До миналия месец малкото градче Лангнау сред швейцарските хълмове имаше две неща, с които да претендира за слава: беше център за производство на сирене "Ементал" и също така едно от най-слънчевите места в Швейцария.
Сега има съмнителната слава на място, където е бил предотвратен един от най-големите предполагаеми актове на екотероризъм в Европа.
В нощта на 15 април местните полицаи спират за проверка кола на една от тихите улици на града. Вътре в автомобила те откриват голям запас от експлозиви, заредени и готови за взривяване. За тримата пътници в колата се смята, че са членове на съмнителната италианска анархистка група Il Silvestre, пратени на мисия да взривят разположеното наблизо незавършено здание на нанотехнологичен център на IBM, което струва 55 млн. евро.
Предполага се, че атаката е част от нова координирана вълна от екотероризъм над континента. Сградата на IBM предстои да отвори догодина и ще бъде най-модерният център за нанотехнологични и биологични научни изследвания в Европа.
Еко-анархистите от Il Silvestre обаче се противопоставят на всякакви форми на нанотехнология. Групата е създадена в Тоскана и се смята за една от изгряващите "екотерористични" групи в Европа, достъп до експлозиви и членове, които, според запознати, нямат скрупули да убиват, за да постигнат целите си.
От друга страна, поддръжниците на каузата твърдят, че групата, която издава войнственото списание Terra Selvaggia, са "радикални еколози" и "революционери".
Идеята, че зелените активисти имат желание да разрушават, осакатяват и убиват хора в кръстоносния си поход за защита на планетата се изправя срещу опитомения, битов образ на меки, макар и ексцентрични борци за зелената кауза, въплъщаван от Суомпи, бившия ученик с заплетена в раста-прическа коса, седящ в кална яма в Девън и очакващ пристигането на булдозерите.
С названия като "обичащи дърветата", "хипита" и "любители на зайците", има британски изглед в протестиращите срещу Туайфорд Даунс и активистите от Кенбъри Гардънс, които живеят в къщи по дърветата в продължение на седмици, за да спасят ред тополи в Кингстън край Темза от моторните резачки на строителите през 90-те години.
Кога кротките еко-бойци започнаха да се възприемат като твърдолинейни терористи? И колко сериозна заплаха е екологичният екстремизъм?
За първи път - през 1990-а
Терминът "екотерорист" за първи път е създаден през 1990 г. като описание на активисти срещу отрязването на дървета в тихоокеанска Америка, които използват потенциално смъртоносната техника "набождане". Първоначално извършвано от радикалната група Earth First, набождането се състои в забиване на железни пирони в дърветата, за да се саботират опитите за отрязването им. Сенаторът-републиканец Дени Смит описва активистите на Earth First като еко-терористи, когато лобира пред американските власти за по-строго законодателство за преследването им.
И преди тази дата обаче има хора, които се идентифицират с много от принципите на това, което сега се смята за екотероризъм. Най-популярният сред тях е Тед Качински, известен още като Unabomber, който между 1978 и 1995 г. изпраща 16 бомби до цели като университети и аеролинии, като причинява смъртта на трима души.
"Това, което първо ме мотивираше, не беше нещо, което четях. Просто побеснявах от машините, изтръгващи от земята горите," обяснява той в интервю от затвора през 1999 г. "Истината е, че аз всъщност нямам политическа ориентация. Наистина бих предпочел просто да си живея в гората. Ако никой не беше започнал да прокарва пътища там, и да сече дърветата, вероятно още щях да си живея там - останалата част от света би могла да се грижи сама за себе си."
Радикално
През 1992 г. група разочаровани активисти от Earth First решават да възприемат по-радикални стъпки и основават Earth Liberation Front. ELF еволюира в международна организация от отделни "клетки", възприемаща конфронтационна тактика от рода на палежи и сплашвания.
Заедно със сродната си организация - британската Animal Liberation Front, ELF е определена през 2002 г. от Джейм Джарбоу, тогава ръководител на отдела за контратероризъм и борба с местни терористични организации на ФБР, като "най-активния екстремистки елемент в САЩ".
Дори след атентата срещу Световния търговски център, екологичният екстремизъм е приеман като сериозна заплаха - и през 2006 г. американският Конгрес прокарва закон, наречен Animal Enterprise Terrorism Act, който определя дадени действия на гражданско неподчинение от типа на блокади, навлизане в забранени територии, увреждане на имущество и освобождаване на животни като актове на тероризъм.
