Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Победители и европейци

Какво ще празнувате на 9-ти май? Снимка: В.Е.
Какво ще празнувате на 9-ти май?

Особена дата е 9-ти май. Има цели две гръмки официални определения, които се дозират в зависимост от гео-политическите сантименти - Ден на Победата и Ден на Европа.

И двете са фалшиви от историческа гледна точка, но вървят задължително заедно, сякаш за да илюстрират онова особено прикрито противопоставяне, заложено от десетилетия - противопоставянето на победители и европейци.

Най-напред нека изясним защо така с лека ръка определихме датата за фалшива; нито червеноармейската риториката, нито тази на общоевропейските ценности допускат подобно съмнение. Виждате ли, дяволът е в детайлите.

Нацистка Германия подписва капитулацията си пред съюзническите сили в Реймс на 7-ми май. Ефективното действие на документа влиза в сила от 8-ми. Представителят на Съветския съюз ген. Суслопаров слага парафа си, но притеснен, той информира Кремъл за случката.

Сталин е бесен. Унижението на старата дружка Германия трябва да е насред Берлин. Ето как специално за руснаците е организирана нова церемония, макар че войната вече е приключила. Новият етюд се случва в късните часове на 8-ми, когато в Москва вече е 9-ти.

Ето как датата всъщност не бележи реалния край на един унищожителен световен конфликт, а е символ на налагането на съветската роля, кремълския реваншизъм към бившия съюзник и снизходителното одобрение на останалите сили, които позволяват Йосиф Висарионович да диктува мизансцена, защото не им коства нищо, макар всички да са наясно що за компромисна фигура е и как това ласкае егото му.

Денят на Победата уж отбелязва момента, в който руснаците са надвили врага с цената на несметни жертви, но всъщност символизира налагането на тяхната визия за европейски ред и отношения. Тази визия Източна Европа изпит(в)а с пълна сила на гърба си.

От своя страна Съветът на Европа, западният следвоенен алианс и предвестник на Европейския съюз, е създаден на 5-ти май 1949. На 9-ти май идната година Шуман чете декларацията си за създаване на Европейска общност за въглища и стомана, но договорът за реализацията на предложението влиза в сила едва на 23-ти юли 1952 г.

И въпреки това именно 9-ти май е денят, който френският външен министър избира за представянето на проекта си (реално идеята не е негова, но да не се отплесваме). Как смятате, дали съвпадението е случайно? Още повече, че датата за отбелязване на Деня на Европа е приета за празник в разгара на студената война, когато по същото време  на Червения площад дефилира бойна техника, а Старият континент има нова кройка.

Денят на Европа уж е напомняне за изчитането на един важен документ, но е символ на настойчивия и все пак твърде либерален отговор на Запада на съветския опит за доминация и обсебване.

Днес темата за имперския интерес на нова Русия и деликатната европейска реакция, която хем показва позиция, хем много внимава да не разсърди квази-партньора, е отново актуална. Путин може и да не е чудовище като Сталин, но методите му са откровено сталинистки, а политическата му арогантност е от същия мащаб. Артилерийските изстрели в Деня на победата са триумфът на правото му да бъде безпардонен.

Европейските лидери пък са царе на декларациите. За тях властелинът на Кремъл е груб и досаден, но необходим другар. Сега повече от всякога нежната ода на Бетовен нелепо ще контрастира с гръмките московски фанфари.

Крайно време е Европа да си даде сметка, че е изправена пред нов тип разделение. Ето защо 9-ти май вече има съвсем нов смисъл. Той е най-добрата илюстрация на света, в който живеем и обречената му фарсова повтаряемост.

Най-четените