Приказките как след протестите България вече не е същата се оказаха доста прибързани и неточни. Равносметката от все по-утихващите митинги, при цялото внимание, което безспорно заслужават, е, че те не постигнаха нищо съществено освен свалянето на кабинета на Бойко Борисов.
Парадоксът в случая е, че това не беше приоритет на протестите. Свалянето на правителството бе приветствано единствено от гравитиращите по политически убеждения, а някои и по принадлежност към левицата. Доста повече бяха онези, които настояваха за работещо правителство и парламент, които да свършат повече работа около основните искания на хората, свързани с по-сериозен контрол върху монополите.
Ще е твърде оптимистично да се твърди, че към този момент нещо по отношение на монополите се е променило или че поне има перспектива за подобна промяна.
Онези, които смятат, че ГЕРБ е изгубил властта, също са в заблуждение. Подобно твърдение трудно може да се аргументира, като се има предвид кадровият подбор в сегашния служебен кабинет. Ясно е, че приближени до ГЕРБ и по-точно до бившия вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов, ще отговарят за провеждането на изборите.
Последните социологически проучвания пък показват, че ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, макар и с много малка разлика пред БСП. А това беше факт и преди протестите. Един периферен факт от вчера - ГЕРБ успяха да се регистрират в ЦИК първи, както се бяха зарекли. За целта представиха необходимите 50 000 подписа. Как да изглежда формулярът, в който се полагат въпросните подписи, ЦИК реши едва късно в петък вечерта. Т.е. ГЕРБ са успели за два дни да съберат 50 000 подписа. Очевидно е, че са разполагали с формуляра предварително. Примерът е показателен за това, че нямаше никаква нужда да бързат да се регистрират първи.
А иначе Борисов стана първият премиер след Жан Виденов, който си отива предсрочно заради протести на улицата. Но за разлика от тогавашния лидер на БСП Борисов подаде оставка, преди протестът да набере инерция, с което му отне основния коз. Освен това с хода си той хвана неподготвена цялата опозиция. Той май и себе си хвана неподготвен, доколкото 12 часа преди оставката каза, че няма да го направи.
Протестите не доведоха до промяна в изборните правила поради простата причина, че хората, които излязоха по улици и площади, закъсняха с поставянето на този въпрос. А и това е проблем, труден за формулиране на митинги.
Ако общественото мнение се беше развълнувало преди няколко месеца, когато се приемаха промените в Изборния кодекс и стана ясно, че ГЕРБ се отмята от предизборното си обещание за преференциален вот, вероятността за успех щеше да е доста по-голяма. Но това обстоятелство бе много слабо отразено в масовите медии, така че протестиращите не подозираха какво съдържа Изборният кодекс.
Промяната в изборните правила към по-добро е трудна, дори непосилна задача, докато хората се сещат за тях само ако преди това са получили надута сметка за ток.
Най-необичайното на пролетните протести бяха събуждането и гневът на Варна. Град, който никога досега не е бил чак толкова бунтовен, а и в никакъв случай не е беден в сравнение с другите градове. От бунт срещу кмета Йорданов - несменяемия управник на града на практика от 1991 г., демонстрациите прераснаха в бунт срещу мафията. Загина Пламен Горанов. Йорданов се опита да поставя няколко безсмислени условия и накрая позорно си тръгна. Но прогнозите за бъдещото управление на този град не са оптимистични. Недоволството срещу настоящето е огромно, но представата как може да се промени бъдещето остава мъглява или утопична.
Според социолозите няма особено големи промени в рейтингите на партиите, освен при "Атака". Засега Волен Сидеров е големият печеливш от обществените вълнения. Той е единственият политик, и Красимир Каракачанов, който не се сети за темата за монополите и техните злоупотреби чак след като хората излязоха на улицата, а говори по нея години наред, после улицата излезе и повтори същото, вярвайки, че това е изходът. Дори в глада за нова популистка партия няма нищо ново. Възползвайки се от този глад, Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и Борисов през 2009 г. взеха властта, а Сидеров през 2005 г. влезе в парламента.
Прогнозите за изборни резултати винаги крият рискове, но нищо чудно, ако след два месеца сме в ситуация, подобна на тази от 2005 г. Единствената разлика ще бъде, че за пръв път доскоро управляващата партия най-вероятно пак ще бъде първа политическа сила. Но е очевидно, че герберите ще са далеч от заветните 121 мандата. Интересно е дали БСП ще е в положението на НДСВ от 2005 г., т.е. дали ключът към следващия кабинет ще е именно у социалистите. Отговорът на този въпрос ще зависи от това дали някоя от по-малките партии ще успее да вземе достатъчно мандати, за да може ГЕРБ да се коалира с нея, без да има нужда от БСП. През 2005 г. простата аритметика показваше, че социалистите нямаше как да изолират НДСВ с помощта на само една партия от останалите в парламента.
Ако се вярва на прогнозите, ГЕРБ ще бъде дори в по-трудна ситуация от БСП през 2005 г. Защото, ако сегашните управляващи искат да бъдат последователни, те не само трябва да елиминират БСП, няма как да ползват и услугите на ДПС. Трудно е да се повярва, че който и да е от останалите политически субекти ще спечели повече от 15-20 мандата. И ако резултатът на ГЕРБ е по-малък от 100 мандата, което е твърде вероятно, задачата става невъзможна. В такъв случай на Бойко Борисов и хората му ще им се наложи да търсят и трети субект. Допълнително затруднение ще бъде и това, че най-вероятно изборът ще е по- ограничен. През 2005 г. бариерата от 4% бе прескочена от цели 7 партии, докато сега едва ли ще са повече от 5 - ГЕРБ, БСП, ДПС, "Атака" и "Движение България на гражданите". Шансовете на ДСБ и "Единство" да са в парламента намаляват с всеки изминал ден и причината за това си е все една и съща - фактът, че на Иван Костов му е по-скъпа личната политическа реабилитация, отколкото политическото представителство на т.нар. автентична десница.
Много е възможно да има солидно преразпределение на мандати, тъй като не е изключено да има доста формации, на които няма да им достигне малко, за да прескочат бариерата от 4%. Така беше през 1991 г., когато БЗНС (единен) спечели 3.86%, БЗНС "Никола Петков" - 3.44%. Тогава СДС-център взе 3.20%, а СДС-либерали - 2.81%. Сега в същата ситуация биха могли да се окажат националистически партии, автентичните десни, различни центристки формации.
Безспорно всяко обществено вълнение е ценно, защото е по-малка или по-голяма крачка към съзряването на гражданското ни общество. Но би било добре, ако протестите бъдат по-навременни, с по-ясни и конкретни искания, за да са ефективни. Настоящите протестиращи определено не се справиха с тази задача.
