Откакто се развиха събитията в Украйна, се правят много сравнения, основно с Хитлер и неговия Трети райх и аншлуса с Австрия, Судетите.
Не отричам, че тези сравнения имат своето важно значение, но при детайлен поглед приликата е твърде външна, бланкова и априори демонизираща. В казуса с Крим имаме част от държава, която се отделя от нея, като взима решение да се влее в друга държава, това не е случаят със Судетите, не е случаят с Австрия, нито пък в по-ново време с Косово.
Нужен е друг пример и историята на основния критик на събитията в Крим - САЩ, дава изключително добър материал за настоящия анализ.
САЩ и Руската федерация са държави-нации
САЩ и Руската федерация са държави-нации, а не нации-държави, т.е. един американец може да е мексиканец, немец, българин, китаец и т.н. и това да не е пречка да се чувства американец, често американците са наричани "икономическа нация", по подобен начин един руски гражданин може да е от украински, български, татарски и т.н. произход, но да се чувства русин, ако заемем тази дума от дядо Вазов.
Какво е особеното на Русия и САЩ като държави? Това е фактът, че те не са създадени по стандартния начин, чрез самоопределението на народите (като Германия, Италия, България, Гърция и дори Турция), те възникват като империи, Русия и до днес е многонационална държава, където етносът е второстепенен, същото важи и за САЩ, но с разликата, че те са топилня на етноси, докато в Русия етносите са сравнително стабилни. Т.е. държавата конструира нацията, а не обратното, както е например с нашето Възраждане.
Има и още един важен момент - Русия днес е повторение на САЩ от XIX век, налице е един вид див капитализъм, олигарси (паралели са Рокфелер, Морган, Карнеги) и огромен икономически растеж, базиран в огромната си част на природни ресурси. Това е много дясна концепция по своята същност.
Мексико, Тексас и САЩ
Накратко, американските заселници в мексиканския щат Коауила и Тексас вдигат бунт срещу Мексико и се отделят в самостоятелна държава, която след това се присъединява към САЩ. Конфликтът се нарича Тексаската война за независимост. Тексас до 1836 г. е част от мексиканския щат Коауила и Тексас.
Причината за революцията е, че през 1835 г. мексиканският президент ген. Антонио Лопес де Санта Ана предложил нова конституция, с която трябвало да се отмени робството, от което зависела прехраната на много американски заселници, робовладелци, идващи от САЩ и считащи се за американци и непризнаващи мексиканските закони.
Освен това, Санта Ана [насилствено] довежда нелегални емигранти от пограничните щати и им дава земите на заселниците. Тази политика е повода конфликта, причината е, че многобройните и бързо прииждащи (и с висок прираст) заселници от САЩ не желаят да живеят под мексиканска администрация, в част от Мексико. Масово не се спазват условията на колонизацията регламентирани от Мексико - заселниците да станат мексикански граждани, да научат испански и да станат католици.
Разликите в езика, религията и културата се превръщат в горчива вражда между колонизаторите и местните мексиканци. Колонистите отказават да научат испански език, поддържат свои отделни училища, и провеждат търговията само със САЩ, строят свои църкви и т.н.
Важен е фактът, че Мексико отскоро е независима държава - 1821 г.
След живописен бунт, обявяване на независимост и мощна контраатака на Санта Ана, при Аламо 300 заселници са изправени срещу повече от 3000 мексикански войници (това са американските Термопили), на призива на управляващия областта (американец на мексиканска служба, преориентирал се към САЩ) се притичват доброволци от Тексас и целите САЩ.
Победени във войната, последвала Аламо, мексиканците се съгласяват на мир и отстъпки. Обявява се независимостта на република Тексас, непризната от Мексико, но призната от САЩ. В плен Санта Ана подписва Веласкския договор - 1836.
Мексико обявява река Нуесес, течаща на приблизително 150 мили на север от река Рио Гранде, за граница между Тексас и Мексико, аргументирайки се, че договорът е подписан под натиск от пленения Санта Ана, който е и без пълномощия. САЩ, опирайки се на "Веласкския договор", определя за граница - река Рио Гранде.
През 1846 г., след присъединяването на Тексас към САЩ, президентът на САЩ Джеймс Полк изпраща войски под командването на генерал Закари Тейлър на река Тексас и Рио Гранде да обезпечи границата.
