Щит - и спазми в Лисабон...

Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) се определя като най-успешния военен съюз в историята, крепост на свободата и демокрацията от 61 години, и като коалицията, която е спечелила Студената война без дори един изстрел.

Но въпреки че краят на Студената война направи света по-безопасен, също така го и превърна и в по-сложно място. В наши дни с диверсификацията на източниците на опасност - от тероризъм и пиратство до кибер-войни - НАТО започват да изглеждат тромави и зле оборудвани, за да се справят с тях. Повече от две десетилетия след падането на Берлинската стена, съюзът рискува да започне да бъде възприеман като отживелица.

Планира се рестартиране

Ето защо се планира рестартиране. На срещата в Лисабон на 19 и 20 ноември, американският президент Барак Обама ще се срещне с лидерите на алианса от останалите 27 страни, за да се постигне споразумение по новите декларирани цели на НАТО, което има за цел да потвърди основния им ангажимент към колективната защита. Руският президент Дмитрий Медведев ще се присъедини към отделно заседание НАТО-Русия утре, 20 ноември.

Заедно те ще открият нова ера с 10-годишна "стратегическа концепция" - как НАТО ще се справя с многобройните сегашни предизвикателства. Те ще се съгласят за оскъден бюджет на съюза - което ще бъде постигнато чрез премахване на поне четири от 11-те му командни бази - същевременно модернизирайки оръжейната защита.

И като знак за новото време, съюзниците в НАТО се стремят към одобряване на антиракетна система - и желаят Русия да се включи в създаването на подобен щит.

Целта, както заяви генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен пред Бундестага миналия месец, е да се изгради "съюз, способен да защитава членовете си срещу съвременните заплахи, съюз, способен да се справя с дори най-тежките кризи."

От защита на територии към защита на стратегически интереси

Според Роб де Вийк, член на групата стратегически съветници на Атлантическия съвет, това означава предефиниране на основните цели на НАТО, географския обхват и военните механизми. "Промяната в акцента от защита на територии към защита на стратегически интереси изисква НАТО да трансформира териториалните въоръжени сили на всички страни-членки в удобни за разгръщане колективни въоръжени сили, да премахне пречките за рисковани "отдалечени" операции и да изгради ново разбиране за солидарност," обяснява Де Вийк.

Стремежът към реформа отразява фундаменталните промени в Европа и по цял свят. Основана през 1949 г., НАТО първоначално е бил традиционен съюз, осигурявал колективната защита на 15 държави срещу заплахата от съветска агресия. След рухването на Съветския съюз, НАТО приема много от източноевропейските държави, и най-накрая стигна до бой в Босна и Косово.

Адаптацията след Студената война е трудна

Но въпреки тези стъпки, НАТО изпитва затруднения с адаптирането към епохата след Студената война. Член 5 от договора на Северноатлантическия съюз, в която всяка страна-членка е задължена да смята нападението върху една държава като нападение срещу всички, е задействан за първи път след 11 септември.

Това води до Афганистан - огромна операция, която предизвиква силно напрежение в съюза и обтегнати отношения по въпроса дали бъдещият му акцент би трябвало да бъде върху отдалечени мисии - или върху по-близки до дома.

По-рано тази година специално ангажирана консултантска група от експерти призова НАТО да стане по-гъвкав и ефективен, за да се справя със съвременните предизвикателства, сред които са тероризмът, киберпрестъпността и разпространението на оръжия за масово поразяване.

Консултантите, ръководени от бившия американски държавен секретар Мадлин Олбрайт, също така заявиха, че съюзът трябва да се справя по-добре с демонстрирането на постиженията си - защото в противен случай рискува да изгуби обществената подкрепа.

Боязливите европейски страни

Но освен с новите заплахи за сигурността, НАТО се налага да се справя с боязливостта на европейските страни, когато става дума за изпращане на войски на фронта - както стана ясно от войната в Афганистан. Даниъл Киохейн, старши изследовател в Института на ЕС за изследване на сигурността в Брюксел, коментира, че обществената подкрепа в Европа пада донякъде заради изтощителната кампания в Афганистан и непопулярната война в Ирак.

"Много европейци вече не желаят да следват САЩ във военни операции, ако основните им интереси в областта на сигурността не са ясни, или ако смятат, че имат твърде малко право на мнение в стратегията," казва той. Това се отразява и в свиващите се разходи за отбрана. Дори с ангажиментите им в Афганистан, общите разходи за отбрана сред европейските членки на НАТО са спаднали от $311 млрд. през 2001 г. до $272 млрд. през 2009 г.

През март Расмусен, който е бивш премиер на Дания, предупреди, че европейците не биха могли да приемат за даденост трансатлантическия съюз със САЩ. Той заяви, че ЕС, който премина към изграждане на по-силна политика за отбрана и сигурност след миналогодишния Лисабонски договор, "ще остане хартиен тигър, ако не бъде последван от конкретно съдействие, когато имаме нужда от конкретна военно съдействие."

