Традиционните вестници, които до неотдавна бяха по-скоро "против" да искат пари за онлайн достъп до съдържанието си, сега масово се насочват към този бизнес модел.
В много от развитите държави се издигат така наречените стени за платен достъп, с които издателите се опитват да компенсират все по-скромните си "хартиени" продажби. Онлайн рекламата, някога разглеждана като манна небесна за медиите, вече се стабилизира на твърде незадоволителни за редакциите нива. Нужно е да се печели по друг начин.
"Защо сега? Положението с дигиталната реклама за всички, освен за най-новите сайтове, е твърде проблематично. Затова е от ключово значение да се експериментира", коментира Дъглас МакКейб, анализатор от Лондон.
Настъпление по всички фронтове
Тенденцията е видима даже и в дългогодишни бастиони на свободния достъп като Washington Post, който вече предлага на потребителите само по 20 "безплатни" статии месечно. The San Francisco Chronicle също ще предлага статиите си срещу абонамент, като така общият брой американски вестници с ограничен достъп надминава 300.
В Европа преходът е даже по-впечатляващ. Британската Telegraph Media Group обяви, че флагманът на медийната група вече няма да е безплатен за читателите от Острова, след като преди това беше въведена такса за чуждестранните онлайн читатели. Четенето на най-големия таблоид в страната, The Sun, вече също е с пари.
В началото на годината в Швейцария най-големият качествен германоезичен всекидневник Tages-Anzeiger се присъедини към основния си конкурент Neue Zürcher Zeitung и постави "стена". В Германия към момента сайтовете на над 35 вестника също са достъпни само след заплащането на абонамент. Сред попълненията са Die Welt и Bild, а се очаква да ги последват и други.
"Почти не е останал някой, който да се противопоставя на тенденцията", коментира Тобиас Фрьохлих, говорител на "Аксел Шпрингер", които издават двата вестника. (Концернът Шпрингер продаде 2 регионални вестника и 7 списания от групата си за 920 млн. евро на медийната група Funke от Есен, но си запази двете медии. Бел.р.)
В Азия също не остават по-назад, като Asahi Shimbun и Nihon Keizai Shimbun в Япония и The Straits Times of Singapore вече предлагат "дигитални" абонаменти.
Ловци на митове
Възходът на платените сайтове ще провери някои стари митове за този тип бизнес модели. Във Великобритания, например, вкорененото от години вярване е, че няма начин вестниците да навият читателите си да плащат, за да четат новини онлайн.
Макар The Financial Times да е сред пионерите на ограничения достъп, мнозина смятат, че успехът му се дължи на специализираната бизнес информация, както и на факта, че повечето абонати са компании, а не физически лица.
Някои особености на британския пазар правят дигиталния преход особено труден. На Острова (а и в България - бел.р.) преобладават уличните продажби на вестници, а не абонаментите. Много по-лесно е да насочиш към платения онлайн достъп този, който още с хартиения вестник е свикнал да плаща месечна или годишна такса. Доста по-сериозно убеждаване е нужно, когато срещу себе си имаш доста по-слабо лоялен и напълно анонимен читател, който взема импулсивно решение за покупката си.
Таблоидите във Великобритания така или иначе имат проблем с доверието след всички скандали около The News of the World, издаван от компанията-майка на The Sun. Освен това, сайтът на BBC по закон е напълно безплатен и създава сериозна конкуренция на всички в онлайн бранша.
Въпреки всичко това, в момента на Острова има само два национални всекидневника с напълно безплатни сайтове - качественият The Guardian и масовият The Daily Mail.
Друг въпрос, особено важен за таблоидите, е как клюките и всички останали „нетрайни" информации, насочени към по-бедната част от населението, ще се продават онлайн. Двата най-големи сензационни вестника в Европа, Bild и the Sun, са приели предизвикателството.
За целта, те предлагат на лоялните си читатели и някои допълнителни бонуси, сред които най-апетитни са видеоклиповете от футболни дербита. Двата вестника закупиха правата за показване на кадри от, съответно, Бундеслигата и Премиър Лийг.
Кога се удряме в стената
При по-елитните издания, достъпът най-често се ограничава след прочитането на определен брой „безплатни" статии (напр. 10 на месец). Това не влияе на голяма част от посетителите (които гледат сайта с реклами) за сметка на редовните читатели (които така или иначе биха били по-склонни да платят за абонаментен достъп).
Тази система беше разработена от The Financial Times и по-късно беше въведена в The New York Times. Някои издания с напълно „затворени" сайтове също минаха към нея.
Големите постъпления не идват бързо. The Neue Zürcher Zeitung, например, може да има 13 000 „дигитални" читатели, но 12 000 от тях вече са били абонирани от преди за платеното електронно издание на вестника.
„Радвам се, че го направихме", коментира Петер Хогенкамп, директор на дигиталните проекти в компанията-издател на вестника, но бърза да допълни, че „всички в бизнеса надценяват печалбите от абонаментите". Дали платеният достъп ще спаси вестниците? За момента никой в бранша няма по-добра идея.
