Ако отиващата си 2012 година може да се събере в една дума, вероятно най-точната би била "апатия". Не че нямаше шумни и конфузни обществени скандали, партийни сблъсъци и пошли съдебни и академични интриги. Имаше ги в изобилие, но те не успяха да разсеят усещането, че българското общество е изпаднало в състояние на политическа и административна сенилност.
Годината поднесе купища нелепи жестове, поведения и реплики. В началото беше репликата за пържолките, които премиерът поръча на вътрешния министър да купи за кучетата, разкрили убийството на 17-годишно момиче от Перник. Случката беше регистрирана като "вербална недодяланост" и после забравена.
За някои българи тази година апокалипсисът дойде по-рано от очакваното според календара на маите. На 6 февруари стената на язовир "Иваново" се скъса и заля с. Бисер. Девет души загинаха, а десетки останаха без покрив. Така и не се разбра кой в държавната администрация носи отговорност за станалото. През май силно земетресение разлюля Перник. Този път нямаше жертви, но отново стотици хора останаха без дом и някои все още чакат обещаната държавна помощ.
Март ще се запомни със скандалните бонуси. Оказа се, че чиновници от високите етажи на администрацията са възнаградили щедро своя труд, но премиерът нареди да върнат полученото. Над 600 000 лв. бяха събрани от зам.-министри и висши държавни служители. Според финансови анализатори това са пари за пуканки, но според специалисти по политически маркетинг и PR публичният ефект от операцията е много по-мащабен.
През март стана и катарското приключение, последвано от оставката на министър Трайчо Трайков. Точната причина за неговото отстраняване не се разбра. Тогава Бойко Борисов заведе голяма правителствена делегация в арабската страна. От тази визита ще се запомни неговата снимка с емира на Катар - Борисов стегнат, с костюм и вратовръзка, а емирът - с бяла роба и черни чехли на бос крак.
Заслужава да споменем и вафлата "Б.Б.", която през март се появи на пазара. Върху опаковката й е сниман премиерът на син фон сред звезди. По същото време страната осъмна и с нов здравен министър, Десислава Атанасова - четвърти за мандата на това правителство. "Борисов маха леките хора и пуска тежката артилерия", коментира един от медийните барабанчици на ГЕРБ. После друг медиен трубадур, явно неразбрал артилерийската метафора, попита в ефира на "Хоризонт" министърката колко точно тежи и дали има 50 кг.
От януари до май битката за лидерството в БСП беше постоянен медиен сюжет. След като напусна президентството, Георги Първанов реши да оглави партията, но не му се получи. Станишев го надигра и освен това беше избран за председател на ПЕС, а преди това успя да събере и 750 000 подписа за референдум за АЕЦ "Белене". Първанов не изгоря в битката, но излезе от нея поопърлен. Около конгреса на БСП през май в интернет изтекоха грозните пазарлъци за пари и власт на някои сливенски социалисти. Случаят беше подминат с мълчание от едни и с погнуса от други.
Въпреки че от БСП събраха достатъчно подписи за референдум, от ГЕРБ успяха да възседнат инициативата, като преформулираха въпроса. Оказа се, че законът за референдумите е направен така, че да няма разултат от референдума. Предстои да се види какво ще стане. Вероятно нищо.
След скандала с фалшивата диплома на Калина Илиева се оказа, че има още калинки във властта. Разбра се, че шефът на държавното дружество "Напоителни системи" Георги Харизанов изобщо няма диплома, но има присъда за изнудване, две висящи дела и прекалено скъп часовник. Както по друг повод казва един от героите на Гогол:
"Краде прекалено много за чиновник от неговия ранг." Оказа се също, че и изпълнителният директор на фонд "Научни изследвания" Рангел Гюров е "професор от Ангола". Явно българските са се свършили. Това беше огласено в медиите още през април, но през октомври гръмна мощен скандал, след като се разбра, че фондът е разпределял държавната субсидия по неясни критерии. Всъщност ясни, но прекалено безсрамни. Разбра се още, че "анголският професор" по спешност е защитил докторат по геология в Библиотекарския институт, чийто ректор пък е получил прилична част от държавната субсидия. Министърът на образованието все още не е дал смислено обяснение за ставащото във фонда и затруднението му е разбираемо.
