Някога, много преди "Истории за лека нощ за момичета бунтарки" да измести приказките за принцеси и да ги замени с вдъхновяващи приеми като математичката и дъщеря на Лорд Байрън Ада Лъвлейс и авиаторката Амелия Еърхарт, чудата измислена героиня се бунтува срещу сексизма в детската литература.
Тя завладява младите читатели по света и им показва, че има повече от един начин да бъдеш момиче.
С червени плитки и лунички, тя пренебрегва социалните правила и прелива от смелост.
Тя е независима и легендарно силна - толкова силна, че може да вдигне кон с една ръка. Тя също така притежава лични доходи, благодарение на резерв от златни монети, и само на 9 години, живее сама с маймунката си и коня.
Пипи е свободна да плава из моретата и да купонясва с крадци. Нищо чудно, че следващите поколения момичета искат да бъдат като нея - някои и досега го искат.
Името й, естествено, е Пипи Дългото чорапче, и както разкрива интересна нова биография, неуморимата й създателка Астрид Линдгрен с лекота би могла да отстои мястото си сред иконичните образи на "момичетата бунтарки".
Неженена, станала майка на тийнейджърска възраст, видна активистка за правата на жените и децата, борец за каузи от екология до пацифизъм: това е бил път, който нито е бил очакван, нито лесен за фермерска дъщеря, израснала в богобоязлива консервативна общност в Швеция през 20-те години.
И все пак такъв е бил пътят на Линдгрен, както Йенс Андерсен показва в "Астрид Линдгрен: Жената зад Пипи Дългото чорапче".
Малката Астрид е по природа добър разказвач и наследява дарбата за умело изразяване от майка си, която е писала стихове в свободното си време. Като тийнейджърка Астрид експериментира с това да се облича като мъж и открива джаза. Тя става стажант журналист в местен вестник на 17 години, а когато е на 18, забременява от 49-годишния си женен шеф - баща на седем деца.
Впоследствие тя констатира, че момичетата са много глупави. Никой не се е влюбвал сериозно в нея преди да се появи той и Астрид решава, че всичко това е много вълнуващо. Когато се ражда синът й, тя е принудена да го остави в приемно семейство.
С разбито сърце се опитва да си изкарва прехраната в Стокхолм като стенограф и едва през 1931-ва, когато сключва брак, тя успява най-после да си вземе детето.
През Втората световна война Линдгрен работи като цензурира поща за неутралното шведско правителство. По нейни думи това е била "мръсна" работа, но в оптимистичния дух на мирните времена, когато дъщерята, която тя е родила през 1934-а, се разболява от пневмония, тя си представя весел непокорен контрапункт на фашизма.
Пипи е подривна героиня със свободен дух, истински рушител на традиции. Тя също така е самостоятелна и е трудно да се повярва, че би изглеждала така, ако ранните години на Линдгрен не са били толкова бурни.
Следвай жълтия път
Линдгрен по-късно пише още много други книги, сценарии и есета, редовно присъства в медиите и в крайна сметка се превръща в глобален бранд. Но именно с Пипи тя ще бъде запомнена завинаги. От публикуването на първото издание на нейните приключения през 1945-а, Пипи никога не спира да се преиздава и остава любима по цял свят.
Понастоящем детската литература има лоша слава, поне що се отнася до женските герои. Видео, разпространено от "Бунтарките", наречено "Ако имате дъщеря, трябва да видите това".
То видимо подчертава тенденциозността на половете, като показва майка и дъщеря как премахват от рафтовете на библиотека всички книги, в които няма мъжки герои (три), после всички книги без женски герои (141), и накрая тези, чиито женски герои са принцеси, при което библиотеката остава почти празна. И все пак Пипи не е единствената феминистка икона на рафтовете с книги, нито дори е била първата.
Почти половин век преди тя да се зароди във въображението на Линдгрен, Л. Франк Баум използва вестника, който редактира в Абърдийн, Южна Дакота, за да подкрепи американските суфражетки. Когато пише превърналата се сега в класика книга "Вълшебникът от Оз", героинята му Дороти Гейл е повлияна от неговите убеждения, както и от наблюденията му над силните жени пионери, издържащи на живота в Големите равнини.
Торнадотата и злите вещици биха очаровали Нанси Блакет!