Американският военен министър Робърт Гейтс редовно предупреждава за "демилитаризацията" на Европа. "Моите опасения са, че колкото повече нашите съюзници намаляват своите военни възможности, толкова повече хората ще очакват от САЩ да запушват всякакви празнини, които се появяват в резултат на това," заяви Гейтс в Брюксел миналия месец.

Същевременно, докато САЩ наблюдават Иран, Близкия Изток и възхода на Китай, "те са спрели да бъдат цялостна европейска сила," коментира Марк Леонард, съавтор на "Спектърът на многополярна Европа" - доклад, публикуван миналия месец от Европейския съвет по международни отношения. "Вашингтон възприема Европа като "стабилна" по същество - и смята, че е време европейците да действат, за да осигуряват собствената си сигурност."

Въпреки това...

Въпреки тези екзистенциални проблеми, НАТО никога не са били по-ангажирани. Около 120 000 международни войски са прикрепени към водените от НАТО Международни сили за осигуряване на безопасност (ISAF). Войските на НАТО напуснаха Босна едва през 2004 г., а те все още съвместно се трудят за поддържането на мира в Косово. Освен това миналата година военни кораби на НАТО провеждаха патрулиране срещу пирати край Сомалия.

Но всичко това може и все още да не е достатъчно. Въпросът за Обама и другите лидери, събиращи се в Лисабон, ще бъде дали те наистина имат предвид това, което казват в своята нова укрепваща декларация на целите на организацията - или тези скорошни операции на НАТО представляват последните спазми на един противоречив съюз.

Как ще се споразумеят за ПРО

Дни преди срещата в Лисабон се появиха прогнози, че САЩ и техните съюзници от НАТО са близо до споразумение за изграждане на противоракетен щит в Европа. Проект, който би поставил нова цел пред военния алианс, като същевременно подложи на изпитание кампанията на Обама за подобряване на отношенията с Русия.

Надеждите са сделката да бъде потвърдена на двудневната среща на високо равнище, като част от това, което алиансът нарича своя нова "стратегическа концепция" - първият основен преглед на главната му мисия от 1999 г.

Договореността предвижда планираната вече за Европа ограничена система от американски ракети прехващачи и радари да бъде свързана с по-голяма по обхват европейска противоракетна отбрана. Това би създало широка система, която да защитава всяка страна от НАТО срещу нападение с ракети със среден обсег.

НАТО планира да покани Русия да се включи в изграждането на противоракетния щит - Москва обаче няма да получи съвместен контрол. Този жест би белязал историческо събитие за алианса, създаден след Втората световна война, за да отбранява Западна Европа от заплаха от агресия на съветски войски. Правителството на Буш първо предложи да бъдат разположени 10 ракети прехващачи в Полша и модерен радар в Чехия, като заяви, че целта на системата е да противодейства на бъдещи ракетни заплахи от Иран.

Това вбеси Русия, която каза, че ракетите са заплаха за възпиращата роля на ядрения й арсенал. В един момент Москва предупреди, че ще разположи ракети близо до Полша, ако работата по плана продължи. Правителството на Обама отмени първоначалния план през септември 2009 г., като вместо това предложи преработен вариант за противоракетен щит, който да започне с базирани на кораби прехващачи и радари, след което в Румъния до 2015 г. и в Полша до 2018 г. да бъдат разположени по-модерни прехващачи, базирани на сушата. Това трябва да бъде главният принос на САЩ за европейската система за противоракетна отбрана на НАТО.

САЩ искат Турция, която също е член на НАТО, да приеме на своя територия част от радарната система и да одобри предложението за покриваща Европа отбранителна мрежа. Турция се колебае, като казва, че не иска системата да посочва като заплаха нейния съсед Иран.

Американски служители, запознати с преговорите преди срещата на високо равнище, изразиха оптимизъм, че останалите пречки за предлагания европейски противоракетен щит могат да бъдат преодолени. Тепърва ще разберем...

С приемането на нова стратегическа концепция НАТО се опитва да се приспособи, така че да се справя със заплахите за сигурността през 21 век. Бившият германски посланик в САЩ Волфганг Ишингер заяви на неотдавнашна конференция, че в Европа "има по-малко страх от чужда намеса или агресия, отколкото когато и да било в историята на северноатлантическия алианс".

Усещането за сигурност в Европа увеличава шансовете за подобряване на отношенията с Москва. Но то също така насърчава европейските правителства да орязват бюджетите за отбрана, а изграждането на покриваща Европа система за противоракетна отбрана ще струва милиони.

Очаква се в Лисабон съюзниците да обявят, че ядрените оръжия ще останат централен елемент в отбраната на НАТО. В същото време алиансът ще призове Русия да започне преговори за намаляване на разположените в Европа американски и руски ядрени оръжия с малък обсег.

Перспективите за тези преговори обаче изглеждат неясни, освен ако Сенатът на САЩ не ратифицира новото споразумение СТАРТ, което би намалило броя на американските и руските ядрени оръжия с голям обсег. Завоюваните от републиканците позиции на неотдавнашните избори за Конгрес правят ратификацията по-съмнителна...

Новините

Най-четените