През април български медии съобщиха, че пред македонското Министерство на външните работи се е появил паметник на Симеон Радев. После от Скопие официално обясниха, че статуята е на Теодор Рузвелт. Трудно е да се прецени кой от двамата стои по-нелепо на това място. "Македония прилича на историчарски кич и карикатура и може да бъде обект на анализ на Фройд и Юнг", каза по-късно Любчо Георгиевски пред студенти от Софийския университет. През декември българското правителство каза "не засега" на присъединяването на Македония към ЕС. Предстои да се видят последствията от това решение. Според някои анализатори може да се окажат неприятни за България.
През пролетта в Европа и у нас имаше протести срещу инициативите ACTA, SOPA и PIPA. Това са съкращения, зад които се крие едно абстрактно, но координирано от различни правителства зло, което под привидно благовидни предлози се опитва да надене букаи на свободата в мрежата. Тези протести, както и младежките протести на Орлов мост срещу наглите лобистки поправки в Закона за горите дават крехка надежда, че гражданското общество все пак има някакво бъдеще у нас.
На 1 юни страната осъмна със забрана за пушенето на обществени места, включително в ресторанти, кафенета и барове. По стар български обичай реакциите срещу това лятно събитие се изостриха през зимата. Развръзката предстои.
В началото на лятото археолози изровиха средновековен вампир в Созопол. Находката бързо стана медийна и туристическа атракция. Появиха се тематични коктейли и други оригиналности, а археологията окончателно заприлича на някакъв придатък към туристическата индустрия. Явно осенени от това усещане, през октомври правителствени чиновници решиха да дават разкопките на концесия. Наложи се историци да им обясняват, че археологията все пак е наука.
На 5 юни мощна експлозия в складове за боеприпаси до с. Лозен, Сливенско, затвори пътя през Петолъчката. Служители на фирма "Берета трейдинг" са обезвреждали снаряди, като са ги рязали на струг. И резултатите не закъснели. Като си помисли човек, че подобни хора ще бъдат питани дали страната да развива атомна енергетика, а някой ден може да управляват и атомни централи, не е трудно да се досети защо краят на света може да настъпи и в отделно взета страна.
14 юни беше важен ден. Рожден ден на премиера. От ПГ на ГЕРБ му подариха торта, оформена като магистрала, отгоре с валяк и надпис "Градим България". И друг път сме казвали, че по принцип на празничната торта й отива да е леко кичозна; преди години за 3 март президентът Парванов ряза торта със Самарското знаме, но цветът на асфалта все пак е нещо прекалено безвкусно.
Месец по-късно съдебната система произведе още по-мъчителна безвкусица. На 13 юли ВСС уволни дисциплинарно Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите. Не че не е имала провинения, но при същите провинения нейни колеги получиха повишения от същия ВСС. Това не е точно безвкусица, а вулгарен съдебен кич. Той стана партийно-съдебен и още по-вулгарен през ноември покрай скандалните избори за конституционни съдии.
Няма да припомняме конфузните събития около Венета Марковска и Галя Гугушева, защото са съвсем пресни. Ще споменем само, че около тях във форумите се роди идея за прочистване на съдебната система. Достатъчно е всяка седмица да се номинира някой началник за конституционен съдия и за по-малко от година нещата ще се оправят. От нечистата игра премиерът отново излезе целият в бяло. Трудно е да се каже дали е гениален политически комбинатор или невероятен късметлия. Истината е, че успя с едно небрежно движение на ума да разтури каквото беше останало от СДС и да неглижира и без друго недолюбваната от него съдебна власт.
"Българските управляващи разбират само срама, но не и вината", каза през лятото Бриджит Чернота, бивш докладчик за България в ЕК, и добави, че да се строят пътища е лесно, съвсем различно е да се изгради честно, усърдно, работещо и надеждно общество. Думите й останаха неразбрани, ако се съди по събитията в съдебната система, правителството и парламента.
През зимата премиерът каза, че България не е застрашена от терористични атаки, защото на всеки градски ъгъл има по една арабска дюнерджийница, но събитията го опровергаха. На 18 юли на летище Сарафово терорист камикадзе се взриви в автобус с израелски туристи. Загинаха петима израелци плюс шофьорът на автобуса и терористът, когото българските и партньорските тайни служби все още не са идентифицирали. България вече е цел, при това "мека цел", както я определиха експерти.
