- Еййй, мамо, оная раница в мола, с Уинито беше страхотна.
- Коя бе, Красимира? (Изнервено, fortissimo) Ти знаеш ли колко пари са това, сто лева за раница! А и гуменки, и анцуг, и обувки за есента трябва да ти купувам.
- Молятисебемамоооо!
- Добре, айде млъквай, сега, като дадат парите за първокласници, ще ти купя.
Този разговор го слушам в автобуса, с който се прибирам от работа. Със сигурност майката, която обещава раницата, няма на себе си дрехи и обувки за сто лева. Чантата й е ожулена и дори ластикът, с който е прибрала на опашка косата си, е избелял.
Правителството вече започна да изплаща обещаните суми от по 250 лева за първокласници. От 2008-а насам сумата не беше променяна - тогава се увеличи с 30 лева и стана 150, но настоящото правителство я вдигна с още 100 лева.
Със сигурност майката на Красимира и други родители като нея биха искали да им се плащат достойни заплати, вместо недостойни социални помощи.
Защото догодина Красимира ще е във втори клас, помощ за първокласници вече няма и ако не си пази "раницата с Уинито", няма начин да е пак с нея. Освен ако майка й няма връзки в някой магазин за стоки "втора употреба", за да й намери почти запазена маркова чанта.
Децата са особено жестоки, когато се хвалят с това, което имат. В малките градове, където по-заможните се броят на пръсти, не личи толкова. Но в София контрастът често е жесток.
Преди години помня моя колежка, която купуваше кръгли хлебчета, като тези от "Макдоналдс", вземаше салфетки и пликове оттам (кой знае как ги осигуряваше) и правеше сандвичи на дъщеря си за училище, за да мислят всички, че си ги носи оттам. Всъщност причината е да бъде натрит носа на една Ради, която се присмиваше редовно на дъщерята на моята колежка.
"Всяка вечер, като ги правя, казваше ми тя, здравата рева". Когато успяла да вземе на дъщеря си истински "Мак", детето не го харесало. Такива ми работи.
Обикновеното българско училище е прекалено стресиращо за хлапетата, които влизат за първи там. Особено ако са заобиколени с връстници, които, подражаващи на родителите си, парадират със скъпи маратонки, раница, химикал, телефон. И първото, което осъзнава често един невръстен 7-годишен човек, е неравенството, вместо прекрасния свят на познанието.
Колко рано трябва да кажем на децата си, че в този свят има бедни и богати и че някои от тях растат в семейства, където отрано чуват грозни дрязги или вечни забележки как парите не достигат.
В медиите ни това изглежда като забранена тема - въпреки втръсналите дидактизми на властта как, за разлика от Симеон Дянков и предишните, те започват програма от някакви социални мерки и разни бла-бла.
Хлапетата могат да изтананикат по-лесно някоя песничка на чалга фурия, отколкото да говорят по тази тема. Макар че кой знае, когато са малки, децата са болезнено откровени.
Когато попитах 8-годишния си съсед какво е да си беден той мисли дълго, преди да отговори: "Амиии ... да не мога да ям сладолед всеки ден". Ако попитам племенника си, който е на същата възраст и чете в момента "Приключенията на Пинокио" - от т.нар. списък със задължителна литература, той ще каже, че Джепето е беден, защото продава палтото си, за да купи буквар на сина си Пинокио. (Той плака, когато чете тази глава...)
3.5 милиона деца във Великобритания живеят в бедност и обществената телевизия BBC, която напълно покрива определението "обществена", направи уникален документален филм (виж вдясно). В него осемгодишни деца използват думата "бедни", говорейки за семейството си, а майка им обяснява как може да си позволи само храната на децата си.
В България има 1.3 млн. деца и почти 47% от тях са застрашени от бедност, каза представителят на УНИЦЕФ за страната Таня Радочай на форум м.г. Но дори за проблема с яйцата от щастливи кокошки се изговори повече преди време, отколкото изобщо е било говорено за пораженията, които нанася бедността върху малките. Стига някой да не мисли, че детство в лишения е възпитателно и калява характера!
В света на изобилие, в който живеем, бедността ужасно личи. В предишния, онзи отпреди 10 ноември, имането личеше, защото малцина бяха с привилегии.
