Николас Мадуро е бивш шофьор на автобус, ръководител на работническо сдружение и конгресмен. Той е председател на Венецуелското народно събрание през 2006, когато Уго Чавес го назначава за външен министър на страната.
Като анекдот се разказва историята, че тогава той е бил абсолютно неподготвен за това назначение и решава да извика съветниците си. Пред тях той отваря картата на света и казва: "Знам картата на Каракас перфектно. Сега трябва да науча и тази".
Сега най-сериозният претендент за президентския пост след кончината на Уго Чавес споделя в ексклузивно интервю какво очаква да се случи с Венецуела в следващите месеци и години.
Как ще изглежда "чавизмът" без Чавес?
Чавес основа революционно масово движение във Венецуела. Той дари държавата с идеология и конституция. Нашият революционен процес също има конституция. Той ни даде доктрини и принципи, остави ни политически завет, национален дневен ред с краткосрочни, средносрочни и стратегически цели.
Да, но все пак 44% от венецуелците, които гласуваха за конкурентната партия на президентските избори през 2012 не са съгласни с този проект. Какво ще се случи в краткосрочен и средносрочен аспект, ако изгубите изборите?
Приели сме всички избори, които сме загубили. Венецуела има опозиционни кметове и губернатори. Опозицията е около 40% от населението. Ако те спечелят, което ме съмнява да се случи в XXI век, тогава те ще поемат управлението. Освен това ще трябва да решат какво да правят с държавата. Венецуела има съзнателни граждани и солидни основи на независима държава, поела по пътя на социализма.
Често говорите за единство, обаче съществуват няколко чавистки организации. Мислите ли, че може да се появи разделение, както се случи с перонизма в Аржентина?
Националното революционно движение е обединено около образа, духа и идеологията на Чавес, около неговия национален проект. То е обединено около колективното управление, което той изгради и около назначението ми от Чавес като носител на революцията на този етап. Единни сме.
Ще има ли чести промени на чавистките лидери без харизматичното ръководство на Чавес?
Дори пророците, магьосниците и ясновидците не знаят какво ще им донесе съдбата. Смея да твърдя, че сме непоклатими и обединени в този исторически момент. А светът трябва да знае, че това колективно управление вече е преодоляло редица изпитания. Готови сме за победа на 14 април, както сме готови да управляваме добре държавата си.
Кабелните телевизии във Венецуела рекламират основно главния ви конкурент - Енрике Каприлес, а държавните канали рекламират вас. Държавните канали са за всички, не е ли редно да остават неутрални?
Държавните телевизии, по време на революция като тази, която се случва във Венецуела, трябва да образоват хората и да ги подготвят за тази революция. Те трябва да защитават истината в лицето на медийния диктат, който организира преврата [през 2002 година кабелните телевизии подкрепиха провалилия се опит за отстраняването на Чавес].
Това бе първият преврат, организиран от телевизионни канали. Трябва да потърсим по-дълбоко разбиране за нещата, които се случват във Венецуела. Публичните телевизии са необходимият контраст и представляват стълба, който стабилизира обществото. Ако те бяха изчезнали преди 6 години, щеше да има гражданска война. Кабелните телевизии щяха да ни доведат до всеобща война.
Частният опозиционен телевизионен канал Globovision предстои да бъде продаден на бизнесмен, който има връзки с правителството. Възможно ли е почти всички медии да застанат в подкрепа на правителството?
Научихме от пресата, че Globovision се продава. За всеки случай, това е договорка между бизнесмени в приятелски отношения. Проблемът си е техен. Предстои да видим как ще свърши всичко. Кой знае, може би най-важното послание от продажбата на Globovision е, че те съзнават, че са загубили.
Те казват, че са направили всичко по силите им, за да бъде избран опонентът на Чавес и че това ги е довело до трудно положение.
Globovision просто се опитаха да свалят правителството и се провалиха. А техният политически и комуникационен провал доведе до икономически провал. Казват, че са разорени. Не, просто са далеч от обществото. Знаят, че ще управляваме тази държава много години - и че революцията продължава. Вярвам, че вече са твърде уморени. Умориха се и се предадоха.
Каприлес твърди, че няма достъп до радиостанциите, защото тези, които отразяват опозиционните възгледи, са потискани и ограничавани. Не мислите ли, че е важно да бъдат чути различните позиции?
Те разполагат с 80% от медиите. Ако отидете където и да било в Баринас и си купите вестник, ще видите, че почти всички издания са частни и са против правителството. Регионалните телевизионни канали и радиостанции - между 80-90 процента от тях са против правителството. Опозицията притежава всички медии, докато ние имаме само една: съзнанието на хората, което се бори с опозицията всеки ден.
