Пилтдаунският футболист

През 1912 г. някакъв зевзек, чието име завинаги ще остане тайна за историята, решил да си направи шега с г-н Чарлс Доусън и приложната антропология.

По онова време всички говорели колко важно е да се намери липсващото звено в човешката еволюция, а досадното парвеню Доусън бил археолог-аматьор, който ровичкал земята с надежда именно той да направи великото откритие. Разбира се, не бил единствен в надпреварата, но участието му било повече от нелепо.

Така един ден (или може би нощ) анонимен шегаджия подхвърлил на мястото на Доусъновите разкопки в Пилтдаун стар човешки череп с добавена долна челюст на орангутан. Идеята била щом самозваният копач открие находката и я представи публично, това да го направи за смях. И него - ламтящият за слава глупак и цялата надомна антропология, която допуска такива типове да ровят, където им падне.

Само че вместо да предизвика иронични усмивки, Пилтдаунският череп се превърнал в сензация. Всички били поразени и разправяли колко велик откривател е Доусън и как археологията има нужда точно от такива хора.

Този път иронията не успяла да пробие грубата кожа на глупостта и дебелащината. 40 години трябвало да минат, за да стане ясно, че находката е менте. При това очевидно. Само че Доусън отдавна бил починал със славата на един от великите мъже на времето си. И най-големият антрополог сред тях, естествено.

Разказваме тази история, защото тя има много общо с настоящата класация "Футболист на годината".

Някъде някой явно реши да си направи остроумна шега едноврeменно с родния футбол и г-н Борисов - небезизвестен спортист-аматьор. Това всъщност би трябвало да е, ако не звучен шамар, то поне добра сатирична закачка. При това двупосочна.

Хем премиерът само това не е бил все още, та барем да приеме и подобно отличие, колкото и абсурдно да е. От друга страна що за футбол е този, в който един едър тромавичък таран на зряла възраст от регионалните групи мачка звездите, само защото е висш държавен служител.

Шегата набра скорост, приобщи поддръжници (кой на майтап, кой напълно сериозно) и в момента, когато дойде време да й се сложи логичен край, тя се превърна в нещо гротексно истинско.

Нито организаторите на класацията посмяха да направят забележка, че това я унижава и превръща във фарс, нито премиерът видя подигравката.

И вместо да се оттегли с достойнство, взе, че изръси как нямало да прояви никаква скромност; нещо повече - той определено се смята за по-добър от Бербатов.

Усещате ли паралелите с егоцентрика Доусън и прочутия му фалшив череп? Когато обектът на иронията е толкова неподатлив към нея, че вместо тя да го заслепи и накара да сведе очи, вземе, че си я закачи като орден на ревера и се пъчи с нея, нещата наистина стават сериозни.

Но едно не можем да отречем - поне намерихме липсващото звено в еволюцията на родния футбол. Това е Пилтдаунският футболист. Дано не ни се налага да чакаме 40 години, за да разберем фалшификат ли е.