Нанси е това, което някога биха нарекли мъжко момиче. Умел моряк, облечена в блуза, шорти и пиратска шапка, тя е и дъщеря на самотна майка, което вероятно е допринесло за нейните лидерски умения и находчивост.
Нанси присъства в девет от дузината романи в поредицата "Лястовици и амазонки" на Артър Рансъм. Тя показва на читателите през 30-те години, че момическият домашен живот не е единственият им избор.
Тя вероятно би се разбирала чудесно с Петрова Фосил, една от героините на "Балетни пантофки" на Ноел Стритфийлд. Изоставена от приемния си баща наравно със сестрите си Полин и Пози, тя открива, че силната и подкрепяща сестринска общност ги заобикаля отвсякъде.
Подпомагани от различни жени, те откриват приключения и финансова независимост чрез балета и актьорската игра. Или поне Полин и Пози го правят; Петрова е най-щастлива с глава, заровена под капака на колата, и в крайна сметка става пилот.
"Балетни пантофки" е дебютният роман на Стритфийлд и близо 80 години по-късно той остава популярен, като сред почитателите му е Джоан Роулинг (която изглежда редовно го препрочита).
Пипи първопроходец
Мадлен на Лудвиг Бемелманс със сигурност знае как да извлече най-доброто от не особено добри ситуации. Тя също така разполага със смелост в излишък. Въпреки че е най-малката от поверените на мис Клавел в покрития с лозя техен парижки пансион, Мадлен обича снега и леда, не се бои от мишки, а на острозъбите тигри в зоопарка казва просто "пух пух".
В линейка посред нощ за операция на апандисит, тя споделя нещастието си в куклен дом, изпратен от иначе отсъстващия й баща, и носи белега си с такава гордост, че той става повод за завист от нейните съученици.
Според внука на Бемелманс, Мадлен е базирана на самия автор, който винаги се е чувствал като аутсайдер. Но това, което е толкова привлекателно в Мадлен, е, че тя не се стреми да се впише, да стане част от тълпата. Всъщност в група от 12 момичета, които изживяват дните си като отбор по синхронно плуване, тя единствена изпъква.
Вирджиния Лий Бъртън е родена само няколко години след Астрид Линдгрен, но нейното детство не би могло да бъде по-различно.
Отгледана в колония на творци в Калифорния, тя търси ново начало в Масачузетс, където също пише и илюстрова поредица от книги като "Кейти и големият сняг". Едноименната й героиня е смела и решителна. Тя е "много голяма и много силна, и може да прави много неща". Кейти също така е гъсеничен трактор - женски гъсеничен трактор.
Локомотивчето Томас едва през 2017-а започва да се бори с дисбаланса на половете, но Кейти дебютира през далечната 1943-а.
Въпреки че двамата й синове са основната аудитория за детските й разкази, масивните машини, които бродят из умело илюстрованите страници, са винаги женски: парният ескаватор Мери Ан и кабелният трамвай Мейбел. Силни, неуморни и независими, тези женски герои показват на най-малките читатели, че момчетата не са монополисти в силата и големината.
Но истинското равенство означава и право да не бъдеш толкова впечатляващ.
Това прави героинята на Луиз Фицхю от 1964-а толкова интересна. Хариет от "Хариет Шпионката" е иронична, злобна и разглезена. Тя е антиподът на Нанси Дрю като пренебрегва пуловерите и желанието да угоди на другите в замяна на дънки и колан с инструменти.
Но за разлика от толкова много класически героини преди нея, тя не е принудена да се разкайва за това. По-скоро клюкарка, отколкото шпионка, тя в края на романа е научена на такт, но иначе си остава триумфално несъвършена и категорично не съжаляваща за нищо.
Силните страни и постиженията на реалните жени, оформили нашия свят, са нещо, което момичетата и момчетата би трябвало да четат и за което да мечтаят.
Но художествената литература разказва собствени уникални истории и въпреки че винаги има работа за вършене, малко разравяне по рафтовете с книги все повече разкрива запомнящи се освободени героини, които вдъхновяват младите читатели.
От Сали Дж. Фридман на Джуди Блум, до Матилда на Роалд Дал, Трейси Бийкър на на Жаклин Уилсън и инженер Роузи Ривиър на Андреа Бийти, тяхното съществуване до голяма степен се дължи на Пипи и другите първопроходци като нея.
