На 2 октомври станах свидетел как простотията в СУ стигна уникални дълбини. За пореден път.
Всеки семестър пред кабинет 46 на Философския факултет в Ректората, когато става записването на студентите, се извиват огромни опашки. Причината - приемното време на служителките, което е 3 часа на ден, и то при положение, че благоволят да приемат.
Днешният ден не беше по-различен, бях се наредил на опашката за един най-обикновен печат в студентската книжка още от 12.30 ч, тъй като приемът е между 13 и 16 часа. Пред мен вече имаше стотина чакащи. Няколкото колони за различните служителки, които обслужват студентите постепенно приеха облика на тълпа.
И как не при положение, че например опашката за К. - една от "легендарните" с арогантното си поведение служителки, не беше мръднала докъм 14 часа. Докато си коментирахме с най-близките студенти и предишни случаи на мудна работа на администрацията или на неспазване на работното време, към 14.30 ч изведнъж стана меле.
Първоначално на един мъж, който се оказа, че придружава жена с увреждания, не му издържаха нервите и започна да крещи на студент. Причината - подразнил се, че някои студенти предават книжките и на други свои колеги. Редно или не, такава услуга пести всъщност времето не само на неможещите да изчакат, но и на цялата опашка.
А и все пак има и учащи, които искат да ходят на лекции, а не да ги изтезават с часове. За справка - основният корпус на Философския факултет е далеч извън Ректората и до него трябва да се ползва някакъв транспорт. Други пък не могат да дойдат на следващия ден, защото са избягали от работата, която работят, за да си плащат студентските такси.
Напълно нормално в претъпкания и задушен коридор, след часове на крак, напрежението ескалира. Едно момиче беше грубо изблъскано, след което стана меле, други хора се блъскаха и удряха, трети ги разтърваваха. Малко след това нов бой - страстите не се бяха уталожили и някакви хора започнаха да се бият пак. Дойде и охраната в опит да въдвори някакъв ред.
Всичко това в непосредствена близост на кабинетите на декана на факултета и ректора, ден след помпозното откриване на учебната година.
И тук изниква въпросът защо всички тези млади хора трябваше да станат свидетели или участници в такива грозни сцени. Трябва ли да има убит или осакатен, за да престанат тези абсурди в уж най-престижния ни университет? Тези учени глави не виждат ли какво се случва на всеки няколко месеца?
Изглежда, има сериозен проблем да се създаде организация и по-оптимално работно време. Ако проблемът е в мудността на служителките - нека бъдат сменени, има предостатъчно гладни хора без работа, които да заемат мястото им.
Ако са претрупани от работа, нека едно рамо дадат и от Студентския съвет, който се финансира с процент от таксите, които плащаме. Измислете го, господа управляващи Софийския университет.
Нали това ви е работата. Правите си декански и ректорски съвети, събирате се "големите умове" на Алма Матер, за да обсъждате как да помогнете в изграждането ни като пълноценни личности.
Някои от побеснелите чакащи крещяха, че не трябва студентите да се бием по между си, а да теглим един бой на тези, които са ни докарали до това положение. Щом веднъж е станал такъв въргал в коридорите на Ректората, кое ще ви гарантира, че следващия път няма да се пренесе в кабинетите?
А от високите етажи на властта се пада лошо...
