Докато в Европа бяхме заети с изборите за Европейския парламент, в САЩ се случи поредното масово убийство, а няколко дни след него имаше опит за второ. Общото между двата случая е омразата към жените и схващането, че мъжете имат право да накажат всяка, която ги подложи на тежката емоционална травма от отхвърлянето и отказа.
Но това не е всичко. През април друго момиче, едва на 16 години, беше убито от свой съученик, само защото е отказала да му бъде дама за бала.
Ако към тези три събития добавим и големия брой изнасилвания и случаи на сексуален тормоз в Америка, съвсем основателно можем да твърдим, че проблемът с омразата към жените, сексуалната дискриминация и потребността от преосмисляне и правилно канализиране на феминизма е съвсем реален, а може би дори и належащ.
Но защо на нас да ни пука? Все пак шансовете подобни убийства с подобен мотив да се случат в България са нищожни. И това едва ли се дължи единствено на строгите регулации за притежание на оръжие. Важна роля играе и културата, в която са възпитавани българските мъже и жени - колективистичните общества, каквото е и нашето, поставят Аз-а, индивидуалните желания и отстояването на лично мнение на второ място, докато в индивидуалистична Америка те са основен мотиватор. Затова и налагането на собствените желания е по-характерна черта за американската култура. Освен това, съществуват различия и в разбирането за патриархалното. Исторически погледнато, е съвсем логично, че американският патриархат е управляващ и завоюващ територии - било то континентални или персонални.
Патриархатът в българската култура по традиция е закрилящ и осигуряващ - мъжете масово се възприемат като главата на семейството, която трябва да се грижи за осигуряването и защитата на съпругата, децата и родителите си. Всички тези разлики със САЩ създават една среда, в която убийство, основано на омразата спрямо жените, не е напълно изключено, но все пак е малко вероятно. Както мъдро би обобщил дядо Стефчо,
обичаме си женичките, обичаме ги всичките
И все пак това, че вероятността за наличието на даден проблем е малка у нас не значи, че би трябвало спокойно и самоуверено да бъде подминаван. Причините за това са поне две.
На първо място, случаи като този могат да накарат някои от нас сериозно да се замислят къде изпращат дъщерите си да учат или да работят. Дали все пак една държава, в която подобно отношение към дамите е допустимо, с право може да се смята за "страната на сбъднатите мечти"?
Втората причина е свързана с носталгично-хумористичната питанка на покойния Тодор Колев - "Как ще ги стигнем американците?" Ако да бъдеш успешна и богата нация означава да допускаш култура, в която убийствата от омраза се случват толкова често и дори се оправдават от големи групи хора (но на това ще се спрем след малко), струва ли си въобще да гледаме с копнеж към презокеанския Запад?
Всъщност, дори и да изглежда невъзможно, най-абсурдното около тези убийства не е фактът на самите убийства. Най-абсурдното е, че съществуват хора, които ги оправдават, защитават убийците и порицават жертвите.
Няколко цитата по повод масовото убийство в Санта Барбара:
"Надявам се, че жените ще погледнат на това като урок и ще спрат да бъдат толкова задръстени. Ако пуснете на някой, който никога нищо не е получавал, може и да спасите човешки живот" SlippaE619 в YouTube
"Жените трябва да пускат повече на мъжете" DylanSmith в Twitter
"Ето това заслужавате, когато третирате добрите момчета като боклуци" Rodney Jones в YouTube
Тъжното е, че тези мнения не са спорадични и неорганизирани. В страната на неограничените възможности съществува така нареченото движение на Активистите за правата на мъжете (MRA). За разлика от активистките за защита на женските права, които са организирани около реални каузи и акции, мъжете-активисти канализират своите усилия предимно в писане по интернет форуми като www.reddit.com/r/MensRights.
Ако се зачетете в канала MensRights в Reddit, ще откриете много омраза и усещане за привилегия, прикрити под уж първоначално доброто намерение правата на мъжете (като тук не е задължително противопоставянето им с правата на жените) да бъдат защитавани и утвърждавани.
Подобни места в Интернет не са опасни, защото позволяват на хората да изразяват свободно мнението си. Всеки трябва да има това право. Опасното в случая е, че омразните коментари, насочени към жените, нормализират този тип култура и отношение.
