БНТ дава все повече причини в праймтайма между 9 и 10 вечерта да предпочетем именно сериалите на телевизията-майка. Сред добрите примери вече има не едно и две заглавия - "Вина", "Те, вълните", "Порталът" и вездесъщият "Под прикритие".
В списъка все по-уверено се нарежда и най-новата поредица - "Ком-Емине".
Трябва да призная, че когато чета коментари за сериала, имам чувството, че с някои хора гледаме съвсем различни продукции. Като че ли думите "български сериал" карат зрителите да изпадат в крайна дребнавост, дирейки и най-малките подробности, които безмилостно и шумно да критикуват.
Към чуждестранните продукции несправедливо сме далеч по-благосклонни въпреки наличието на сходни проблеми - "дупки" в сюжета или пък неумел сценарий.
Вижте трейлъра на "Ком-Емине" тук:
"Ком-Емине" всъщност спокойно може да си съперничи със сходни като идея и бюджет не-български сериали. За фон на сюжета е подбран един от най-живописните маршрути и същевременно безмилостни маршрути на България - от връх Ком до нос Емине.
Операторският екип обаче си е написал домашното и природните кадри са великолепни - мащабни, ярки, наситени, зелени и живописни.
В "Ком-Емине" няма слаба секунда, в която природата е главният герой.
Действието около главните герои също изисква повече съзерцание, отколкото трескаво следене.
Персонажите се разгръщат бавно, малко мудно, но всеки от тях има какво да каже и покаже. След епизод три вече има повече тръпка и се усеща, че сюжетният възел истински се заплита. Който е очаквал див екшън, сочни интриги и търчене по баирите - ще остане разочарован, да.
Типажите са шарени и не бързат да разкрият тайните си и мотивите да поемат по Ком - Емине.
Засега е сигурно само едно - че всеки от тях има дълбоки причини да "хване гората" и никой не е обикновен турист, решил да направи епична разходка. Това е кукичката, на която "Ком-Емине" разчита и която при по-търпеливите зрители като мен действа безотказно.
Казаното дотук все пак не означава, че сериалът на БНТ няма осезаеми слаби места.
И тук е спазена традицията на моменти актьорите да рецитират неестествено репликите си, вместо да жонглират с тях умело. Този подход стои добре на театралната сцена, само че никога няма да изглежда ок на малкия екран.
Откъм монтаж също има какво да се желае, понеже си личи, че са прескачани големи отрязъци от действието, за да се побере сериалът в 12 серии.
Добре е, че няма да гледаме мащабна поредица с обема на сапунка, но се вижда, че са премахнати и важни за зрителя случки. Във втори и трети епизод усетихме на места сериозни пробойни, които се дължат по-скоро на изрязване от епизодите, а не на пропуски в сценария.
Въпреки това "Ком-Емине" си заслужава. Заради красотата на Стара планина и заради любопитните чешити, които са събрани на едно място.
Пък и заради това, че е поредна крачка в правилната посока за българските сериали.
