Мнозина вече са тези, които ще кажат, че Западната демокрация е в упадък. Вълната от недоверие към избраните власти, примесена с множеството протести по целия континент и цялостното усещане за гняв и чувство за отхвърляне от системата действа като аларма, че нещо в цялостната картинка не работи както трябва.
Всичко това върви заедно с един порив за гражданско участие в процеса по взимане на решения. Този порив вече е намерил и своята благодатна почва в експеримента на един малък регион в Източна Белгия.
От септември местният парламент, който представлява германско-говорящия регион на Белгия, ще предаде част от своите правомощия на събрание на една гражданска асамблея, влизането в която ще се осъществява чрез жребий.
За първи път политическата институция ще създаде постоянна структура, която да включва гражданите в процеса по вземане на политически решения. И мнозина са въодушевени от идеята. Реално тази гражданска асамблея ще получи правото на законодателна инициатива и ще се превърне в пряк консултативен орган на местната законодателна власт.
Това е ход, който белгийските медии приветстваха като "исторически". Редица активисти определят този ход на всички шест партии от местния парламент като правилен и като знак за всички онези политици, които са склонни да приемат избирателите си като заплаха, а не като ресурс - че на гражданите трябва да се има вяра.
На практика никъде другаде по света обикновените граждани няма да бъдат толкова сериозно и постоянно ангажирани в оформянето на бъдещето на своята собствена общност.
Във време на масово, широко разпространено недоверие към политиката на партиите, немскоговорящите белгийци ще получат правото да поставят на дневен ред въпросите, които ги интересуват пряко, да обсъждат потенциални решения и да наблюдават дали техните препоръки се взимат под внимание, докато преминават през парламента и правителство.
Политиците, от своя страна, ще могат да използват независими граждански панели, за да обсъждат трудни политически въпроси и да търсят съвет и нови идеи.
Разбира се, сегашният експеримент се случва в доста малки размери. Белгийската немско-говоряща общност (третият езиков регион на страната) е най-малката федерална единица в Европа.
Въпреки това обаче правомощията на местния парламент са напълно съизмерими с тези на шотландския парламент или на местната управа в най-голямата германска провинция Северен Рейн-Вестфалия. Съответно и уроците от този експеримент с гражданската асамблея ще имат влияние за самия облик на демокрацията в цяла Европа.
Корените на този експеримент могат да се видят по целия континент - от референдума за Brexit, в който се видя колко голяма част от британците се чувства пренебрегната от политиците, през протеста на "Жълтите жилетки" във Франция, та до цялото протестно движение срещу климатичните промени. За все повече граждани идеята да пускат по една бюлетина на всеки няколко години вече не е достатъчно участие в политиката и те искат да имат много по-значим глас в целия процес по вземане на решенията.
Същевременно с това някои теми са твърде сложни, многостранни и комплексни и често действат изключително разделящо за обществото, за да може да бъдат пуснати на референдуми, където възможностите за отговор се ограничават само до "Да" и "Не".
Това е и огромната слабост на пряката демокрация чрез плебесцити - тя изисква сложни теми с много страни и аспекти да бъдат свеждани до прости бинарни въпроси, на които единствената опция за отговор е положително или отрицателно отношение.
Допълнително с това при референдумите (особено по сериозни теми) съществува и друг проблем - липсата на чувство за лична отговорност. При тях отговорността за решението пада върху цялото общество и в повечето пъти човек не чувства никаква лична отговорност по въпроса - "моята отговорност свършва до подаването на гласа ми, крайният резултат вече е отговорност на обществото и на държавата като цяло".
Това прави референдумите крайно несъвършени по отношение на гражданското участие и вземането на решения. Гражданските асамблеи заобикалят този проблем. При тях жребият определя кой да влиза в този нов орган и абсолютно всеки може да попадне там независимо от нивото на образование, материалното състояние или идеите си.
Именно такава е идеята на белгийския експеримент с демокрацията. Той дава възможност да се приеме сериозно идеята за включване на гражданите в институционалния процес, преди политическото недоволство да стане толкова сериозно, че да събори демокрацията като цяло.
В този смисъл идеята на белгийците е нещо като клапа, която да отпусне събралото се социално напрежение и да подсили вярата в демократичния процес. Допълнително с това вече има подобни по-малки експерименти, които са доказали ползите от гражданските асамблеи.
Пример за това е Ирландия, където властите избраха да създадат такива граждански органи, които да обсъждат теми като гей браковете и абортите - изключително поляризиращи обществото теми. И в двата случая решенията на асамблеите доведоха до референдум по темите и след това до промени в конституцията на страната, издигайки Ирландия като пионер в прокарването на гражданските съвети в политиката.
Друг подобен пример може да се види в Южна Австралия, където местните власти поканиха доста разнообразна група от граждани, които да помогнат за решаването на спорния въпрос за съхранението на ядрени отпадъци в региона.
Убитият полски кмет Павел Адамович използва редовно гражданските събрания в Гданск. Мадрид съвсем наскоро назначи постоянна гражданска обсерватория, избрана чрез жребий.
Германско-говорящата общност на Белгия - най-вече селски район по протежението на границата с Германия - територия, която става белгийска едва през 1920 г. - отива още една крачка напред.
Тя изпраща обикновени граждани директно в сърцето на процеса по вземане на решения за федералния регион.
Идеята на новия "Граждански съвет" - "Бюргеррат", който ще се състои от 24 членове, всеки от които ще служи за срок от 18 месеца, е да определя политическия дневен ред на региона (или поне част от него). Членовете на този орган ще определят въпроси за дебатиране, но няма да дават отговори и позиции.
Вместо това те ще организират редовни "Бюргерзамлунген" (асамблеи на гражданите), съставени от най-много 50 души, които в три уикенда в продължение на три месеца ще се събират, за да обсъждат тези въпроси.
Тези панели ще могат да канят експерти, които да им помогнат да научат повече за темата и да изготвят предложения за независими политики. Парламентът ще бъде длъжен да организира два заседания с участниците в събранието и след това да отговори на техните препоръки.
Членовете на Гражданския съвет ще бъдат теглени чрез жребий сред група от предишни членове на гражданските асамблеи. Бюргерратът ще заседава веднъж месечно като на тези заседания ще се решава колко големи трябва да бъдат следващите асамблеи, както и колко време трябва да продължават.
Съставът на двата органа ще бъде представителен за цялото население на региона по отношение на пол, възраст, образование и местоживеене.
Белгийското гражданство не е задължителен фактор в случая. За асамблеите може да бъде избран всеки жител на региона, навършил 16 години, който не е в момента избран на политическа длъжност.
Участието няма да бъде задължително, но тези, които се присъединят към процеса, ще получат покритие на разходите си и ще получават скромни дневни.
Този модел е създаден от група от 14 международни експерти, обединени от G1000, водещата платформа на Белгия за демократични иновации. Всички те вярват, че така нареченият модел Ostbelgien Modell може да бъде увеличен и повторен в други страни, за да отговори на все по-критичните към властта граждани.
Предстои да се разбере дали и доколко тази идея ще сработи на практика.
Ако даде плодове, тя може да се окаже решението за Западната демокрация да оцелее през вълната от недоверие към целия политически процес. И това определено ще е интересен за проследяване експеримент.
