Докато повечето либерали критикуваха Барак Обама заради неговата "капитулация" за данъчните ставки, повечето наблюдатели са по-философски настроени по темата, а в интерес на обективността, дори би трябвало и донякъде да го защитаваме. Защото той преговаря с безумци, а с тях е почти невъзможно да се преговаря, защото те са си... ами, безумни.
Драмите от типа на сегашната "фискална пропаст" се случват в САЩ още от началото на тяхното съществуване. Реакционерите винаги са дърпали назад прогресивните сили, като обикновено Югът е задържал Севера винаги с една и съща демагогия и неискрени аргументи за тиранично централно управление. САЩ никога няма да се отърве от тези абсурдни параноици и ако никой друг президент не може да ги спре, то няма причина Обама да трябва да е способен на това.
Няколко века на упорита борба на реакционерите срещу прогреса
Американската история на издевателствата над законодателството започва с противния компромис за "трите пети", според който един роб се равнява на 3/5 човек, за целите на преброяването на населението.
Южните щати, подкрепящи правилото за "трите пети" в този случай, за да получат по-голямо представителство в долната камара на Конгреса, обаче са се противопоставяли на едно малко по-различно правило за трите пети, направено по-рано. Според това правило, всички роби трябва се броят за 3/5 хора, за целите на данъчното облагане на всеки щат.
С други думи, тогава южняците заявяват: "Да броим робите за по-малко от хора заради данъчното облагане? Никога! Да ги броим за по-малко хора с целите на представителството - е това вече е добра оферта".
Югът не е спрял да прави абсолютно същото нещо и днес, не изплащайки дълговете си, а аграрните му политици не спират да проповядват срещу злото правителство, докато южните щати като цяло все още остават най-зависими от централни субсидии.
Лицемерието в американската политика има доста дълго родословие
Едва три години след компромиса на "трите пети" се появява и т.нар. "Велик компромис на 1790", или "Сделката от вечерната трапеза", сключена между Хамилтън и Медисън с посредничеството на Джеферсън.
Хамилтън тогава е поискал от федералното правителство да поеме щатските дългове и да въведе публичния кредит като нова институция. Медисън бил твърдо против, отчасти поради факта, че неговият щат Вирджиния би се оказал силно губещ при подобни условия.
Макар да е бил напълно прав за себе си, тази му позиция го е противопоставила категорично срещу прогреса: срещу правителство, защитаващо инвестиционния капитализъм, и срещу самата индустриална революция.
За щастие, Джеферсън тогава е успял да ги обедини и за още по-голям късмет, Медисън не бил като Джон Бейнър. Той в крайна сметка приел да не подкрепя, но също така и да не се противопоставя открито на законодателните промени по Хамилтън. Условието - новата столица на държавата бъде изградена в селскостопански регион, който впоследствие се оказва познатият в наши дни на мнозина парцел по продължението на река Потомак, между Мериленд и Вирджиния.
Това споразумение успява някакси да проработи, защото мъжете, които го сключват, са истински държавници и всяка страна предлага нещо значимо. Ала обикновено американската история е история на това как се пречи на позитивните промени да се случват, или в най-добрия случай те биват изкривявани заради блокиращите изисквания на реакционерите.
Американската история е образец за извиване на ръце на реформаторите
Примерно Калифорния е могла да стане свободен щат още през 1850 г., ала само при условие, че северните щати приемат много по-засилени мерки срещу робите-бежанци - мерки, които били посрещнати на нож от щатите, отхвърлящи робството (реакционерският тогавашен Върховен съд на САЩ подкрепил исканията на Юга през 1842).
Другото условие било правителството да поеме изцяло огромните дългове на Тексас. Ето така САЩ се сдобили с "Кървавия Канзас" - малкия предшественик на Гражданската война. И така нататък, и така нататък.
Някои биха могли да кажат, че северните щати са получили някакъв реванш впоследствие с въпросната Гражданска война и последвалата я Реконструкция. Ала южните щати и аграрните реакционери са продължавали да откриват начини, чрез които да спъват прогреса дори и след настъпването на XX век.
И по някакъв начин са успели да убедят северняците, че имат основание да председателстват повечето големи комисии в Конгреса, където да гарантират (с изключение на кратък период по време на Депресията), че всяка малка прогресивна социална законодателна промяна няма да оцелее дълго.
Това най-накрая се променя за кратко през 60-те и 70-те години, когато е приета по-голямата част от законодателството, целящо да превърне САЩ в едно по-справедливо общество (и противно на дясната митология, по-голямата част от това законодателство е била доста успешна).
След това на власт обаче идват Роналд Рейгън и Нют Гингрич, а интересите на аграрните реакционери хитро са примесени с тези на корпоративните титани, готови да похарчат милиарди в една обща кауза срещу прогреса.
Въпреки че Обама направи някои отстъпки, не може да му се отрече, че е постигнал максималното възможно при настоящите условия
Това, което обединява всички тези движения, са същите мотиви, които днес задвижват десницата: омраза към правителството и данъците, постоянен (и почти винаги безпочвен) страх, че централната власт ще отнеме свободата им и т.н.
Освен това, те са обединени и от една специфична психология и манталитет, от едно убеждение, че те представляват добрите семпли хорица, докато опонентите им защитават мошеници и некадърници.
Така че Обама определено заслужава съчувствие. Редица президенти е трябвало да се справят с този тип поведение - и повечето от тях не са успявали. Камарата на представителите в САЩ все пак одобри споразумението, което Обама и Байдън бяха договорили предната нощ със Сената - то предвижда по-високо данъчно облагане за годишни доходи над $400 000, по-високо данъчно облагане върху недвижимостта, повече помощи за безработните и отлагане на секвестирането на бюджетните разходи - така че президентът реално се е справил доста добре според възможностите си.
Но либералите, които си мислят, че той е трябвало да остане непоколебим, защото "държи всички козове", не осъзнават две много важни неща.
Преди всичко, Обама просто не държи всички козове
Първо, републиканците контролират долната камара и разполагаха с достатъчно средства, за да блокират Сената. На второ място, либералите очевидно не си спомнят, че неговите опоненти са част от дългата и често пъти трагична историческа линия на хора, които представляват гледната точка на малцинството, но го правят толкова разпалено именно защото донякъде съзнават, че каузата им в дългосрочен план е изгубена.
САЩ никога няма да се спаси от тези хора, а на Обама му се налага да се изправи срещу една особено силна концентрация от този тип. И точно в този момент, той се справя възможно най-добре.
