптерите униформените на Хондурас виждат камиона, докато се движи към реката. Липсата на навременна информация за операцията обаче си казва думата и те се оплакват, че не са подсигурили подходящото оборудване за нощно виждане. "Ако го използваш за наблюдение на близък обект, тогава не се вижда много добре. Очилата на американците са по-добри", изтъкна инспекторът от Хондурас.
Все нещо се обърква
Докато хеликоптерите наближават брега на реката, група мъже разтоварват камиона в моторизирано кану. Един от тях блъска лодката към водите и тя спокойно отплува по течението. А мъжете изчезват точно преди първия полицейски екип от шест души да стъпи на земята.
Към 2:00 часа през нощта хеликоптерът вече преследва кануто в реката и се снишава. В лодката спускат агент на DEA, инспектор и още един полицай от Хондурас. Намират там непромокаеми пакети, съдържащи над 400 килограма кокаин. Докато американецът се бори с отказалия мотор на лодката, местните полицаи проверяват терена. Те плават с кокаина в озарените от луната води на реката - единият бряг е висок, а от другата страна има гора. В такава ситуация тримата са лесни мишени, но не искат да изоставят улова.
"Докато наблюдавах наоколо с очилата за нощно виждане, забелязах, че нещо приближава. Беше още една лодка", разказва местен полицай, участвал в акцията. Помислил, че може би идва подкрепление. На носа на другата лодка той забелязва мъж с разкопчана риза. Следват викове, после изстрели от пушки, на които един от хеликоптерите отговоря с автоматична стрелба. "Видях искри от лодката, която идваше към нас. След това нищо не помня", завършва полицаят.
Супермени
Американците в тази мисия са част от набиран в чужбина отдел към DEA, наречен FAST. Майкъл Браун, който ръководи създаването на програмата през 2004 г., си спомня, че към DEA е имало молба от Специалното командване за помощ срещу трафика на наркотици от Афганистан, свързан с талибаните. "Те нахлуваха в цехове за хероин и големи скривалища на дрога. Имаха нужда от агенти, които да могат да разследват", казва той.
Наполовина тайни ловци на глави, наполовина детективи, тези агенти от FAST бяха обучавани както да разбиват врати и да работят с информатори, така и да събират доказателства. Именно такъв отряд "асистира" при залавянето на известния афганистански наркобарон-финансист - талибана Хаджи Багчо, през 2009 г. При операцията бе намерена счетоводна книга, разкриваща трафик на хероин за 250 милиона долара.
През 2012 г. 70-годишният тогава афганец получи доживотна присъда, която излежава в американски затвор, тъй като е изведен от Афганистан и съден в САЩ по обвинение в престъпен заговор, разпространение на хероин и наркотероризъм.
Наскоро DEA поиска от Конгреса да й разреши финансиране за още два такива FAST отряда, които да работят в Западното полукълбо. Браун се аргументира с доклада от комисията за атентата от 11 септември 2001 г., където се говори за "неуправляеми и безвластни райони" и "потенциален рай за терористи". Това, твърди Браун, заслужава специално внимание.
А през 2012 г. заяви пред конгресмени: "Терористите и наркотрафикантите са в същите затъмнени барове, долнопробни хотели и почти бордеи. Без съмнение си говорят за бизнес и за уроците, които са научили".
Операцията в Хондурас е част от по-голяма мисия, наречена "Anvil" - епизод от американската война с дрогата. Това е последната от серията задморски акции на Вашингтон, чиято цел е както пресичане на незаконния трафик и заваляне на лошите на местопрестъплението, така и отказване на местните земеделци от отглеждането на упойващи растения. Освен това, американските специални сили подслушват телефонни разговори, приземяват самолети, купуват информатори, обискират нарколаборатории в джунглата и т.н.
"Anvil", подобно на своите предшественици, е комбинирана и с реториката на войната. Трафикантите са описани като "врагове", а карибското крайбрежие - като бойно поле. В този смисъл FAST не е изненада. Но е забележително колко пъти САЩ опита подобни военизирани походи срещу наркотиците - и откога е очевидно колко малко постигат те.
