Забелязахте ли как се дезинтересирахме от Евровизия в момента, в който няма наш претендент? Смисълът на Съюза за нас се изчерпва с това да бъдем признати, та ако ще - в популярната музика.
А победата в Копенхаген на австрийския изпълнител Томас Нойвирт, известен с драг-куийн псевдонима си Кончита Не-ми-пука* породи сериозни европейски дебати в навечерието на изборите. На едната страна на планетата подобен персонаж с женски дрехи и брада не е нищо друго освен предвестник за края на света, както е писано в Корана (когато "мъжете ще заприличат на жени, жените ще заприличат на мъже") . Другата половина вижда в тази победа тържество на толерантността и различието, постигнато по един естествено демократичен SMS-път. Но със сигурност градусът на реакциите по отношение на леко дотегналата, кичозна Евровизия е много по-висок от преди.
Всъщност в събитието няма нищо ново: изкуството и особено комерсиалното изкуство действа винаги така, прескача граници, за да ни върне обратно към сигурното ни всекидневие. Ще видите чудовища във филма, ще прочетете за ужасни престъпления в романа, ще ви разкажат за нечувани катастрофи във вестника - после ще се протегнете и ще натопите кифлата в кафето.
А най-дълбоката граница, върху която е изградена нашата идентичност, това е половата разлика. Затова и прекрачването и така дълбоко ни смущава.
Поп музиката вече десетилетия играе с нея: рок певците мъже изваждат високи, фалценти гласове като едновремешните кастрати в музиката на барока, носят дълги коси и лъскави дрехи, каквито обикновено очакваме от жените - и заедно с това са мъжествени, потни, агресивни.
Шокът на това объркване на половите роли българската публика преживя с появата на Азис, една от ролите на когото беше именно брадата жена. По-развита е тази традиция в постосмански контекст, откъдето вероятно нашият певец е взел вдъхновението си; например един от най-популярните турски трансджендър изпълнители на класическа турска музика е Булент Ерсой. Подобно на Кончита Вурст той/тя се представя като свръхсексуализирана жена, чийто вид контрастира с плътния баритонов глас, фрустрирайки възприятията ни.
Човешката култура винаги се е фасцинирала от отклоненията. В Античността са смятали, че хермафродитите са сакрални същества и имат способността да предсказват бъдещето. До 19 век едно от любимите масови забавления е било излагането на разнообразни изроди: френската Бел епок има специален интерес към жени от доброто общество, добре облечени и изведнъж - с бради (вижте снимките). Медийната революция от една страна отменя freakshow-тата като неморални, от друга страна пренася фасцинацията пред нарушената норма на друго ниво: днес не само че не измъчваме и не унижаваме хора, които не са като нас, а напротив, превръщаме ги в звезди.
Разбира се, няма нищо лошо в това ЛГБТ-персони да се изявяват на сцената или в каквато и друга сфера да пожелаят. Тънката разлика обаче е в това дали се интересуваме от тях заради качествата им, например гласа, изпълнението или заради стряскането от "жената с брада".
Помни ли някой, че Фреди Мъркюри, певецът на Куийн, е бил хомосексуален? Вторият интерес рискува да екзотизира другия, да го унизи, наместо да гарантира правата му. Когато каните хората да лежат в Биг Брадър просто защото са гейове, цигани или тризначки, на практика предизвиквате следващите кандидати за слава да радикализират своите екзотики, ако трябва - да ги измислят. Искам да кажа, че има една тънка разлика между зрелище и права, която не бива да объркваме.
Видяно откъм не демократичния свят, превръщането на различието в шоу крие други опасности. Забелязахте ли, че Путин пусна политическите затворници преди Олимпиадата в Сочи, но не промени отношението си към това, което наричаше гей пропаганда? Резултатът беше малко коментиран, но ефикасен: светът се раздели на две, на едната страна Гейропа, на другата - здравият руски народ.
Играта с крайностите, която си позволява популярната култура, хитро се обръща за употреба на фундаменталисти, на крайно десни, на антиевропейци. Скоро спорих с един студент, който ме убеждаваше, че ужас, в Европа били разрешили педофилията! Единственият начин да прекратиш такъв спор със студенти е да ги накараш да се потрудят - т.е. помолих го да потърси предполагаемия закон, приет от Европарламента. Все още чакам. Но не бих се учудил, ако утре студентът ми дойде с някаква шоупрограма, която дава европриз за прекомерно любящи татковци.
*Псевдонимът "Wurst" идва от немския израз "Es ist mir alles Wurst", "все ми е едно", "не ми пука какво мислите за мен", възприет от хомосексуалния младеж, който бил подложен на обиди от околните.
