Знаете ли, че има случаи, в които държавата делигира на нас част от своите правомощия? Това се случва именно в съдебната власт, в чиято безпристрастност обикновено се усъмняваме.
Има един начин да се уверим, че системата работи, като бъдем активни граждани и решаваме казуси в съдебната зала, без да ни е необходимо юридическо образование.
Да бъдем съдебни заседатели. От този ъгъл съдебната власт излиза от абстрактните си форми и може да бъде видяна в същността си.
Всеки български гражданин, който отговаря на наистина минимални условия (да е навършил 21 г., да не е навършил 65 г., да се ползва с добро име в обществото и да не е осъждан за умишлено престъпление), има законоустановеното право да участва в разглеждането на наказателни дела като съдебен заседател.
Какво означава това?
Означава, че има право да седи до съдията по време на съдебното заседание, има право да задава въпроси на подсъдимия, адвоката му и прокурора, може да иска събирането на допълнителни доказателства, може да се запознава с всички документи по делото, и накрая - има право на глас в произнасяне на присъдата.
От неговия глас зависи дали подсъдимият ще бъде обявен за виновен и осъден и какво наказание ще му бъде наложено, или пък ще бъде обявен за невинен и оправдан.
Съдебният заседател има не само изброените права, но и редица задължения (да присъства на всяко заседание, да се запознава с дела и доказателства). Съдебният заседател носи и отговорността за присъдата на свой съгражданин.
Колко струва това?
Едно съдебно заседание може да продължи няколко минути или няколко часа. През това време съдебният заседател е длъжен да присъства в съдебната зала. Делата рядко приключват само с едно съдебно заседание. Това означава, че за общото време на всички заседания заседателят не може да бъде никъде другаде и да прави нищо друго освен да участва в разглеждането на делото. Към това време следва да се прибави и времето, което му е необходимо да прочете делото и да се запознае с доказателствата. Някои заседатели имат повече от едно заседания на ден, като в промеждутъка също трудно биха могли да правят нещо друго, освен ако той не е по-продължителен.
Отделно идват логистичните затруднения и фактът, че във времето на съдебните заседания и запознаване с делото съдебният заседател не може да е на работа и да печели трудово възнаграждение. Това означава, че на първо място, да сме активни граждани, като станем съдебни заседатели, струва пари.
Все пак това занимание не е безвъзмездно. Заседателите имат право на възнаграждение от бюджета на съдебната власт. При всички положения обаче то не може да се конкурира с добре платената работа, още повече че много рядко един съдебен заседател участва в дела по 8 часа на ден, 20 дни в месеца.
Струва и усилия
В началото всеки човек, незапознат с особеностите на наказателния процес и задълженията на съдебния заседател, е нормално да изпитва затруднения и да има нужда от повече време и усилия, за да се ориентира в тази специфична материя. С придобиването на опит това се променя, но всяко начало е трудно.
Струва и нерви
Във всяко съдебно заседание пред вас ще се разгръща житейската история на хора, за които прокуратурата твърди, че са престъпили закона, като са извършили престъпление. Това може да е вярно или да не е вярно. Независимо дали е така в съдебната зала се представят огромно количесто факти - за твърдяното деяние, за личността на дееца, за неговата история, мотиви, семейство и други връзки. Говорят хора, показват емоции. Някои казват истината, други - не. Някои са приятни, други - не. Като всяко друго нещо. Но и точно както всяко друго нещо, и това натоварва. Трудно е след няколко часа в съда просто да напуснете сградата и да се освободите от всичко видяно и чуто.
След тази проста сметка логичен е въпросът защо човек да става заседател тогава, като тази активност ще му струва време, пари, енергия, усилия и нерви.
На първо място, защото това е единственият начин за човек, който не е юрист и никога няма да бъде съдия, да застане редом до съдията в съдебната зала, да разгледа и реши едно дело и да разбере какво представлява правораздаването. След това може би всички рефлексни, неаргументирани, дочути, недоразбрани и всякакви други обвинения срещу съда биха били една идея по-трудни. Защото не е толкова лесно да роптаеш срещу хората, редом до които си правил това, което те правят всеки ден - решават казуси, от чиито изход зависи животът, имуществото, бъдещето и какво ли още не на други хора.
По този начин същият човек ще види отвътре колко различни проблеми има и може да му хрумнат някакви идеи как те да бъдат преодолени.
На второ място, инвестицията във време, усилия и нерви се връща многократно под формата на житейски опит. Зависи от гледната точка, разбира се, но всеки в състояние да оцени това ще разбере, че нещата, които се виждат в съда, няма как да се случат на един човек само за един живот.
На трето място, това е един от малкото случаи, в които държавата прехвърля на нас гражданите част от своите правомощия. Това е начин от нас да зависи не просто изходът на едно дело, а нещо много по-голямо. Ако съдебните заседатели придават гражданския облик на съда, именно от тях зависи какъв ще бъде този облик, а от там и цялостният облик на съдебната власт.
Много се говори за корупция сред съдиите и прокурорите, но сякаш никой не се сеща, че на натиск могат да бъдат подложени също така и съдебните заседатели. Ако повече отговорни и ангажирани граждани станат членове на съдебните състави и формират мнозинството при постановяване на присъдите (заседателите винаги са повече от съдиите), то тогава (твърдените корумпирани) съдии няма да могат да привнесат онова нерегламентирано външно влияние, в което биват обвинявани.
След всичко казано дотук, сметката сякаш започна да се изравнява.
*Боряна Христовае част от екипа на Български институт за правни инициативи.
