I.
Сашо Николов стоеше, загърнат в якето си втора употреба на спирка "115 пощенски клон" в "Младост" 4 и чакаше автобус 213, за да предприеме сложно пътуване до Централна гара, а от там - до "Илиенци".
В ръката си Сашо стискаше машина за рязане на теракотни плочки, негов верен другар в последните няколко години.
До Сашо кибичеха двама таксиметрови шофьори, които, зарязали колите си в близост до автобусната спирка, нагъваха мазни банички, отпиваха от поредното кафе и си говореха.
- Гоше, днес е 10 ноември, бе - рече единият - ще празнуваш ли довечера?
- Ще празнувам аз хубаво, мама им мръсна - отвърна Гошето - ако изкарам пари за арендата ще хвърлям шапка...
Двамата погледнаха угрижено, единият презрително се изплю...
Сашо се отдръпна леко и отвори вестника, който преди малко бе взел "назаем" от комшията, който продаваше на будка - срещу изчитане и връщане.
Вестникът беше пълен с невероятни новини, като например, че Стоичков е станал доктор хонорис кауза на Пловдивския университет.
Сашо загуби любопитство и отново се заслуша в таксиметраджиите, които бяха минали на политическа вълна
- Гледам го аз тоя... депутат един, от Бойковата партия... изкарва някакъв чувал от едно училище и ми вика - карай към сметището в Суходол...А аз му викам - а, не, няма да стане. Двойна тарифа, иначе никъде не те карам.
- И к'во, плати ли - пита другият шофьор...
Сашо не дочака отговора, защото 213 пристигна с гръм и трясък. Добрият стар "Икарус" натовари ранните пътници и потегли към центъра на столицата, която расте, но не старее.
Сега да ви разкажем малко за Сашо. В миналото Сашо бе учен, специалист по ядрена физика и работеше в БАН. Бе много кадърен и перспективен и неслучайно колегите му го уважаваха и го смятаха за една от големите надежди на българската наука.
Годините минаваха, а Сашо постепенно започва да осъзнава, че не може да се оправя с живота. Съпругата му се разболя, синът му замина да учи и живее в Англия. И Сашо установи, че със заплатата си не може да издържа своето двучленно семейство.
Един ден той излезе по-рано от обичайното... Същата вечер се върна с банкнота от 100 лева. И с машинка за рязане на теракотни плочки.
И повече не отиде на старото си работно място.
Така Сашо смени професията ядрен физик с доста по-рентабилната "фаянсаджия". Близо до физиката на твърдото тяло.
Автобусът спря запъхтяно на Централна гара и нашият герой се запъти към трамвая, който да го закара до "Илиенци".
II.
А междувременно информационният поток не секваше. В редакционната стая на една от големите телевизии мастита шефка нахокваше своито подчинени.
- Какви са тия новини от сутринта - гневно излизаше от устата на шефката - що за простотии са да показвате депутата с чувала с бюлетини. Той си има пълномощно човека, може да е там... И не ми казвайте, че не е морално. Това са неща, които не касаят средния кюстендилец.
Сега ме слушайте внимателно. Модерният българин е зает човек. Той работи достойна работа, получава достатъчно средства и има нужда от позитивни новини.
Да видим... Ето, новина номер едно - Стоичков е станал доктор хонорис кауза на Пловдивския университет. Отразяваме събитието и показваме как премиерът Борисов е на церемонията.
После репортаж, че американското ФБР е похвалило българското МВР.
Дайте и нещо жълто. Пускаме новината, че Веско Маринов МАЙ се е разделил със съпругата си.
Коментар на неговия приятел - министър Цветан Цветанов. И кажете, че Маринов не е открит за коментар.
Накрая малко спорт, малко светска хроника...
Така можете да привлечете както обикновения фаянсаджия, така и учения от БАН. В новините трябва да има от всичко.
Следва кратък редакционен спор дали трябва да бъде отразен фактът, че днес е 10 ноември. След няколкоминутен разговор редколегията се съгласява, че е време да спрем да се ровим в миналото. Целият екип се втурна трескаво да подготвя емисиите новини.
III.
В апартамента, в който Сашо Николов лепеше плочки, нямаше никой. Собствениците му бяха оставили ключа и бяха заминали за няколко дни до провинцията, за да си спестят присъствие по време на ремонта. Сашо обядваше. Консерва скумрия в собствен сос, хляб и чаша лимонада.
Телевизорът работеше постоянно, защото на Сашо му беше скучно да обядва в пълна тишина. Новините потекоха в ефира. Стоичков е доктор, Веско Маринов е пак ерген - МАЙ, Бойко Борисов поздравява Камата, Цветанов отива в централата на ФБР, за да получи грамота - признание за МВР...
Сашо въздъхна тежко, забърса мазния сос от брадата си с парче хартия и бръкна в джоба си. Там имаше един малък камък. Преди години Сашо бе на семинар на млади учени в бившата Източна Германия точно по време на събитията - и успя да се сдобие с малко парченце от Берлинската стена.
Оттогава Сашо носеше камъка като някакъв талисман. Нашият герой погледна камъчето и си спомни. Спомни си първите митинги. Спомни си ентусиазма на хората. Спомни си първите избори, големите манипулации, мутрите, чалгата, фалитите на банките, "приватизацията", пирамидите.
Погледна още веднъж малката отломка от Берлинската стена. След това стана. С уверена стъпка приближи до прозореца. И, псувайки, запокити отломката от студената война от осмия етаж. И продължи с лепенето на плочките...
