Юлия Тимошенко беше героинята на Оранжевата революция през 2004 година в Украйна. Тя прекара последните 3 години в затвора, а преди това беше министър-председател. Сега се подготвя да се кандидатира на следващите избори за президент.
Тимошенко е бляскав и харизматичен оратор, който поведе народното недоволство в Украйна веднъж през 2004 -та година срещу фалшифицираните тогава избори. Личността ѝ обаче далеч не е безспорна.
През 2011 г. тя беше осъдена на 7 години затвор заради превишаване на правомощията си при неизгодна газова сделка с Русия, която е ощетила Украйна с около четвърт милиард долара.
Тимошенко винаги е оспорвала обвиненията в злоупотреба и ги е наричала кълбо от лъжи, изплетено от мъжа, когото тя победи през 2004 г. - и който си отмъщава за загубата през 2010 г. - отстраненият президент Виктор Янукович.
Дълго време Тимошенко беше талисман на украинската опозиция и политически ѝ съюзници отдавна се надяват на нейното завръщане в първите редици на обществения живот. И очевидно няма да чакат дълго. Веднага след освобождаването си, в изявление на своята интернет страница, Юлия Тимошенко обяви: „Диктаторският режим падна".
Адвокатите ѝ се оплакваха, че властите са имали намерения да я оставят в затвора до живот. Срещу нея имаше второ обвинение - за укриване на данъци, което се отнася за периода, в който е била шеф на частна енергийна компания. Освобождаването ѝ беше едно от условията, на които Янукович трябваше да се съгласи, за да подпише споразумението за партньорство с ЕС.
Тимошенко лежа в затвора от 2011 г. и настояваше властите да я преместят в германска болница, за да лекува хронични болки в гърба
През април 2013 г. Европейският съд за правата на човека отсъди, че нейното задържане преди съдебния процес е било „субективно и незаконно", въпреки че съдиите не оспориха законността на същинското обвинение за газовата сделка с Путин през 2009 г.
Те нито подкрепиха тезата, че задържането ѝ е политически мотивирано, нито приеха нейните твърдения за физическо малтретиране и липсата на медицинска помощ в затвора.
Първоначално Тимошенко беше изпратена в затвора Лукианивска, където се появиха проблемите с гърба ѝ, а дъщеря ѝ Евгения казваше, че се страхува за живота на майка си.
В края на 2011 Тимошенко беше преместена в затвора в източния град Харков. Нейните здравни проблеми продължиха, а германски лекари казаха, че се нуждае от специализирана медицинска помощ. През 2012 г. Тимошенко се оплака от побой от надзиратели в затвора, след като е отказала да бъде преместена в местна болница за лечение. После обяви гладна стачка, протестирайки срещу отношението към нея, но властите не приеха нейната версия за събитията.
По време на освобождаването си в събота Тимошенко се намираше в болница в Харков, пазена от надзирател. А на Майдана дойде в инвалидна количка.
Тежко съперничество
Тимошенко забогатява през 90-те години на миналия век. Тя ръководи енергийна компания и бързо прави крачка към политиката. Става известна през 2004 г. по време на Оранжевата революция, когато тя и нейният съюзник Виктор Юшченко успяха да организират протест заради фалшификации на изборите, които тогава спечели проруски настроения Янукович.
Върхивният съд отсъди в нейна полза и Оранжевият съюз пое държавното управление с твърдо прозападна и антируска платформа. Скоро след като взеха властта - Тимошенко премиер, Юшченко - президент, тяхната връзка се обтегна. Юшченко дори я уволни поради факта, че се е конфронтирала с колегите му в партията. През 2007 г. я назначи отново, но постоянните политически разправии между двамата продължиха.
Политическата парализа попречи на Украйна да реагира адекватно на световната финансова криза, която тежко удари страната. Гласоподаватели обвиниха за това Юшченко и по време на президентските избори през 2009 г. Оранжевата революция отиде в историята. Юшченко спечели по-малко от 6%, като се класира пети.
Тимошенко остана основен играч и се яви на втори тур срещу Янукович. Голяма част от популярността ѝ обаче се беше изтрила през последните 5 години и тя беше победена. Въпреки че отново опита да протестира срещу победата на Янукович и го обвини във фалшификации, този път международните наблюдатели признаха победата за легитимна.
След това парламентът освободи Юлия Тимошенко от премиерския пост, въпреки че тя направи всичко възможно, за да се задържи. Принудена да отиде в опозиция тя обеща да направи живота на Янукович възможно най-труден , като декларира: „ние ще защитим Украйна от новата катастрофа, която я връхлита".
Много анализатори обаче казват, че катастрофата е дошла по-рано, още докато Тимошенко е била на власт. Докато тя се е боричкала с двама си основни противници, икономиката е била в режим на свободна падане.
Бизнесмен с главно Б
Поддържниците на Тимошенко винаги са я смятали за велик революционер, който предизвиква корумпирания-мачистки политически екип. Острите ѝ атаки срещу олигарсите, които просперираха в периода преди Оранжевата революция по времето на Леонид Кучма, издигат популярността ѝ сред много украинци, отчаяни от години на икономическа стагнация и корупция.
Критиците ѝ обаче подчертават личното ѝ благосъстояние. Родена е през 1960 г. в индустриалния град Днепропетровск в рускоговорящия изток, който сега е крепост на Янукович. По образование е инженер и икономист, и когато СССР се разпада, тя ловко се възползва от бизнесвъзможностите, които се появяват.
В средата на 90-те тя създава United Energy Systems of Ukraine, която доставя газ за огромната украинска индустрия. По някои изчисления тя е един от най-богатите хора в Украйна, наричат я „газовата принцеса". Както много от едрите бизнесмени в страната, Тимошенко се изкушава да се занимава с политика и става част от правителството на Юшченко през 1999 - 2001 г. , където прокарва тежки реформи в енергийния сектор.
След конфликт с тогавашния президент Кучма е задържана в затвора за месец по обвинение в корупция. След това започна кампания срещу него, която успя да го свали с Оранжевата революция.