Талантът ли тържествува, или брадата. Ще разберем от професора като изгледа и другите участници
Интересно, това същество ако застане срещу вратите на тоалетната, към коя врата ще посегне?
Аз все пак направих кратко запитване сред колегите ми с майчин език - английски, за това какво пее гнусното същество в припева. Не съм им казвал за моето съмнение и какво чувам аз, просто ги попитах. И ах! (с чупка в китката) какво установявам!!?! Съвсем не на майтап 15 от 20 човека също чуват "Раиз лайк ъ пинъс" вместо "Раиз лайк ъ финикс/финъкс" А сега идете обяснете на децата си къв е тоя abomination и за какво пее, че да го наградят с 1ва награда. От цялата работа, чичкото с шлифера до детската площадка ще е най-доволен че Европа защитава и популяризира правата и свободите му.
За тая брадата европейска ценност няма ли самобръсначки бе...?
" На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50% зрители — 50% жури. " Журито е ясно....тревожат ме тия 50% зрители
Евровизия не разчита само на смс-ите, а и на жури с тежест 50%, реално това жури определя победителя като силно накланя везните в негова полза. Ясно че съвсем умишлено се прекрачват граници, проблемът е тази политика по налагане на толерантността, дали не убива чувството за естетика, реално виждаме една гротеска, може да предположим, че някои гласували за победителя, са го направили с цел да прескочим границата и да се отвратим, но едва ли са много, мнозинството искат от нас толерантност и приемане, е тук ме губят, не мога да бъда толерантен към безвкусицата, още повече когато толкова нагло се натрапва и налага
Май само в българия темаТа с брадатата жена е най обсъждана. в останалата част на европа, хората се изгъбаркаха, усмихнаха се...и животът продължи.
Поне Army Of Lovers правеха готина музика и си бяха шоу на живо !
Най-странното е, че линк към песента видях във форума на филма "Непобедимите 3" в ИМДб... Както и да е, само ще ви припомня две думи. "Верка" и "Сердючка". Иначе статията спрях да я чета на думата "фасцинирала". После продължих, за да видя "фасцинирането" и "екзотизира". Преди това пък имаше "дезинтересирахме". Абе...
След АББА Евровизия е мъртъв конкурс. Кончита е поредния некрофил, който се гаври с трупа на някога великия музикален форум. Аз не гледам Евровизия. Не ме интересува. Не контактувам с хора, които гледат Евровизия. Изборът е ваш.
Да, работи тая технология на Джоузеф Овертон изменяща отношението на обществото към някога принципни за това общество въпроси. Казах ви аз, че целта е самоликвидиране на човечеството и то осъществено по убеждение. аха... да...мхм...
Абе не знам аз ли ставам нещо скучен, ама като гледам брадатата Кончита, не ми е смешно. Даже не ми се разсъждава за отклоненията от стандарта за нормалност и тяхната експлоатация в популярната култура, върху което се е концентрирал Ивайло Дичев. За мен този победител в Евровизия е преди всичко неприятно доказателство, че Европа губи политическия си рефлекс. Днешната Европа става все по-ленива, високомерна и самонадеяна. Средният европейски бюргер, който е адресатът на шоуто на Евровизия и основно действащо лице в него, категорично отказва да насочи сетивата си към сериозните процеси около себе си и продължава да се занимава с дребните си, щекотливо-скандални темички. Развлекателната индустрия безропотно му върви по гайдата. А политиците, които иначе са на всяко гърне мерудия, ги няма никакви в картинката. ЛГБТ общността си извоюва още едно доказателство, че общественото мнение на континента става все по-толерантно към нея. Хубаво. Да им е честито, да са живи и здрави. Казвам го без ирония. Питам обаче: дава ли си някой сметка, майка му стара, какво е предизвикал финалът на Евровизия у онези милиони украинци, които гледат с надежда към Европа? Същите, които имат нужда от всеки знак за културно и ценностно сходство, за да бъдат окуражени да отстояват европейската си перспектива? Как ще се почувстват те, когато утре някой „федералист“ им се изхили в лицето и им каже – видяхте ли сега какво представлява Европата ви, дето студувахте на Майдана за нея и сте готови да мрете даже... айде обличайте роклите, пускайте брадите и на добър час! Има ли въобще някой политик на континента, който да се е замислил как ще повлияе подобен победител (и изобщо подобно участие) на проевропейските настроения в Украйна? А на тези руснаци, които все още ценят либералните норми на Европа и се противят на путиновия неоконсерватизъм? Да, европейските стандарти за толерантност се различават от по-консервативните нагласи в постсъветското пространство. Факт. И вторите би следвало постепенно да се доближават до първите, а не обратното. Сега ли обаче беше моментът