Какво може да накара три поколения западни либерали с идеали за хуманизъм, свобода, справедливост и равноправие да боготворят садистичен масов убиец, който е ненавиждал чернокожи и гейове почти толкова, колкото е обожавал да екзекутира невинни хора от позицията на тотална власт над тях?
Достатъчно е само бруталният касапин да бъде дългокос харизматичен латиноамерикански ляв революционер с кубинска пура, барета и примамващ замечтан поглед. Достатъчнео е да бъде Че Гевара. Или просто Че, както милиони консуматори на мита за героичния борец за червена правда обичат да го наричат.
Гевара продължава да бъде идол за меки марксисти, твърди сталинисти и обикновени хипстъри.
Всички те са мариновани в анти-западна пропаганда и виждат в лика на Че символ на съпротивата и бунта, на куража и надеждата. Това несъмнено е една от най-абсурдните и трагикомични масови делюзии в дългата история на абсурдните и трагикомични масови делюзии.
Безброй роби на лъжата днес имат повод за (Ч)екзалтация – на 9 октомври се навършват 50 години от смъртта на комуниста, който вдъхнови една от най-успешните капаталистически кампании и се превърна в символ на индустриализираното брандиране на бунта. Онази негова легендарна снимка още е най-потентната икона на неосъзнатата ирония.
Дори половин век след смъртта на аржентинския садист, образът му продължава да бъде жадно поглъщан и повръщан от престижни медии, холивудски знаменитости, активисти, студенти, политици и всякакъв вид модерен либерален елит.
По повод 50 години от смъртта на Че, неговите групита в медиите, политиката, развлекателния бизнес и университетите планират подобаващ празник на пропагандата.
Ирландските пощенскси служби, например, сложиха лика на Гевара върху пощенска марка, за да отпразнуват годишнината от Кубинската революция и от смъртта на идолизирания от ирландските левичари касапин.
По-рано този месец ирландското посолство в САЩ трябваше да се извинява за публикуването на постер, в който обявява Че за "син на Ирландия" и герой на Латинска Америка. Изображението бе поставено и на летището в Маями – град, известен със своите кубински бежнаци, избягали от бруталния комунистически затвор, в какъвто Че Гевара и Фидел Кастро превърнаха красивия карибски остров.
Да честваш Че Гевара пред лицата на неговите жертви е възможно най-големия дипломатически гаф, а посолството бързо премахна постера преди протестите на дисидентите и техните наследници в Маями да се разраснат.
Че Гевара е ключова фигура в Кубинската революция и дясна ръка на Фидел Кастро. След вземането на властта те отприщват вълна от насилие срещу несъгласните и инакомислещите. Че Гевара е бил садистично привързан към масовите разстрели. Според различни исторически доклади и изследвания той често искал лично да изпълнява екзекуциите и е убил или е наредил убийство на повече от 14 000 човека.
"Ние нямаме нужда от доказателство, за да екзекутираме някой. Нуждаем се само от доказателство, че е необходимо да го сторим. Ние екзекутирахме, екзекутираме и ще продължаваме да екзекутираме", изрича Гевара през 1964-а година.
Насилието е носеща колона на философията на Че. Малко преди да срещне съдбата на стотици свои жертви и сам да бъде екзекутиран от пленилите го боливийски войници пред 1967-а, той пише:
"Омразата е елемент от нашия сблъсък, безкомпромисна омраза към врага, която ни кара да отидем отвъд естествените граници на допустимото човешко поведение и да превърнем войника в ефективна, селективна и студена машина за убиване. Нашите войници не могат да победят врага без омраза и насилие."
Десетилетие по-рано, след като убива кубинския селянин Eutimio Guerra, обвинен в предателство, Гевара записва в дневника си: "Реших проблема с пистолет 32 калибър, в дясната част на мозъка му. Неговите притежания сега са мои."
Според различни исторически източници Че наистина е изпитвал садистична наслада от убиването на хора, които е смятал за врагове на катастрофалната комунистическата диктатура, наложена от него и Кастро в Куба.
Наследството на Че Гевара е смърт, страдание, бедност, тирания и мизерия.
Но в епохата на контра-културата и анти-западните сантименти образът му е старателно препран, за да бъде използван като пощенската картичка на вечния бунтар и роден революционер.
Легендарната снимка, направена от Алберто Корда Диаз през 1960-а става един от най-репродуцираните образи на планетата. Може да го видим по постери, флагове, картички, тишърти, бикини, от мастило върху човешка кожа - навсякъде, където реалността на злото е представена като мит за доброто.
Гевара пленява колективното въображение на хипитата през 60-те и хипстърите днес, вдъхновява морално отвратителни холивудски филми, книги на престижни автори и лигави речи на знаменитости, академици и активисти.
Любовта към тоталитарния тиранин е доказателство за патологичната природа на социализма и модерната форма на либерализма, практикувана от съвременните западни леви елити.