Какво може да се направи, ще попитате, все пак сме най-бедната в ЕС страна. Факт, но спомнете си детството, какво ви е било нужно - някой да си говори с вас, да ви чете приказки, да си играе, да лови риба, да ритате топка или да карате заедно колело, да готвите заедно. Общуването е това, което може да бъде споделено с децата, които растат в лишения. Другото са приказки за Хензел и Гретел.
Едно време, поне за момчетата имаше едно следучилищно заведение където този проблем беше решен по най-простия начин - влизаш гол и бос, дават ти въшкарник, кепе, колан, мешка е кубинки и проблема с външното парадиране с материалното благополучие се решаваше. В лафката имаше 3 вида вафли на еднакви цени - който е богат може да изяде две. Абсолютно същият принцип се използваше и в училищата. Имаше си униформа с единствената разлика че поне по мое време не беше безплатна. Наистина, изискване за раницата нямаше, но това беше просто защото нямаше избор, иначе щеше да се въведе за 10 минути и половина. Именно за това хората още много ще псуват демокрацията и ще хвалят комунизма, защото комунистите не се страхуваха да прилагат елементарно прости решения на елементарни проблеми. И това не беше техен патент - училищните униформи на пионерчетата се различаваха малко от ученическите униформи които са били по царско време. Днес прости решения на елементарни проблеми не може да има, защото всяка държава от така наречения "цивилизован свят" е длъжна да се подчинява на общите тенденции - нищо да не пречи на психопатичния бяс хората да бъдат принуждавани да купуват все повече и повече боклуци, да ядът повече и повече боклуци, да затъват в повече и повече заеми. Войната е жестока.
Тези 250лв. не се дават за всеки първокласник, дават се само на специалните( болшинството) които имат "гласуващи родители" с ниски или никакви доходи, т.е. от определени слоеве на нашето общество. Това е поредния пример как "За едни има, за други не". И в съшност сегрегацията почва точно от този момент, и за всичко са виновни "Възрастните". Истината е ясна до болка, тези 250лв. които Асан ще вземе и за 6-тото си дете, няма да отидат за детенцето, а най-вероятно в кръчмата или в обречени залагания. И искам да изясня че в момента ще имам първокласник, и споделям всичко от първо лице. Тези 250лв. ние съответно няма да получим както и над 98% от работещите семеиства в БГ които имат първокласник. Сякаш тези пари ги дават на родителите а не на децата. За това писах , че деленето почва още от тук. Аз като всеки родител искам най-доброто за моето дете. Не искам да парадирам с нещо, не искам създавам изкривено мислене в детето ми, просто искам то да е весело, щастливо и да се развива колкото може, както умствено така и физически. За тази цел то има много по КАЧЕСТВЕНИ ( красиви, нови, маркови) дрехи и ученически пособия от болшинството деца, подчертавам КАЧЕСТВЕНИ защото ние като родители не правим компромис с нищо което е свързано с детето ни. За съжаление КАЧЕСТВЕНИТЕ неща са скъпи, и не всеки може да си ги позволи за своето дете. Не на всяко дете скъпото облекло е избиване на селски комплекс на родителите. Над 80% от притежателите на Айфон не знаят и половината което знае сина ми, когато си работи с него. Аз просто искам да е технически грамотен, което е прекрасно нали. И следващия път когато видите някое детенце с яке на Долче-Габана за 1600 лв, да си играе с детенце с по-евтини дрешки, се радвайте на детската игра , ТЯ е важната, не гледайте другото. Аз поне възпитавам моето дете да не обръща внимание на материалните неща, човещината е много по-важна.
"...Особено ако са заобиколени с връстници, които, подражаващи на родителите си, парадират със скъпи маратонки, раница, химикал, телефон..." Като чета подобни твърдения, винаги съм се чудел, дали децата описани по-горе като "заобиколени", подражават на "сдуханите" си родители в изграждането на комплекси? Или по-скоро въпросните родители не дават адекватен отговор на децата си, как да реагират в подобни ситуации.
