Ако у нас въобще има изграден модел за женски професионален успех, Мира Радева, управител на социологическа агенция MBMD, безспорно е една от най-ярките представителки.
„Макар и бавно, българката отхвърля модела на жената-стока", казва Мира от позицията си на очарователен контрапункт на стереотипа за "разглезената поддържана жена".
Женската еманципация е един от главните моменти в нейния BG Positive профил за последните 10 години. Заедно с предизвикателството да си европеец и да бъдеш харесван, защото си себе си.
Личността
Виждам много хора, които реализират себе си и се радват на живота. Всичко стана някак много по-шарено, даже откачено - и това ми харесва.
И вече не е задължително да си в някакъв калъп, за да те харесат. Можеш да бъдеш себе си.
Станахме по-свободни в изборите си. Можем да си повярваме и имаме право дори на грешките си. Това е може би най-важното.
Кой ме е зарадвал най-много? Най-вече хора, които не се оплакват от съдбата и страната си, а вървят напред.
Много са спортистите, които попадат в тази категория - националният ни отбор по волейбол много ме зарадва по време на световното по футбол. Въпреки че не успяха да се класират, бяха страхотни. Тенисистката Цветана Пиронкова и много други.
Роди се нова плеяда жени-писателки, които не се страхуват да изразяват себе си по един блестящ начин. Светлана Дичева, Ваня Щерева и други.
Това е търсеният и осъзнат път на еманципацията на жената, но този път е истинска, а не натрапена - каквато имахме по време на тоталитаризма.
Много се радвам, че макар и бавно, българката отхвърля модела на жената-стока, на предмет, какъвто бе наложен от мутренската и чалгаджийска култура в първите години на прехода.
Събитието
Има много събития, към които имат принос на много хора. Банално ще е, ако кажа влизането ни в Европейския съюз (ЕС), но това наистина е голям успех за нас. Повярвахме, че може да се случи - и то стана.
Но нека споменем онези хора, които първи казаха, че е възможно. На първо място спомняме ли си днес, че когато Соломон Паси на заседание на Великото Народно събрание за първи път спомена, че България трябва да стане членка на НАТО през 1990 г., всички в залата му се смеят?
Няма да забравя всички от екипа на СДС и ОДС през 1996-97 г., които вярваха, че България ще стане част от ЕС. Или когато Надежда Михайлова обяви падането на визите за българите...
Явлението
Ще се повторя: днес младите могат да избират къде и как да живеят, да учат или да работят - в която и да е точка на планетата.
Аз имам доста тъжни спомени в това отношение. Когато през 1986 г. за първи път пътувах до западна държава - на специализация във Франция, първо три месеца чаках да ми издадат паспорт, забраняваха ми дори да се обадя по телефона в посолството, където беше пристигнал договорът ми, за да го подпиша.
Но най-тъжно ми стана една вечер. Вече бях в Париж. Вечеряхме в компанията на други млади хора от цял свят - имаше една чилийка, един французин, един италианец, двама бразилци и аз - българката. В един момент цялата компания реши на другия ден да вземе влака за Милано и да прекара там два дни. Така и направиха. Само аз останах. Нямах право. Паспортът важеше само за Франция.
Откритието
Безспорно е демокрацията. Днес всеки може да бъде господар на съдбата си. Но като всяко откритие и това е свързано с болката. Болката, че няма на кого да се сърдиш.
Да си свободен е по-трудно, отколкото да си роб. Отговорността за собствения живот не е товар за всеки гръб. И точно за това много хора днес у нас се оплакват и се сърдят.
Като отидат в чужбина разбират, че и там не е по-лесно, че нищо не се поднася наготово и трябва да се бориш непрекъснато, за да живееш добре. Този урок е много важен и сякаш започнахме да го научаваме.
Творбата
За мен лично това е едно малко закъсняло откритие на философската система на Айн Ранд, реабилитираща капитализма и величието на индивида.
Способността на отделния човек да бъде лидер, неподвластен на примирението на тълпата.
Много се радвам, че точно жена успява да обори теорията на Маркс по толкова блестящ начин - въпреки че беше оборена на първо място от историята.
Повратната точка
Със сигурност няма по-ярка от 1989-а. Макар че тогава бяхме много объркани и не знаехме какво точно ни чака.
Така или иначе преживяхме голяма политическа трансформация, която ни промени като хора. Направи ни личности, които могат да имат значение, а не просто тълпа, подлежаща на управление.
Незабравимото
Всяка моя стъпка през тези години ми се струва свързана със съдбите на много други хора. И по някакъв начин отразява крачките им по този нелек, но все пак свободен път.
В който имаш право на избор.