Колкото повече отрова бълват, толкова повече хора реагират. Където и да отидете в Каракас, винаги ще откривате разумни и съзнателни хора. Защо се случва това? Заради управлението на президента Чавес, който бе учител, излизаше по улиците, говореше и образоваше хората.
Има ли култ към Чавес във Венецуела?
Нямаше, докато той беше жив, а сега има само любов. Култ от любов, от благодарността на хората към един лидер, който вече е наричан "Исус Спасител" на бедните в Америка. Мъж, който надхвърли нашите граници.
Правителството напредна по време на управлението на Чавес. Но частният сектор все още представлява 58% от икономиката. Ако спечелите, ще национализирате ли още компании и сектори? Докъде се разпростира т.нар. "социализъм на XXI век"?
Социализмът на XXI век е разнообразен. Той има уникални характеристики и корени в истинската динамика на всяка държава. Всяка държава има своя собствена реалност. Не можем да мислим, че някъде има малко или повече социализъм само защото при нас, или този в Боливия, Еквадор, Никарагуа или Куба не прилича на опита на бившия Съветски Съюз или Румъния.
Има ли място за силен частен сектор?
Историята тепърва ще се пише. Има място за инвестиции, които могат да развият продуктивен и включващ модел. За съжаление, през последните 100 години във Венецуела търсещият печалба петролен модел не е допускал възникване на силни капитали. Като цяло капиталът се сливаше с доходите от петрол, без да генерира продуктивен капацитет и технологично развитие. Този капитал няма националистическа визия.
Тоест се стремите към буржоазен сектор, силно свързан с правителството?
Целият модел е в процес на развитие. В момента търсим инструменти за финансиране и изграждане на националистични частни сектори, които ще ни позволят да разнообразим икономиката.
Изцяло частни?
Разбира се. С финансиране, инициатива. С всякакви размери - малки, средни, големи, свързани с технологията, индустрията, търговията. Свързани с чуждестранен капитал от Бразилия, Аржентина, Русия, Китай, САЩ и други.
Значи Куба е вдъхновението за чавизма, но не и моделът зад него?
Всяка държава си има своите особености. Ролята на Куба бе да преживее исторически момент през 60-те и 70-те, дълбоко белязан от Студената война. Куба беше против нашите бивши политически, социални и икономически модели.
Ако Венецуела продължи да се развива със силен частен сектор, как ще постигне социализма?
Социализмът има няколко аспекта. Основният му аспект е духовната, морална и идеологическа трансформация на човешките същества. Когато хората в това общество, чрез процеса на тяхното образование, новите практики, свързани с културата, политиката и участието и новият икономически, производствен процес, започнат да функционират по различен начин, тогава ще бъдат налице и условията социалистическото общество да преодолее индивидуализма, индивидуалното желание и стремеж към богатство.
А редом с това идва и трансформацията към нов икономически модел, който конкретно във Венецуела ще преодолее търсенето на печалба и спекулативния капитализъм. Този социализъм ще изгради основите за производителна, разнообразна икономика, която ще създава богатства, които да бъдат разпределяни чрез здравеопазване, образование и социална сигурност, така че хората да имат достоен стандарт на живот и да можем да преодолеем бедността веднъж завинаги.
Икономиката се смята за една от слабостите, наследени от Чавес. Инфлацията е висока, нивото на дефицита е 20%, а зависимостта от петрола е много висока. Ще направите ли някакви промени, ако вие сте на власт?
На 22 февруари разговаряхме в продължение на 5 часа с президента Чавес за икономиката. Той каза така: "Николас, изправени сме пред икономическа война". Заради болестта на президента, националните и международните сили започнаха да не снабдяват държавата с достатъчно продукти и да спекулират с цените и курса на долара. Те вярваха, че ще възникне икономическо бедствие, което ще доведе до социална експлозия и политическа дестабилизация. Ние се борим срещу това. Ще се борим с долара и ще спечелим.
А инфлацията?
Това е проблем, породен от спекулативното действие на капитала. Инфлацията в 14-те години преди Чавес бе 34%. През изминалите 14 години, тя спадна на 22%. Нашата цел е да я намалим с 50% през следващите десет години. Надявам се, че ще достигне до едноцифрена стойност.
Ще има ли съкращения в разходите?
Най-важното е разходите да се превърнат в социална инвестиция, която ще защити хората и икономическа инвестиция, която ще генерира богатство за държавата. Именно доброто функциониране ще доведе до промени в икономическата структура и ще избави държавата от спекулативната система за ценообразуване и промените в икономиката.
