Страх, паника, предразсъдъци и смърт. Тези думи са ключови в историята на Синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН), заболяването, която се проявява в късните стадии на инфектирането с вируса, познат като ХИВ.
През последните около 35 години, откакто е идентифициран вируса, се смята, че около 78 млн. души по света са заразени с него, а около 35 милиона са загубили живота си, заради болести, свързани със СПИН.
Последната статистика на Световната здравна организация (СЗО), изнесена във вторник на пресконференция в Женева гласи, че към момента около 14 милиона души по целия свят не знаят, че са ХИВ-серопозитивни.
В България се предполага, че броят на носителите на ХИВ/СПИН неофициално е 4000 души, а броят на онези, които не знаят за болестта си - е неизвестен.
Официално у нас регистрираните досега носители на вируса са 2460 лица, като д-р Тонка Върлева - директор на програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН" към Министерство на здравеопазването (МЗ) уточнява, че става дума общо за регистрираните от началото на водене на статистика за болестта у нас през 1986-та година, а не както се смята - за тези, живеещи към момента със заболяването.
Средно всяка година МЗ регистрира над 200 нови случая на ХИВ/СПИН - по 18, 20 всеки месец, а броят на желаещите да се изследват е доста голям - годишно около 250 000 лица.
"Броят на изследващите се за болестта у нас е много сериозен, тъй като от години имаме активни кампании", казва д-р Върлева.
Независимо че в локален план цифрите на новозаразените не звучат стряскащо, в глобално отношение става дума за мащабен проблем.
Едно обаче е сигурно, а именно, че към 1 декември 2016 - датата, която ООН избира за Световен ден за борба със заболяването в пика на епидемията през 1988-ма, човечеството все пак може да се поздрави и с успех.
Благодарение на съвременната антиретровирусна терапия с модерни лекарства ХИВ-позитивните могат да водят нормален живот и да не развият СПИН. Нещо повече, ако започнат да вземат лекарствата навреме, продължителността на живота им може да е толкова дълга, колкото на човек без вируса.
Според данните на СЗО в световен мащаб към момента на антиретровирусна терапия, която обикновено се състои в регулярно вземе на хапчета, са подложени над 18 милиона души с ХИВ. Организацията предупреждава обаче, че вероятно още толкова са хората, които нямат изобщо достъп до лечение.
България обаче е от страните в света, където има безплатен достъп до терапия за заразените с ХИВ, като парите за лечението са осигурявани от държавата.
В това отношение както от НПО-сектора, така и от програмата към Министерство на здравеопазването за превенция и контрол на ХИВ/СПИН са единодушни, че страната ни е "отличник". При това, тъй като заболяването се води със сериозна социална значимост, заразените могат да получат терапия, независимо дали са здравноосигурени или не.
Към 31 октомври 2016-та в секторите за лечение 954 души получават необходимата антиретровирусна терапия, а се проследяват 1142-ма души. Терапията на заболяването не е евтина - излиза около 10 - 12 000 лв. годишно на човек, в зависимост от вида медикаменти, предписани на пациентите, уточнява д-р Тонка Върлева.
За да влезе един ХИВ-позитивен в статистиката на министерството обаче, трябва да извърви дълъг път.
Първо, той трябва да се изследва - което може да се направи на много места - платено в частна лаборатория, а безплатно в някои от кабинетите за анонимно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН (КАБКИС). 14 от КАБКИС се финансират от държавата, а един - от НПО чрез Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария.
Ако е позитивна, диагнозата трябва да бъде потвърдена от национална лаборатория, където обаче е необходимо човекът да излезе от анонимност.
Много хора не желаят да афишират заболяването си, предвид факта, че то е стигматизирано, тъй като в масовото съзнание се свързва с идеята за сексуална разпуснатост, неприемлив сексуален начин на живот или употреба на наркотици.
Това стереотипно мислене върви още от появяването на болестта през 80-те години, независимо, че заразяването чрез хетеросексуални контакти не е толкова драстично по-рядко срещано, отколкото предаването на болестта чрез хомосексуални отношения. Често проблемът при хетеросексуалните заразени е и че те сравнително по-рядко се изследват и лекуват, отколкото хомосексуалните, което със сигурност се отразява и в официалните статистики.
Последната статистика на МЗ за България показва, че от новорегистрираните заразени - 39% са заявили, че са се инфектирали при хетеросекуален контакт, докато цели 49% са обявили като причина за инфекцията хомосексуален контакт. 12% са се заразили при инжекционна употреба на наркотици.
Броят на регистрираните ХИВ-серопозитивни мъже у нас е пет пъти по-голям от този на жените, а най-засегната възрастова група е сред хората на 30-39 години - цели 36% от новите случаи. Най-младият носител на вируса, регистриран тази година, е на 19 години, а най-старият - на 64 години.
Въпреки че страната ни има работеща система за лечение на заболяването, проблемите с превенцията, грижите и взаимопомощта за хората, живеещи с ХИВ, остават.
Нещо повече - много вероятно е тези проблеми да се изострят, предвид факта, че до тази година - включително - работата по превенцията, взаимопомощта и грижите за живеещите с ХИВ, минаваше единствено през НПО-та с финансиране от страна на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберколоза и малария и със съдействието на програмата към Министерство на здравеопазването за превенция и контрол на ХИВ/СПИН.
Миналата година обаче Глобалният фонд обяви, че се изтегля от страната, тъй като се приема, че България е достатъчно добре развита държава, в която разпространението на ХИВ/СПИН, е малко, тъй като и броят на новорегистрираните случаи е сравнително нисък. Поради ключовото значение на Фонда за превенция на болестта обаче, програмата беше удължена с една година - до края на 2016-та. В края на ноември от програма "Превенция и контрол на ХИВ/СПИН" съобщиха, че Фондът ще присъства още половин година - до средата на 2017-та.
Потенциалното изтегляне на Фонда след тази дата обаче би могло да доведе до много черен сценарии, тревожат се от неправителствения сектор, който понася цялата тежест на превенцията на гърба си.
Ако се сбъднат най-лошите прогнози и финансирането на Глобалния фонд не бъде заменено със средства от бюджета на МЗ, след юли 2017-та, страната може да бъде изправена пред постепенно, но значително нарастване на разпространението на заболяването - проблем, който вече се разигра в Гърция и Румъния след напускането на Фонда.
Д-р Върлева коментира, че вече е създадена специална работна група към програмата за превенция и контрол на ХИВ/СПИН, която се опитва да разработи ефективен механизъм и да предотврати бума на заразата.
Че в никакъв случай не бива да се допуска скок в броя на ХИВ-серопозитивните е съгласен и ръководителят на офиса на СЗО в България - д-р Михаил Околийски. Той обяснява, че на кръгла маса през лятото, посветена на разпространението на туберкулоза и ХИВ, представители на Министерсто на Здравеопазването са се ангажирали работата на НПО-тата по превенция на болестта да продължи да бъде финансирана.
Надеждата е политиката за финансиране на програмите за ХИВ/СПИН да продължат и при следващото правителство, независимо кое е то, за да може да продължи България да бъде с едно от най-ниските нива на разпространение на ХИВ и СПИН в региона.
