Плаче си за бой д-р Москов; един хубав назидателен пердах, задето плещи каквото му падне. И той, разбира се, не му беше спестен мигновено.
Онзи ден министърът на здравеопазването предупреди, че екипите на Бърза помощ нямало да посещават ромските махали, ако нямат гаранция за сигурност. Поводът беше поредният инцидент с медик, а изказването прозвуча толкова необмислено и грубо, че свят да ти се завие.
То влезе в директно противоречие с Хипократовата клетва, генерализира един криминален проблем до ръба на етническата сегрегация и изложи не само автора си, но и политиката, на която се предполага да е носител и се очаква да реформира сектора. Разсейките на темата обаче са доста по-сложни от това.
Петър Москов не е случаен човек
Доскоро той концентрираше надеждата ни за нов вид лидер - млад, приветлив, интелигентен; човек, с когото да се идентифицира една незначителна по обем, но важна като съдържание група граждани, които намираха трудност да открият свое представителство в политиката. Затова въпреки активната им позиция, българският обществен живот ги избутваше встрани и ги лишаваше от смисъл.
Именно те припознаха Москов като „свой" и му гласуваха доверие. То продължи да съществува и след спорното решение за участие в кабинета, което е знак за труден, но възможен компромис с убежденията им.
Компромисът обаче има граница и понякога две необмислени думи са достатъчни да я прекрачат. Хората, за които става дума, са достатъчно напредничави, либерално ориентирани и лишени от предразсъдъци, за да приемат каквато и да е форма на дискриминация.
Поведението на министъра ги обиди на ниво светоглед
Но има и друго: то хем им напомни за болезнено подведеното доверие от страна на целия Реформаторски блок, хем ги сроди насила с формация, която традиционно възприемат като нечистоплътна - ДПС.
Именно Местан и хората му се превърнаха в най-големия критик на изказването, като в същото време ни е известно поведението им в ромските махали преди избори и интересът им тези места да останат точно толкова долнопробни и откъснати, но и чудесен източник на купен вот.
Гротескно е търговецът на ромски гласове и правозащитникът на етническото равноправие да бъдат обединени по такъв нелеп начин. Но фактът си е факт и отговорността е на д-р Москов.
От друга страна е изключително лесно да бъдеш широкоскроен либерал, когато гетото е само философска концепция. Интеграцията е двустранен процес, иначе по нищо не се различава от колонизирането; мисионерството сред нисши или още по-зле - идеята за благородния дивак. Във всички тези позитивни актове винаги е прозирала доминацията, но този път пременена в лицемерната мантия на вечния добротворец.
Няма смисъл да се заблуждаваме, че агресията има своя географска и икономическа логика и изземването на ролята на правдив съдник обикновено е свързано само с избор на страна; което го прави некоректно, независимо с какъв знак.
Пострадалите медици имат своя истина и ако тя не бъде чута от адептите за толерантност, рискува да се радикализира, което се и получава реално. По този начин хората, търсещи справедливост без оглед на етноса на нападателя, изведнъж се оказват от една страна на спора с празнословните патриотари и расистите, а те са далеч по гръмогласни в риториката си.
Необмислените думи на Москов пратиха друга част от симпатизантите му рамо до рамо с елементарните националисти. И това също е по негова вина
Фактът обаче, че в средата на второто десетилетие на 21-ви век все още се раздираме от подобен дебат, означава, че обществото ни е сериозно болно. Заболяването явно е автоимунно, защото ние не спираме сами да си причиняваме страданията, външен дразнител не ни е необходим. И като всеки организъм, притеснен за оцеляването си, сме станали хипер агресивни.
Лекарите, уви, от ежедневния си досег до крайността на живота, не са най-лиричните натури. Напротив - в повечето случай са арогантни циници, което в никакъв случай не ги прави лоши специалисти. Прави ги само спорни оратори. Те говорят за обекта на интервенция по начин, който се струва на околните пошъл, неуместен, груб; речникът им често пъти е повече от необмислен, дори плашещ.
И когато войнственият страх и фриволното плямпане се срещнат, нещата бързо излизат извън контрол
На махленско ниво това са юмруци по екипите на Бърза помощ, но на общонационално е агресията към един министър, който си изпусна езика, без това да е доказателство, че е расист, нито пък недобросъвестен лекар, лош администратор или недостоен човек.
Ясно е само, че е цапнат в устата и очевидно недозрял за политик. Но ние нямаме време за това осмисляне, и както си му е редът в критична ситуация - първо бием.
Отнася си го доктора с голямата уста, онзи, който проявява пренебрежение, пък макар и в опит да бъде полезен. Ето как парадоксално дори в либералните ни представи Москов си заслужава пердаха по много направления.
Защитниците му също не чакат с пестниците. И става обществено меле за секунди. А после се чудим какви ли са онези хора, които удрят медика при първата му крива дума. Как кои - това сме всички ние, при това сме убедени, че правото е на наша страна.