Ген. Тейлър игнорира ултиматума на мексиканското правителство да премести войските си на река Нуесес и започва да строи крепост, позната днес като Форт Браун, на брега на река Рио Гранде, срещу мексиканския град Метаморос, оставяйки след завършването му силен и добре запасен гарнизон. САЩ побеждават Мексико в последвалата война.
Украйна, Крим и Русия
Крим в продължение на хилядолетия е на пътя на преселението на народите и е дом на множество номадски племена, включително и нашите прадеди. Татарите, едно от най-големите племена на монголската империя, по-късно са основен етнос в Златната орда, живеят и днес в тези земи и им дават името "Крим", думата означава "крепост" и казва твърде много за съдбата на тази територия през вековете.
През 1783 г. войските на руската императрица Екатерина Велика превземат полуострова и тя го обявява "оттук нататък и за всички времена" за руски. Целенасочено императрицата заселва етнически руснаци. В резултат до днес автономната република Крим е единствената част от Украйна, в която руснаците имат значително мнозинство, но нека не се забравя, че те са местни, също толкова местни колкото например българите в Украйна.
Руските царе правят от Севастопол пристанище на руския черноморски флот, каквото е и до днес. През 1942 г., когато германските войски навлизат в Крим, част от татарите застават на страната на Вермахта и се бият срещу руснаците. По тази причина Сталин депортира почти всички кримски татари в Централна Азия. Загиват почти четвърт милион. Татарите са изкоренени от Крим, като едва през 1989 г. им е разрешено да се върнат и понастоящем те са 12% от населението на Крим.
През 1954 г. Хрушчов, който е украинец, присъединява Крим към Украинската съветска република. Много руснаци гледат с недоволство на този подарък, но в СССР националности "няма".
Исторически в района на днешна Украйна православните казаци, след като са дълго време са съюзници на Полша, за да запазят своята независимост се съюзяват с Русия и постепенно техните владения са присъединени към нейната територия. Тук важен е Переяславският договор.
Киев, днес столица на Украйна, е майката на всички руски градове, Киевска Рус е първото руско княжество, в този смисъл Украйна е част от най-романтичната история на Русия. Руският и украинският народ са близки по език и произход, споделят една църква, а Украйна, многонационална и разкъсвана между Европа и Азия е огледало в миниатюра на самата Русия.
Украйна е независима държава от едва 21 години, преди това тези територии са управлявани от руснаци, литовци, казаци, поляци и т.н.
След падането на комунизма, Крим като автономна република гласува на референдум да се присъедини към независима Украйна. Като на нейна територия има руски бази и най-вече там домува руският черноморски флот, за което Русия плаща на Украйна $100 млн. годишно.
Украйна под властта на Янукович се отказа от скорошно европейско бъдеще, което предизвика бурни протести, подкрепени гласно или негласно от Запада. Протестите получиха прозвището Евромайдан - в превод европейски площад и така след кървав [Евро]Майдан, а именно протести срещу властта, сблъсъци с частите за бързо реагиране "Беркут", провалена сделка с управляващите (Янукович), неясно на кого подчинени снайперисти окървавиха протестите допълнително (има ранени и убити и сред протестиращите и сред Беркут).
Така Украйна осъмна с ново правителство, Тимошенко (газовата принцеса осъдена за корупция) бе освободена, а нейната дясна ръка стана премиер. Янукович избяга в Русия, при неясни обстоятелства, като твърди, че все още е президент, но това се подкрепя частично само от Русия.
А в Крим неизвестни части завзеха властта, лидер на малка руска националистическа партия стана премиер, непризнат от никого - освен от Русия, насрочен бе предрешен референдум, руски части вече полуофициално са на полуострова, Украйна е в бойна готовност.
Парламентът в Крим прие декларация, че след успешен референдум (в конституцията на Украйна няма такава възможност) ще се присъедини към Руската федерация. НАТО, САЩ и ЕС подготвят санкции срещу Русия.
Исторически паралели
Личностите на Янукович и Санта Ана, договорът и споразумението, скорошната независимост на Мексико и Украйна, Големият брат зад границата, самоуправлението на щата и автономната република, населението, чувстващо близост оттатък границата - макар че при населението има разлика, тъй като американците в Тексас са скорошни заселници - няколко десетки години, а руснаците са в Крим от столетия.
Използването на местни части, подкрепени от части на държавата покровител, обявяването на независимост и стремежът към бързо обединение с еднокръвната държава също са важни при прилагането на аналогията.