До Бойчо: Типичен бг задник си, след като не се класирам при богатите да давам 50К евро за някакво швейцарско школо, значи детето ми няма право да разполага с моите възможности, така ли....???? Това че с майка му си скъсваме задниците от работа, за да имаме максимума на нашите възможности и да има, и да остане за него после, ТОВА ЛИ СА КОМПЛЕКСИТЕ.??????? Ще ти кажа какво е комплекс, това е твоето хейтърско мислене, не гледаш какъв е човека а как е облечен. Не слушаш какво и как говори, а дали му е по-скъп телефона. Ти си абсолютен БГ задник, при това от лошия вид ......ЗАВИСТЛИВ. Детето ми ще има каквото мога да си позволя за да се чувства то добре, а не за да угаждам на обществените очаквания. Погледни от тази гледна точка, ако можеш.
Неравенство в цените на опаковките на децата има. Неравенство има и в пространството и съдържанието между ушите и косите им. Да се чувстват ли нещастни децата и родителите с по-семпли интелектуални способности? Неравенство има и в ръста, теглото, атлетичността, артистичността, общителността, талантите. Няма калъп, затова е интересно и провокира развитие. Ами ако беше грозно детето или не дай си боже недъгаво, как майчето, дето имитира едно-друго щеше да изиграе "измамата"!? Всеки път едни и същи глупости !
"... накрая ще го уредят на работа, ще си клати краката и ще си взима маса пари. ..." 1989 година отдавна мина, не сте ли забелязали все още?
Язе на моичкия му купих един стар Московец 408 за 300 лева! Пита ме благоверната: "Що така, бе мъжо!?" Викам и: да му държи влага, че ай си е развалил успеха, ай е подкарал Московеца наместо Мерцедес...
Айде на прочелите за различията м/у correlation и cause-effect relations, да прочетат още малко и за зависимостите, защото взе да става досадно. ...пък после може и да си поговорим за различните видове интелигентност
Не разбирам какъв е точно проблемът. Разбира се, че има и ще има неравенство и несправедливост. А какво значи несправедливост - това че съм прост/мързелив/неоправен и не съм успял в кариерата, а сега като не мога да купя раница на детето за 100лв. ми е виновен някой друг, който е успял. Някой друг, който си е сцепил задника от бачкане, в пъти по-умен от мен и по-пробивен, успява да води децата си в Занзибар на зимна почивка, на им купи готина раница и т.н. Защо да го обвинявам? Май забравяме с оскотелите си мозъци, че голяма част от богатите са си заслужили парите.
Никой тук не пише, че е богаташ и да плюе по плебса. Обсъжда се един елементарен пример от ежедневието ни, който с годините расте - общественото неравенство и неговите грозни страни. От една страна завистта и хуленето от "малко-имащите" , и парадирането от "много-имащите". Мога да давам отвратителни примери и за едната и за другата страна, защото и двете страни живеят в симбиоза. Но определено и двете страни се презират. Обаче по средата има и трета страна, която живее според собствените си разбирания и очаквания. Май в нормалните държави се нарича средна класа, тук в БГ все още я няма. Това са хора който знаят какво могат и как да го свършат, не се оплакват защото нямат излишни очаквания. Мисленето им е просто, реалистично и чисто практично. Ще купят на детето си раница за 100лв, не защото е 100лв. а защото е : качествена, удобна, практична и не на последно място защото на детето му харесва точно тя. За разлика от другите два типа хора - "имащите" ще купят раница за 500лв. без да питат детето дали я иска, защото логото на ЛУ..ВЮ..е напълно непонятно за него, а пък "нямащите" ще вземат нещо което прилича по скоро на торба за пазар. И тук съвсем на време идва типичния БГ-хейтърски въпрос " Как да прецакаме тия дето имат малко повече от нас". Аз бих предложил въпроса да е " Как да направим така, че всички деца да имат "готини" раници". Вместо да принизяваме едните деца , нека да възвисим другите. Вместо да завиждаме на успелия, да насочим тази енергия и ние да успеем. Ако запалим на съседа новата кола, с това ще станем ли по-богати? Проблема е че много хора предпочитат да мрънкат, вместо да бачкат. И по-лошото е че мрънкането се предава и на децата, и те израстват същите загубеняци. Загубеняците предпочитат да излъжат детето си, отколкото да си признаят че ги мързи. Затова е и тази статия. Доста от коментарите бяха , че винаги е имало и винаги че има неравенство, и са прави. Но кое прави неравенството???? То е само в нашите разбирания и очаквания. Ако вашето дете е щастливо, дали ще го интересува колко струва раницата на другарчето му??? Жалко ако има такива дечица, които вместо за игри и уроци мислят за такива глупости, толкова типични за възрастните.