Отровен коктейл от мазохизъм, невежество и криворазбран идеализъм опиянява масите и масовата възбуда от комунистическия убиец. Легендарният му образ ще продължава да стои като петно върху всеки, който го споделя и носи все едно е значка на честта и гордостта. И 50, и 100 години след напълно заслужената му насилствена смърт.
>иначе не сме такива хора До болка позната фраза. Пийнал студент дъни чалга - "иначе не съм такъв човек!". Шофьор си изтръсква пепелника през отворения прозорец - "иначе не съм такъв човек!". Изнервена женица набива як шамар на 3-годишно дете, което си е изцапало дрешката - "иначе не съм такъв човек!". Разгневен съпруг млати жената щото манджата не е готова - "иначе не съм такъв човек!". Анонимник ръси дебели хамалски псувни в интернет - "иначе не съм такъв човек!". Доктор взима подкуп за животоспасяваща операция - "иначе не съм такъв човек!". Уж все не сте такива хора, но за всяка практическа цел няма никаква разлика между вас и точно такива хора.
общо взето всички факти във статията са верни , но са поднесени твърде помпозно . Хората обичаме идоли , особено когато някой предприемчив капиталист започне да ги печата на добре изглеждащи тениски . Всички дълбоко в себе си си даваме сметка , че хора като Гевара , Сталин , Ленин , Ботев , Левски , Гарибалди , Хитлер Бисмарк , Наполеон , Кастро или пък Путин , ако щете , са минали през планини от трупове за да станат това , което са . И все пак толкова много хора се прекланят пред тях
34follow_the_cash_flow | 10.10.201721:36 Специално за теб, понеже ме дразниш, без грам диалогичност ти обещавам, че ако те разбера кой си и къде си, ще те пречукам от бой, ей така за удоволствие. Ти си ненужнен задръстен боклук, който не мисля че е проблем да му счупиш всички крайници, после да се изпикаеш върху него и да го оставиш на улицата. Специално за теб такова отношение, иначе не сме такива хора. =========== Сам си даде "обосновката" (що за гнусен русизъм). Ти затова се кефиш на такива психопати като Че Гевара, защото самият ти си такъв психопат.
В случая няма нито полза, нито принуда, нито желание да съм политкоректен ( възпитан). Уточнител е до такава степен деперсонифициран ... коментиращ бот, с които изобщо не може да се води диалог, че уверявам те, не само на мен ми идват такива мисли. След 'общуване' с него, ако случайно го срещнеш и имаш една тръба под ръка... Без да поемеш дълбоко въздух и да броиш до 50... ще му се случи гореописаното. Той сам се е деперсонифицирал с линията си на поведение. Ако въпбще е избрал такава линия на поведение, защото ме съмнява дали е психически в ред... Все пак, за да победи комунизма, трябва няколко милиона врагове на народа да гният по лагери в сибир и още няколко незначителни хиляди да са избити от че и аверите му. Дребна цена за ПОБЕДАТА :lol:
follow_the_cash_flow | 11.10.201702:07 Убедих се защо си толкова "Че"кзалтиран. Нямам повече въпроси.
Виктория, така е. Напълно съм съгласен. Че отиде отвъд лявото и стана комерсиален образ на нещо, което съм сигурен, че хората които си го татуират и носят тениски с неговия лик, не разбират напълно. hypocritical bastard Левси не е минал през планини от трупове. Или поне е убил несравнимо по-малко хора.
Един плюс от мене за Победка за сведението колко другарки е изчукал др. Че, чак до името на последната. Едва ли са се съпротивлявали много. Трябва да се признае супер майсторството на фотографа. Прословутата икона импонира и на мен и досега, въпреки фактите. Какво остава за бунтовни тийнейджърки (има ли не бунтовни) с ляв уклон. Няма да коментирам фактологията, дали са 14 хиляди или 14, убиецът си е убиец. В едно Стамболов е прав, тази мания, не по лицето Ернесто Гевара, а по иконата Че, ходи по западните лумпен интелигенти, сърдити млади хора, които нямат хабер нито от теорията, нито от практиката на социализма и комунизма. У нас, и предполагам в целия лагер, въпреки масираната пропаганда, нямам спомен за някакво увлечение по идолите на партията. Сещам се само за една дама, която беше окачила в студентската си квартира иконата. После стана върла дисидентка. Как се е заразил нашият събеседник паричният поток, той си знае, не го мисля. Не знаем дали не е бунтовна тийнейджърка.
На снимката с пурата е жив мангал!
Дедо, Статията е от Лебовски, а не от Стамболов. Ако имаш за задача да посочиш в какво е прав Стамболов - иди в другата статия, дето е за Дугин. Между другото, не си ли приличат Лебовски и Че? Особено ако втория си махне баретата или пък първия си сложи такава?