Скорошна оценка на ФБР продължава да затвърждава страха от екологични радикали, като заявява, че "еко-терористите и екстремистите в борбата за права на животните са едни от най-сериозните вътрешни терористични захлахи в САЩ". Като аргумент се сочат 2000 престъпления, извършени от тях от 1979 г. насам и се предупреждава, че тактиките им стават "все по-насилствени, със заплахи за живота на хора, не само за унищожаване на имущество".
Признати са като заплаха за Америка, не и в Европа
Актовете на екотероризъм са насочени към строителни проекти, атомната енергийна инфраструктура, научни лаборатории и туристически центрове. През 2008 г. ELF поемат отговорността за опожаряването на строителен проект в Сиатъл - и причиняват щети на стойност $12 млн. през 1998 г. при атаки с запалителни бомби върху ски-курорт в Колорадо.
Така че въпреки че терористите са признати като заплаха в Америка след 11 септември, каква заплаха представляват те за Европа - и Великобритания? Не особено голяма, според британското Министерство на правосъдието, което заявява, че терминът "екотерорист" не се използва от британските правораздавателни органи. "Това е термин, който не признаваме. Това са криминални престъпления, причиняващи щети, не тероризъм," обяснява говорител на институцията.
Все пак британският Национален тактически координационен съвет за борба с екстремизма (NETCU) е създал класификация за "вътрешен екстремизъм" като определение за радикален екологичен активизъм - нещо като олекотена версия на тероризма.
NETCU заявява: "Има малък брой занимаващи се с конкретни проблеми групи и лица, които целенасочено следват курс на престъпни действия в последните години в името на каузи от рода на правата на животните и изследване на генетично модифицирани организми."
Правилата на NETCU уточняват, че тези екстремисти са хора, "чиито действия излизат извън нормалния демократичен процес и навлизат в областта на престъпленията и безредиците". Посочени са действия като гражданско неподчинение, "злонамерена комуникация", изнудване, замърсяване на продукти и употреба на изработени от подръчни средства експлозивни устройства, но се признава, че националните екстремистки кампании рядко са животозастрашаващи.
Въпреки това британското Министерство на правосъдието, което не признава еко-тероризма, е поставило екологичните екстремисти в една група с крайнодесните активисти, дисидентските ирландски републиканци, лоялистките паравоенни групи и вдъхновените от Ал Кайда фундаменталисти в инструкциите си за службата за пробации.
Документът определя националния екстремизъм като "незаконни действия, част от протест или кампания" и заключава, че "Великобритания е изправена пред постоянна заплаха от екстремисти, които смятат, че могат да постигнат целите си, извършвайки актове на тероризъм".
Във Великобритания ALF традиционно се приема за най-радикалната екологична група (на уебсайта й редовно присъстват снимки на членове в ски-маски и военно облекло). Тя еволюира от движение за саботиране на лова - и действа от средата на 70-те години. Активистите казват, че движението не подкрепя насилието, въпреки че някои от тях са били въвлечени в актове на сплашване.
Стига се и до нападения над хора
Кампания на ALF срещу изследователската организация Huntingdon Life Sciences е довела до физически нападения над персонала, а през 2006 г. трима борци за правата на животните, участвали в кражбата на трупа на възрастна жена от гроба й, са осъдени на 12 години затвор.
Сред нарушителите на закона фигурират син на свещеник и медицинска сестра от психиатрична болница. В продължение на шест години те водят кампания срещу фермата Darley Oaks в Нючърч, Стафордшир, която отглежда морски свинчета за научни експерименти.
От организацията изпращат взривни устройства на част от хората, свързани с дейността на фермата, и през 2004 г. активистите ексхумират тялото на Гладис Хамънд, роднина на семейството, чиято собственост е фермата. Тялото е открито две години по-късно в гориста местност.
Въпреки че подобни актове са отблъскващи за по-голямата част от гражданското общество, дали по-разпространените престъпления на протестиращи еколози от типа на нахлуване в забранени територии и вандализъм реално са тероризъм?
Активистите се притесняват, че обсъждането на термина "екотероризъм" му придава известна легитимност. Ветеран-екоактивист обяснява, че "ако позволяваме да бъдем наричани екотерористи, властите могат да ни притискат и да се защитават, твърдейки, че предотвратяват терористична дейност".
И все пак, без значение дали притесненията на активистите са коректни - и отразяват тези на борците за граждански права, структурата на екологичните движения винаги ще е податлива на заимстване от по-радикални елементи, от типа на неуспелите италиански активисти, опитващи се да взривят нано-центъра на IBM в Швейцария.
Въпреки че остават аморфна смесица от хора и интереси, те винаги ще са изложени на риск от привличане на фанатици, които да могат да извършват крайни действия с оправданието, че се борят за подобни каузи.