28 Владимир Павлов , интересна логика И все пак , няма ли да загубите и двамата с комшията за сметка на нефтените, автомобилните и застрахователни компании?Вие ще се разделите поне с 5 лева и евентуално със свободата си + влязлото в сила съдебно решение за изплащане на причинените вреди.Направете сметка колко са за вас 10 хиляди и колко биха стрували тези 5 лв. тогава...Комшията ще се раздели с още 10 000 , за да си купи нова кола + застраховката , изплатена солидарно с част от вноските на всички шофьори + обезщетението , получил от вас , дори ще си вземе по - хубава ! А пък ако мнозинството хора разсъждават като Вас , ще се повиши не само стокооборота в автомобилния бранш и съответните сключени , и поради нарастващият риск - по-скъпи - застраховки , но и неравенството , против което се борите с тези средства Надявам се искрено да се шегувате по този нестандартен начин.
По темата - дрехите , обувките , аксесоарите , притежанията - сами по себе си - нямат сила , която кара човек да се чувства добре в кожата си , в отношенията с хората и т.н. Още по-малко насаме с тишината си. Само временно - ако има "комплекси" и съответно нужда от псевдо-одобрение. Каквито и да са те , заедно с притежателите им – били бедни или богати. (Добре е да са избрани според собствения вкус , с пари от почтен труд , чисти ;)) , независимо от цената и при все - не това да се гледа в хората , сравнява и прави огромно впечатление !) Никой , никога не е заблудил някого относно себе си , никъде - по този начин ! Траги-комедията е абсолютна , защото и майката , дето фалшифицира "Макдоналдс" , плачейки , и онези съгласни да платят огромни цифри за глупости , стига детето им да е добре прието , със завиден социален статус и по-добър старт в живота...всички те се молят на бъдещето да се смили над тях и децата им , забравили как някога са били истински , искрени , разбиращи , спонтанни , търсещи само дружбата , играта , а чрез нея - познанието. Добрата новина е , че последното рано или късно идва с цялата истина , на която е способно и вече няма добро или лошо , просто се освобождава пространство за новото.
Виж , Део , аз не отричам материалното , също така изпитвам удоволствие , когато си купя нещо , което искам , трябва ми или просто харча "А това, че е значително по-изразено при децата, е просто следствие от това, че при тях механизмът на потискане на поведение и пориви е все още ненапълно развит." -но пък вече са на възраст когато копират авторитетите си , най-често родителите и приятелите , които също имат родители... След време болшинството деца не само няма да бъдат способни да изпитат удоволствие или екстаз от нещо "по-така" , защото ще са с атрофирали сетива за по-простичките удоволствия в живота , пък какво ще потискат или изявяват , все тая , трудно ще израстат. От друга страна лесно няма Знаеш ли , старите хора казват: "Човек , за да стане богоподобен трябва да изживее детството , отмине човешкото , превърне животинското , открие самотата и страданието , намери смисъл във всичко и разбере , че всичко е било напразно!" .Според мен тогава се усмихва за пръв път с цялото си същество... Но не знам де , колкото и да съм стара , имам още до тогава http://www.youtube.com/watch?v=6PDmZnG8KsM
Истината винаги е някъде между крайностите. А въпросът с "перченето" си е изцяло въпрос на възпитание. Аз например си спомням много добре как ми беше неудобно да изляза на детската площадка и да изям един банан пред всички деца, защото банани тогава просто нямаше и всички щяха да ме гледат в устата. Просто така съм възпитан. Ето защо въпросът не е дали детето има или не "Айфон", а дали ще отиде при дечицата, които нямат и ще им каже "Я вижте какво имам аз, вие имате ли такъв телефон?" Няма нищо лошо в това да купуваш хубави неща на децата си. Има лошо тогава, когато не научиш децата си, че тези хубави неща идват с много труд и че човекът не е вещите, които притежава. И това, което се опитвате да обясните с униформите и т.н. може да се определи само с една дума - класа. А класата може и да е свързана с притежание и материални възможности, но в никакъв случай не зависи само от тях. Тя се разпознава лесно по неща като възпитание и поведение. Така че може раницата да струва не 100, а 10 000 лв., но от начина по който се демонстрира да лъха на парвенющина и комплекси.