Слава богу, има и лъч надежда. Престрелката в Санта Барбара бе последвана от силна реакция в социалните медии. Освен про-MRA реакциите обаче, феминистките среди, логично, също отдадоха и продължават да отдават много голямо внимание на случката (доколко това е основателно е друг въпрос - все пак жертвите от престрелката са предимно мъже). В Twitter се роди хаштагът
#YesAllWomen
провокиран от убийството, който вече 5-ти ден поред печели огромна популярност. Чрез него както жени, така и мъже, изразяват своята съпричастност към жертвите от престрелката и към жените като цяло, пишейки за трудностите, пред които се изправят всекидневно, само защото са жени. Дори знаменитости като София Буш, Лена Дънам, Габури Сидибе и Джеймс ван дер Бийк се включиха в този хаштаг със собствените си послания.
И все пак това, че адекватните реакции на подобни убийства са преобладаващи, не омаловажава факта, че има и една значителна вълна от неадекватно поведение, допринасящо за развитието на една порочна и опасна култура - културата на омразата към жените. Тук изниква една метафора, която стана любима на т.нар. "Tumblr активистки" през последните дни: "Казвате, че не всички мъже са чудовища. Вземете си пакетче бонбони. Ако знаехте, че 10% от тях са отровни, щяхте ли въобще да ги опитате? Все пак... не всички бонбонки са отровни!"
Това изказване, макар и тенденциозно и необосновано, съвсем правилно може да бъде отнесено към ситуацията. В случая не е важна масовата адекватна реакция, а малките, единични зрънца омраза, които имат потенциала да се разраснат като плевели в обществото.
http://www.youtube.com/watch?v=XtdVVFhjdqA#t=625
Авторке, не е достойно от ваша страна да пишете такива неща, все едно се случват единствено в лошата америка или престъпния близък изток. Много бързо забравяте май? Преди няма месец едно момче с турско име уби жена и 7-годишната й дъщеря тук, в България. За съжаление убииствата от ревност са често срещани в цял свят. Всъщност не е кроектно да се обвиняват само мъжете - има много случаи в които жени са убииците. Аз не искам да правя разлика между мъж убиец и жена убиец, ще ги наричам убиици. Според мен е редно да се замислим убииците защо подяволите са го направили? Със сигурност е съвкупност от фактори и много неща са се случили за да се превърне един човешки индивид в убиец. Винаги трябва да наказваме убииците с най-тежкото възможно наказание, защото отнемането на човешки живот е най-гнусното престъпление. Едновременно с това трябва да се замислим как да намалим риска да се случват такива неща. Риска можем да го намалим като подбираме хората с които общуваме, подбираме обкръжението си и се отдръпваме от хора с нисък морал и очевидни пропуски в културата им. Тук ще дам за пример покойната българска майка от кържадлииско - е как аджеба жена с дете на 7 годинки се събира (секс и производни) с 18 годишно момче, наркозависим? Ако покойната българска майка беше малко по-избирателна с обкръжението си, може би нямаше да стане на "кайма" в собствения си апартамент. Не искам да има никаква милост за убииците, но в същото врере според мен е добре да се замислим с какви хора общуваме и се обвързваме. И от друга страна - трябва да бъдем верни на половинките си, все пак ако искаме да правим "глупости" /изневери/ - не е и по-добре просто да се разделим и да не даваме поводи на даден човек да изперка? Казвам го така, защото повечето убииства от ревност са следствие от изневяра, не от раздяла. Нека преди всичко бъдем хора!
САЩ са нещо като държава от малко повече от 200 г. и през цялото време тази държава прилагаше в отношенията си с другите следното житейско кредо: Или ми дай каквото искам, или ще те убия и ще си го взема! Много често убиваха, само защото според тях им пречиш нямаш право да живееш, а те говореха с гласа на Бога. Така е до ден днешен, "Седнали ни едни на нефта в Либия", Сирия, Украйна, Югославия... След ВСВ САЩ са избили във военни конфликти над 12 милиона мирно население... Да не ровя в историята за избиването на завареното индианско население. Каквато масонска държава, такива са и гражданите, такова е мисленето, но има и друго, 2 века към Америка емигираха психопатите, социопатите и характеропатите, прогонени от нетърпимостта към тях в родината им. Така САЩ са натоварени с огромен процент генетични дегенерати, и лудостта и хомосексуализма в САЩ е многократно по-висок, в Сан Франциско например, хомосексуално е повече от 50% от населението.