да се изтъква демонстративно тази разлика? Когато 46 милиона души в Украйна са на кантар дали да проектират бъдещето си на запад или на изток? И когато някои от тях спят по работните си места или не пускат децата си на училище, защото не са сигурни дали ще оцелеят на улицата? Конкурсът на Евровизия много се гордее с това, че в него нямало политика. Същевременно винаги е бил политически оцветено и политически значимо събитие – и не би могло да е другояче. Първо, той е най-крупната общоконтинентална културна инициатива. Второ, самият му формат е на съревнование между нациите, което го прави платформа за „мек“ национализъм от типа на този при спортното съперничество. Трето, винаги е бил сериозен източник на социологически данни за взаимните симпатии и антипатии между нациите в ЕС и близката му околност (което вероятно е част от замисъла). Това не е фестивал на самодейни хорове нейде из Латвия. Аполитичността (или надполитичността, ако има такава дума) на конкурса е в смисъл той ДА НЕ СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИ ПОСЛАНИЯ. Това не означава, че организаторите му могат да си позволят ДА НЕ ОТЧИТАТ ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА. Обстановката обаче въобще не беше взета предвид. Евровизия 2014 беше направена като че ли се случва на Сатурн, а не на 1300 км от въоръжен конфликт и зона на остро ценностно противопоставяне. Затова резултатите се превърнаха точно в политическо послание, и то по най-неуместния възможен начин. Ако същото нещо се беше случило преди година или две, нямаше да има проблем. Както нямаше с Дана Интърнешънъл и други по-нетрадиционни участници. Но точно сега, насред украинската криза, е проблем. Ще каже някой – нищо не можеше да се направи. Напротив, можеше. Разбира се, не става въпрос да се влияе на гласуването, това би рискувало дискредитиране на самия конкурс. Нито за оттегляне на въпросната Кончита Вурст след протестите от Русия, Беларус и кой още беше – това би представлявало недопустим политически реверанс към чужди за Европа културни нагласи. Просто подобен участник тази година ВЪОБЩЕ НЕ БИВАШЕ ДА БЪДЕ ИЗЛЪЧВАН. Механизмът за национална селекция е нещо, върху което политиците могат да влияят – и в случая бяха длъжни да го направят. На ЛГБТ общността нищо нямаше да й стане, ако беше изчакала малко за поредната си победа. Ако пък това се окажеше невъзможно, за Евровизия трябваше да бъде обявена нулева година. Напрегнатата политическа обстановка е достатъчен повод за такова решение. Макар и до голяма степен бутафорно, националното противопоставяне в конкурса би могло по различни начини да стане фактор за изостряне на едни или други напрежения, дори и без Кончита Вурст. Финансовите загуби от непровеждането биха били дребни в сравнение с това, което тъй или иначе се изразходва около Украйна. Какво се получи сега? Имаме една самодоволна Европа – заради това, че е направила още една малка стъпчица напред по една от малките си темички. И заради това, че настръхналите от изток неоконсерватори не са могли да й попречат да се забавлява, нито са успели да я помръднат от обичайния й дневен ред. Имаме една още по-разколебана Украйна (за жалост, никой няма да направи социологическо проучване, за да установи колко точно), един злорадстващ Кремъл (само гледайте как Кончита Вурст ще стане нова опорна точка на проруската пропаганда), едни радикализирани „здрави сили“ в Русия (вече в Думата има предложение да се направи алтернативен „Голос Евразии“; за морализаторския и подигравателен вой в Рунета няма какво да говоря)... И вероятно едни политици, на които започва да им просветва, че ще трябва да хвърлят допълнителни усилия да неутрализират вредите от безгрижното общоевропейско забавление (ако въобще успеят). В момента Кремъл се стреми да капсулира Русия; за лесно разбираем пример – точно както Доган капсулира българските турци в собствената им етнорелигиозна общност. И в двата случая целта е по-лесно придобиване на тотален кон
Опс... прехвърлих лимита, макар и с малко: __________________________ В момента Кремъл се стреми да капсулира Русия; за лесно разбираем пример – точно както Доган капсулира българските турци в собствената им етнорелигиозна общност. И в двата случая целта е по-лесно придобиване на тотален контрол. Вместо Европа да се стреми всячески да пречи на това, тя му помогна. Ама то трябваше някой да седне и да помисли. Предварително.
Не знам за децата, Камарад Пезев, ама един от моите трактористи каза: "Тоя ше му удара една контра и така ше го веба ,че 2 недели ше го боли газо" Начи проблема е в БРАДАТА, не в дрехите
Геренова не може да я обвиним в сексуален тормоз. Само в транссексуален тормоз можем....