Западните и иранските преговарящи поставяха последните щрихи по мащабно ядрено споразумение. Тогава, буквално в последната минута, френският външен министър Лоран Фабиус се включи в разговорите. Не много след това той обяви, че преговорите са приключили. Без сделка.
Това не беше резултатът, който САЩ, Европа и Иран са очаквали. Един западен представител коментира, че всъщност Париж почти не е участвал в омаломощаващия преговорен процес, предхождащ срещата в Женева.
Гръм от ясно небе? Не точно
В същото време, френският отговор не може и да се приеме като пълна изненада. Президентът-социалист Франсоа Оланд и правителството му показват мускули на външнополитическия фронт, като в Либия, Мали и Сирия демонстрираха по-голяма твърдост от администрацията на Барак Обама. Същото се повтаря и с Иран. Освен това, Франция стана основният европейски съюзник на Израел, а в световен план само САЩ са по-близки до еврейската държава.
Твърди се, че Лоран Фабиус е преповторил думите на Бенямин Нетаняху, като е подчертал две основни слабости на проектоспоразумението. На първо място, то не е било в състояние да спре строежа на иранския ядрен реактор в Арак. Когато той заработи, ключов компонент от ядрената програма на ислямската държава ще стане практически неуязвим за атаки от въздуха - бомбардировка на атомната централа би довело до огромно изтичане на радиация.
Освен това, Фабиус посочил, че в документа липсвало искане Иран да намали своите запаси от 20% обогатен уран, който е близо до качество, подходящо за военна употреба.
Пред френско радио, външният министър подчерта, че правителството на Франсоа Оланд „няма да играе игрички за глупаци".
Съскане и поздравления
Пред медиите американският държавен секретар Джон Тери си спести критиките към действията на Париж, като вместо това подчерта, че е постигнат сериозен напредък в посока окончателно споразумение по-късно през този месец. „Бих казал, че няколко държави - не само французите, искаха да са сигурни, че езикът (на споразумението - б.р.) е достатъчно строг", коментира той.
Френските медии обявиха, че западните сили са били обединени и разговорите са пропаднали по вина на Иран. В лични разговори обаче много дипломати споделят гнева си от действията на Лоран Фабиус и подчинените му.
В интерес на истината, френският външен министър и преди е показвал предпазливост по отношение на сделките с Иран. Според дипломати от Париж, страната отдавна е бдителна по отношение на иранската ядрена програма.
Позицията на Фабиус в Женева му спечели неочаквани поддръжници във Вашингтон, където политици и от двете партии искат Барак Обама да запази сегашните санкции над Иран и даже, по възможност, да наложи и нови. „Боже, благодаря ти за Франция", заяви сенатор Линдзи Греъм от републиканската партия. Според нея, „французите се превръщат в много добри лидери на Близкия Изток".
Друг традиционен хедлайнер, Джон Маккейн написа в Twitter: „Франция имаше смелостта да предотврати лошо ядрено споразумение с Иран. Vive la France!".
В Техеран, очаквано, иранските лидери бяха бесни. „Френските представители демонстрираха открита враждебност към иранската нация през последните години; това е един неблагоразумен и неуместен ход", коментира от кабинета на аятолах Али Хаменей. „Мъдрият човек и особено мъдрият политик никога не бива да има мотивацията да превръща неутралните в свои врагове", подчертаха иранците.
Игра с голям залог
Отвъд реториката, действията на Франция носят ясни рискове. Американските преговарящи и иранските им колеги ясно подчертаха, че прозорецът за дипломатическо решение на ядрения въпрос няма да остане отворен за вечни времена. Не остава много време преди момента, в който Техеран ще има достатъчно обогатен уран за ядрено оръжие.
Ако преговорите окончателно пропаднат, може да се окаже, че Франция еднолично е ликвидирала всякаква възможност за спиране на иранската ядрена програма с мирни средства. Никой, даже Израел, не желае да започва военна кампания срещу ислямската република, която през последните години значително модернизира въоръжените си сили. Покрай това Париж рискува и да се отчужди от Вашингтон и Лондон за години напред.
„Ако през следващите седмици се стигне до споразумение с още по-големи отстъпки от страна на Иран, французите ще излязат чисти. Ако обаче в следващите месеци дипломацията окончателно се провали и конфликтът се покаже на хоризонта, Франция ще бъде опозорена", коментира Карим Саджадпур, експерт по отношенията с Иран.
Париж се опитва да чете играта
Явно Фабиус залага на първото. В Париж са добре запознати с иранската ядрена програма от десетилетия насам - все пак, те са доставяли на страната специализирано оборудване още по времето на шах Реза Пахлави. Според Оли Хейнонен от Международната агенция за атомна енергия, Франция продължава да следи разработките на ислямската република с помощта на голямата иранска диаспора в Париж. В нея влизат и изтъкнати учени и специалисти като Акбар Етемад, смятан за баща на ядрената програма на ислямската република.
Според Марк Дубовиц, директор консервативния вашингтонски тинк танк Фондация за защита на демокрациите, Франция е от малкото западни държави, които имат опитни експерти по ядрените въпроси, които от достатъчно време следят ситуацията в Близкия Изток.
„От иранска страна имаме хора, които са писали книги по темата и даже са забравили някои трикове, които много от нашите никога не са научавали. Единствената сравнима експертиза е на французите. Едни и същи хора работят по техническите и икономическите въпроси. При САЩ те са поверени на отделни департаменти", коментира той.
Дубовиц, също като Фабиус и Нетаняху, смята че споразумението от Женева е било дълбоко сгрешено. Според него Техеран е трябвало да не пуска реактора в Арак през следващите шест месеца, но не и да спира строителните работи. Анализаторът посочва още, че документът по никакъв начин не е задължавал Иран да спре да обогатява уран или да пуска в действие нови центрофуги за целта. „Ставаш заложник на Арак. Когато заработи, вече не можеш да направиш нищо".
Сладко отмъщение
В действията на Франция всъщност можем да открием и лек елемент на накърнено честолюбие. През септември, когато администрацията на Обама започна публично да заплашва сирийското правителство с военни удари заради употребата на химическо оръжие, Франция беше единственият съюзник на Вашингтон, който ясно подкрепяше военна кампания.
Това постави Париж в унизително положение, когато САЩ приеха руското предложение да сключат сделка с Башар ал-Асад и той просто да предостави на западните сили своя арсенал от бойни отровни вещества.
Франция тогава се оказа в изолация. Сега също изглежда така, но този път това е резултат от нейния избор.