Ха, ха прав си Дедо. Верно , че по наше време не всеки можеше да си окачи прословутия плакат на др. Че. Само истинските ,убедени романтици комсомолци можеха. Сигурно им ги раздаваха по списък. Пък аз от немай къде си бех закачил плакат на Дейвид Боуи, тоя дето е с превръзка на едното си око, още го пазя и на Юрая Хиип. По мое време продаваха в Полския център на жълтите павета плакат на Бийтълс ,ама требваше висене да си го купиш.
Скучко, Всеки можеше, но само убедените комсомолци романтици ги окачаха и носеха фланелките. Като се замисля се сещам за двама-трима такива, ние търсехме Джон Ленън. Не съм се интересувал откъде си ги набавяха, но се съмнявам, че са били нужни големи връзки, питай Докс. Извинявам се за грешката с авторите, от годините е. Все пак, още не бъркам Калофер с Калифорния, пак файда.
по моето време,когато бях студент('77та),Че беше на мода измежду някои мои познати,но тогава нямахме никаква информация що за гнъстак е бил-имаше цензура и "обаятелни партийни герои"...пък и вицивете си ги казвахме под сурдинка и слушахме джаз със спуснати пердета...
"Мразя расовата дискриминация и негрите .." Че Гевара Готино го е казал, не ли?
Че, Кастро и Йорданка Христова са класика. Недейте така. А ако чрез удара по иконата, все пак, задната мисъл е удар по левичарството: - дано всички, които имат тези цели да са РАБОТОДАТЕЛИ Защото ако не са, аз лично бих направил всичко възможно, да им ПРЪСНАТ ГЪЗА ОТ БАЧКАНЕ на работното място. Да видим кон боб яде ли, турчин в джамия пъ*ди ли, а служител някакъв, на заплатка, мижитурка слуга на чорбаджията, "десен" ли е
Скучко, Ти едва ли ще ме питаш, но ако речеш да питаш, както те съветва Дедо ти, да ти кажа, че въобще не знам разни другари комсомолци от къде са си набавяли фланелките с лика на Че. Такива фланелки не съм носил, защото не съм и искал. За Че съм чувал тогава в училище от учителките и толкоз. Не ми е бил интересен. Интересуваха ме други неща - футбола /който сега въобще не ме интересува/, рока, естествено, но не толкова Бийтълс, колкото Род Стюард. Бийтълс, Ролинг Стоунс и Пърпъл много бързо ми омръзнаха и до ден днешен не ги слушам. Не, че ги мразя. Просто не са ми интересни. Бийтълс обаче имат едно парче, дето за мен е наистина велико и си го слушам понякога - казва се "По дългия криволичещ път", ако не бъркам нещо в превода. До колкото знам то е и последното им записано парче. Участва и Лондонския симфоничен оркестър. След това приятели ми дадоха да чуя един албум на "Йес" от 1977 г. и от този момент забравих за рок енд рола. Малко след това дойде и джаза и разбрах, че музиката /за мен - най-висшето изкуство/ може да има хоризонти, но не и граници. Любаба, За мен си пич, но и ти имаш склонност, като Дедо ти, към лигавене и послъгване, само за да представиш нещата както на теб ти уйдисва. 1977 г. Вили Казасян всяка седмица по телевизията свиреха с оркестъра си пиеси на Глен Милър и на кой ли не. Същата година ФСБ издадоха първия си албум. 1978 г. излезе плочата "Музикална Стълбица", а още 1971 г. майка ми и баща ми пускаха до втръсване "Известни Изпълнители", а там пееха Том Джоунс, Хъмпердинг и др. Ако не бъркам 1976 г. на Златния Орфей дойдоха Рубетс. Та аре по-леко с това да си слушал джаз при спуснати пердета по това време! Слушаше си се свободно. Проблема беше, че не можеше някои неща да си ги купиш от магазина, защото просто ги нямаше. Там вече действаха някакви висши идеологически съображения. Но който търсеше и искаше - си намираше. Колкото до статията и Че - убивал хора. Не, че това е нещо хубаво, но само той ли е убивал в човешката история? Лебовски го представя като садист, какъвто според мен не е. Както казват - на война, като на война. Ако ти не убиваш, теб ще те убият. Решил е да се бори за един по-добър свят и е знаел много добре срещу какво и срещу кого се изправя. Важният въпрос според мен е кое го е накарало да се бори. И вероятният отговор е, че нещата в един момент са станали нетърпими. Стигне ли се до там, след това е безсмислено да се разсъждава кой започнал първи. По-умните нации /обикновено на север/ изглежда са го проумяли това и взимат мерки предварително, за да не се стига до там. Защото започне ли патакламата, вече е късно да се разсъждава кой крив и кой прав. Аз не знам Лебовски къде е расъл и въобще бил ли се е някога през живота си. Аз съм се бил много пъти и мен са ме били, естествено, та тези неща са ми ясни, а такива статии ме учудват и ми се струват безсмислени.