На 150 км от летището в Айндховен, където бяха посрещнати тленните останки от жертвите на полет MH17 на Malaysia Airlines, се намира военната база, в която криминолози се подготвят за страшната задача да идентифицират загиналите.
Общо 298 души (сред които десетки деца) загинаха, след като пътническият Boeing 777 беше свален в Източна Украйна.
Всички тела и тленни останки, събрани от мястото на катастрофата, ще бъдат докарани в Хилверсум, Холандия, където експерти от холандския национален криминологичен екип (Landelijk Team Forensische Opsporing - LTFO) ще направят всичко по силите си, за да върнат телата на загиналите при техните близки.
"Все още не се знае на кого принадлежат останките", обяснява Йос ван Роо от LTFO. "Затова се опитваме да идентифицираме всички тела. Поддържаме контакти с другите държави, за да обединим усилията си за идентификацията им."
LTFO имат опит в разследването на масови бедстия и катастрофи. Криминалистичните екипи са участвали в идентификацията на жертвите след азиатското цунами през 2004, разбилия се полет 771 на Afriqiyah Airways в Либия през 2010 и при катастрофи в Холандия.
Ван Роо казва, че към телата ще се подхожда с максимално внимание и грижа, както от уважение към самите жертви, така и за да се избегне допълнителен стрес за техните семейства.
"Трябва да бъдем много прецизни"
Работата е бавна, трудна и мъчителна, казва Ван Роо. "При нас пристигат постоянно отделни тленни останки. Всичко ще бъде изследвано. Трябва да бъдем много прецизни. Трябва да сме сигурни, че няма да допуснем грешка и няма да дадем на семействата погрешни тленни останки", споделя той.
Екипът е започнал работа преди дни на терена в Украйна край руската граница, където беше свален MH17 с военна ракета.
Специалистът по криминологична генетика Дениз Синдеркомб-Корт от лондонския "Кингс Колидж" смята, че идентификацията в някои от случаите ще е относително лесна.
"От информацията до момента става ясно, че има около 200 чувала с разпознаваеми тела или тленни останки," казва тя. "Въпреки че те престояха известно време на мястото на произшествието, това не би трябвало да създаде проблем за получаването пълноценни ДНК профили", казва тя.
В някои случаи определянето на самоличността на загиналите може да се окаже и още по-лесно - например ако жертвата има характерен белег, облекло, портфейл, или паспорт в джоба.
Зъбните снимки и здравни досиета също ще се използват за разпознаването на телата, които не могат да бъдат идентифицирани веднага.
Ако е необходима ДНК-проба, тя обикновено се взема от област дълбоко в мускулната тъкан. Може да се използва и митохондриална ДНК. И в двата случая експертите ще се наложи да сравняват пробите, взети от жертвите, с проби от роднини.
Търсене на съвпадения по ДНК
Според Синдеркомб-Корт при разпознаването може да възникнат сериозни затруднения поради факта, че на борда на MH17 загинаха цели семейства.
"При подобни катастрофи често се налага да разчитаме на ДНК-образци от далечни родственици", обяснява тя. "Но когато се използват проби от хора извън непосредствения семеен кръг - извън баби, дядовци или лели и чичовци на жертвата, например - тогава процесът става по-сложен".
В такива случаи учените разчитат на алтернативни сравнения, съпоставяйки ДНК от тленните останки с биологични образци, открити по принадлежностите на загиналите.
Криминологът Йос Ван Роо казва, че вече е започнала работа по събиране на информация и ДНК-образци на загиналите пасажери от MH17, а десетки следователи водят разговори с техните близки.
"Работим със семействата на жертвите. От тях искаме описание на жертвата, вземаме ДНК, проверяваме документацията за зъбни снимки и протези и вземаме пръстови отпечатъци", разказва Ван Роо. Той признава, че процесът на разговори с роднините понякога отнема много време.
"Опитваме се да осигурим максимално много информация при първото посещение. Не е желателно да бъдат пропускани въпроси - за близките е много болезнено, когато се налага да се връщаме при тях, за да им задаваме още въпроси", казва експертът.
"Всяка частица информация, която получим от роднините, трябва да бъде събрана много внимателно. Освен това трябва да бъдат взети и проби от телата на жертвите. Много е деликатно да се направи зъбна снимка или да се вземе ДНК."
Дениз Синдеркомб-Корт е работила при идентифицирането на жертвите на Полет 626 на Yemenia Airlines, който през 2009 г. се разби в Индийския океан при полет от Йемен до Коморските острови. В инцидента загинаха 152 души.
Според нея не всеки от загиналите лесно ще бъде идентифициран: ако при катастрофата тленните останки бъдат засегнати от взрив или огън, разпознаването става особено сложно.
Въпреки че експертите разполагат със списъка с пасажерите, някои от жертвите може и никога да не бъдат разпознати напълно.
Криминалистката се надява, че усилията за идентификация и внимателното отношение към жертвите, дават известна утеха на роднините.
"Колкото по-дълго продължава този процес, толкова по-сложно ще бъде. Ако към проблема се подхожда деликатно, семействата ще знаят, че за близките им са положени всички усилия - дори някой да не бъде открит".
Йос ван Роо признава, че трудът на експертите влияе върху емоциите им, но всички са обединени от общата цел.
"Целта ни е да предадем телата на жертвите на техните близки", казва той. "Всеки случай е уникален, но целта ни остава неизменна."
"Това е трудна задача, но в крайна сметка се прави нещо добро. Винаги е тежко и страшно, но го правим със съзнанието, че помагаме на някой друг: семействата искат нещата да стигнат до края, а ние искаме да им осигурим покой", допълва Дениз Синдеркомб-Корт.
За експертите в Хилверсум следващите седмици и месеци ще бъдат натоварени и трудни.