През август в Лондон имаше олимпиада. България спечели един сребърен и един бронзов медал.
През септември, докато българската публика се занимаваше с интелектуалния статус на Черната Златка, едно тъпо 15-минутно клипче в Ютюб застраши световния мир. Дали филмът Innocence of muslims беше сръчно сглобена провокация, каквито съмнения има, или чиста глупост с неочаквано разрушителни последици? Този въпрос вероятно ще остане без категоричен отговор, но предизвиканите вълнения с човешки жертви събудиха спомена за войната на датските карикатуристи от 2006-а. Явно все по-тесният съвременен свят ще прави все по-трудно съжителството на секуларизираната модерност и застиналата в чистия вакум на Средновековието традиционност.
И за да няма съмнения, че България е част от света, оказа се, че в суматохата на междукултурните сблъсъци пазарджишките цигани са станали талибани и проповядват радикален ислям.
За да е ясно, че за глупостта няма национални граници, цяла година световните медии се занимаваха с руската пънк група Pussy Riot. През февруари пуситата влезли маскирани в храма "Христос Спасител" и изпълнили пънк молитвата "Майко Богородице, изхвърли Путин". Естествено, веднага ги изхвърлили от храма, а после московски съд осъди три от момичета на две години затвор. Нищо не би могло по-успешно да злепостави руската опозиция от това вулгарно светотатство, но разни смотльовци от цял свят се втурнаха да защитават пуситата.
В суматохата пък разни тарикати регистрирали името като търговска марка за шапки, безалкохолни, козметика и др. У нас за подобна простотия прокуратурата подгони рапърите Сарафа и Мишо Шамара. Работата се размина без съд.
През септември архивът на Политбюро беше качен в интернет и хиляди българи седнаха пред компютрите, за да търсят там някаква скрита истина за своя живот.
На 14 октомври австриецът Феликс Баумгартнер скочи с парашут и скафандър от ръба на Космоса (39 км) и успя да се приземи благополучно за 4 минути и 19 секунди, подобрявайки най-различни световни рекорди. По същото време трима френски командоси скочиха от секретен самолет над България, но нямаха късмета на Баумгартнер. Озовали се в нивите на село Коиловци, където местните селяни ги помислили за крадливи цигани и ги опердашили.
"Взаимоотношенията между България и САЩ са като гоблен - нещо много красиво, но изключително сложно за изработка", каза посланик Уорлик през есента, получавайки орден "Стара планина", преди да напусне страната. Не се разбра каква точно част от гоблена е избродирал Бойко Борисов по време на работната си визита в Белия дом на 3 декември. От изявленията му стана ясно, че Обама го е похвалил за черния му колан по карате и казал, че ако бил българин, щял да гласува за ГЕРБ. Не се разбра и какви са дълготрайните ползи за България от това посещение, ако не се броят новите ръкавели на министър Цветанов с емблемата на Secret service.
Така изглеждаше годината, която си отива...
Естествено, това не са всички паметни събития. Има още много. Бойко Борисов и Вежди Рашидов успяха да се снимат с Арнолд Шварценегер, Силвестър Столоун и Роберт де Ниро миналата зима. По същото време манекенът Пис, емблемата на Брюксел, спрял да пишка, защото му замръзнала чурката. Между двете събития няма никаква връзка, макар че в глобалния свят уж всичко било свързано и ако една малка пеперуда размаха крила в амазонските джунгли, след две седмици това може да се превърне в ураган край източния бряг на Северна Америка.
Според публикация в "Гардиън" хората от племето пираха в амазонската джунгла нямали думи за ляво и дясно, имали обща дума за синьо и зелено, а дефинициите им за червено, черно и бяло били сравнения, а не отделни думи. Нямали и числа. Изреченията им нямали подчинени части или други вметнати форми. Освен това не ги вълнувало Евангелието, защото е история, съчинена от някого, когото не познават, за човек, когото не познават, във време и място, които нямат значение за тях. За тях явно и краят на света няма значение, защото са още в началото. За нас обаче има, особено ако се окаже, че може да настъпи и в една отделно взета страна.