Статията започва с разумната теза, че няма нужда толкова да се напъваме да ги стигнем американците, след това скача от убийствата на патриархата и отношението към жените, който скок, наречете ме, ако щете тъп, но не мога да свържа. Първо убийствата. Общоприето е, че големият им брой е пряко свързан с голямата достъпност на огнестрелно оръжие. Преди ок. 30 год. Playboy - друг стожер на американския начин на живот беше публикувал един много красноречив постер. След показване броя на застреляните за една година в различни страни и сравняването му с този в САЩ - ок. 20 пъти по-голям, най-отдолу пишеше: Stop handguns before they stop you. Като прибавим стреса от бясната конкуренция у едни и мизерията на други нищо чудно. Не случайно такива битовите убийства със всякакви приспособления зачестиха и у нас след развалата на традиционния начин на живот. (колко хубав беше той оставям на други да се произнесат) Не забравяйте и че убийствата задължително се популяризират на първа страница, увеличавайки стреса и давайки идеи на разни хора с нестабилна психика. Америка привлича от цял свят не само нормални хора, но главно каймака и боклука. Нормалният живот не е новина, постиженията на каймака са в по-голямата си част неразбираеми за масите и намират място на осма стр. Дотук всичко ясно. Но откъде се взеха тези "реднеци" с оръжие? Те обитават прериите, горите и блатата и рядко са опасни за тези, които не се врат в свърталищата им. И откъде се пръкна този "патриархат"? По всички сведения днес в САЩ се възражда матриархат и това, което там наричат "special interest groups" - жени, сексуално нетрадиционни, негри и т.н. На няколко места съм чел мнения, че ако O. J. Simpson беше бял, би бил осъден. Бившата на Майк Тайсън го одруса при развода с 20 млн. Не ми е жал за Тайсън, той не фалира от това, пък и не е особено приятен индивид, но не ми е ясно как тази жена заслужи 20 млн за 20 дни брак. В САЩ могат да те осъдят или поне уволнят за "мръсен поглед". Не ми е ясно как се определя мръсотията на погледа, освен от подсъзнанието на погледнатата. Е защо се учудвате, че някои мъже организират групи за защита, а някои превъртат? Моля да поставим нещата на място. Убийците -на електрическия стол. Изнасилвачите - да се скопят. Но не размахвайте веднага баданарката с черната боя по всички.
Тенденциозно написана статия. Разбира се, че трябва да се борим с дискриминацията по пол, раса и други признаци, но това не означава, че подобни неща се случват и са се случвали само в "лошата" Америка. Без да ги защитавам, защото определено имат много лоши страни като нация, ще кажа, че едва ли по-малко подобни неща се случват в повече африкански и арабски държави, но за тях не се пише и не се знае. Не бива да се сравняваме директно и заради разликата в населението. Ако в нашата държава за народ от 6.5-7 млн. души 3 убийства за 1 ден са много, то за нация от 300 млн. души "само" 3 убийства са една чудесна статистика. Друга лоша страна на съвременното общество е толерирането на хора с проблеми (психически, умествени и т.н.) т.нар. "приобщаване". В момента, в който подобни хора започнат да бъдат приемани като равни и им се дадат всички права - включително притежание на оръжие и боеприпаси - се създава предпоставка за убийство. Такъв, например, бе случаят с Адам Ланза. Да, американците обичат оръжия, но това не означава, че режимът е либерален във всички щати. Има щати със доста строг режим. Но в крайна сметка не убиват оръжията, а хората.
Знаех си, че и Уебкафето ще публикува това. В тъмните кътчета на социалните мрежи се започнаха тези простотии. Цялата идея на феминистките за този случай е, че извършителя не е луд, ами обществото мрази жените. Мъжествеността е токсична и всеки мъж е виновен за репресията над всички жени. Това, разбира се, е пълна простотия. И в САЩ, и в България.