Социалната мрежа завладя интернет пространството с първоначалната идея да свързва хора с техни познати и непознати. Някъде след първите няколко милиона потребители, създателите й видяха паричния потенциал и я отвориха, в началото плахо, после по-уверено и накрая съвсем ачик-ачик, за фирми, известни личности, каузи и так далее.
И настана краят на света. Кученца, котенца, миловидни дечица вече не са владение само на личните профили, масовото споделяне ги превърна в спам. Българските фен-страници не пропускат да са в крак със световните тенденции, но пък изобилстват от криейтив тип „гараж на сточна гара" и плоско заиграване с аудиторията, което граничи с кич и безумие.
Ще се опитам великодушно да подмина всички икони на светци, които масово се споделят покрай именните дни, но това не значи, че ги няма. Да обърнем внимание на поредица от снимки, споделени на различни стени на фен-страници, ще караме по календар.
Айде сега вие, уважаеми читатели, да ми обясните, дали това произведение на доморасъл дизайнер е достойно пожелание за Нова година на известна българска марка обувки. Обърнете внимание на сърчицата във фоерверките, нека окото ви се напълни с тая цветова вакханалия от празнично настроение, елхички, звездички, свещички и черничко.
Незнайно защо известна марка производител на храни, бисквитки и каквото се сетите, решава да поздрави българите с трети март с тази обрасла в треволяци крепостна останка. Съдейки по зидарията и архитектурата, това е еднокорабна ранно-християнска базилика, най-вероятно датирата към 11-12 век (след Христа). Има ли нужда да припомням, че 3 март за българите се пълни със съдържание има-няма шест века по-късно?
Минават още пет дни и стигаме до 8 март. Да припомним, празникът се заражда като признание за икономическите, политическите и обществените постижения на жените. В най-новата българска история е известен като „Ден на другарката" и се чества с банкет и карамфили. Същата оная гаражно-креативна фирма за обувки от новата година обаче, ни поздравява по ето този начин и пожелава на дамите да бъдат „уверени и спокойни". Уверено и спокойно мога да кажа, че единствената връзка между визия, послание и марка е факта, че дамата е обута.
Вървим уверено към Великден и пристигаме при любимата ми марка, която свърза 3 март с религията. Явно мениджърът на страницата е бил бая махмурлия в понеделника след Великия ден, защото е решил да сподели празника със снимка, която всеки е намирал в Google Image Search.
Признавам си, всеки е прибягвал до такъв спасителен пояс, но рискът да се удавиш се увеличава с големината на фирмата и бройката на феновете. В този случай за няколкостотин хиляди - и не им отива на отговорните лица да правят такива неща. Авторското право поне да беше спазено (или уважено).
На един от най-хубавите ни празници, 24-ти май, мрежата прелива от снимки на двамата братя светии, но не очаквах верига бензиностанции и те да ме поздравят със славянската писменост. Мултинационална компания с мултифункционални комплекси, а локално се заиграва. Не бива така, колеги, мисловен напън е необходим.
И тук следва огромна изненада. Китайски производител на мобилни телефони и мрежово оборудване да ме поздравява с рождения ден на Васил Левски... малко множко ми дойде, честно. Всичките ти други постове и неща да са високо-технологично ориентирани и изведнъж баааааааам - Левски.
Мениджърът на страницата явно е влязъл в цикъл, защото това му е вторият такъв напън, девет дена преди това информира аудиторията, че Иван Вазов имал рожден ден. Храни, технологии, пък все към културно-историческото наследство ги влече.
Препускам лекинко през календара и в ступор спирам пред Деня на Съединението, 6 септември. Този ден, който освен всичко друго е и празник на Пловдив, онази моята любима страница за храни, бисквитки и напитки, решава да отпразнува социално със снимка на ... катедралата Александър Невски. Силно се надявам, че след такава недомислица, отговорният е поне линчуван и пратен в Сибир да управлява затворената яндекс-група „Тайгата и моята тъга". Всичко друго би било несправедлива милост.
И за десерт моят персонален фаворит, любимецът ми. Това миловидно кученце вероятно е обиколило повече хорски и фирмени стени отколкото първо-селфито от нощта на Оскарите. Ако знаеше, горкото, колко дупки в социални календари е запълвало, сигурно никога нямаше да сплете лапи в мантрична поза. Но, да си призная честно, не очаквах да го получа от верига супермаркети. Утре го чакам и от мобилен оператор или финансова институция.
Да управляваш фен-страница, уважаеми колеги, не е толкова лесно и просто, колкото ви изглежда от зрителското място. Да припомня онова за занаята на месаря и кучето, искате ли. Да, за да изглежда лесно и просто, са необходими огромно количество усилия, проучвания, данни.
Най-вече е необходима емпатия и съобразяване с духа на марката, също както и в традиционните форми на реклама. Страст трябва, уважаеми колеги, страст. Социалните медии са малко като секса - ако симулираш, накрая поне единия от двамата ще остане неудовлетворен. И вместо приятни спомени, най-много да ви боли гърлото от викане.
Не е същото, нали.
