Да си вегетарианец е изпитание, което всеки в социална среда преминава ежедневно. Обяснението „просто не ям месо" не може да те спаси от целия порой с безумни въпроси, на които трябва да намериш какъвто и да е отговор, а всеки опит да смениш темата с времето се оказва невъзможен, защото това с какво се храниш винаги става водещо - ако няма избори, протести или нов паметник на бг цар.
Когато човек вземе решението да не яде месо, не знае какъв обществен шок го очаква и то дори в София, където да си еко, веган и био е тренди, да си вегетарианец е непонятно.
На практика всеки, който откаже пържолите, се изправя пред следните въпроси:
Ама защо спря да ядеш месо?
Това е въпросът, който по принцип е част от small talks - хората те питат ей така, нито реално им пука защо си спрял да ядеш месо, нито какви са ти мотивите. Те обаче имат какво да ти кажат, за да те убедят колко много грешиш с личния си избор. Няма достатъчно убедителен аргумент, че си прав. Просто всички имат собствени, които, разбира се, са по-ценни от твоите.
А не ядеш ли поне пилешко и риба?
Да, разбира се. Спрях да ям месо само от бозайници, всички останали видове нямат значение - от риби, през октоподи, до папагали. Виждаш ли, просто реших да коля кокошки в мазето, за да си набавям нужното, а теле в мазето не мога да вкарам. Рибата също има месо. Пилето има месо. Каква е логиката да спреш да ядеш месо, но само от определени видове? Това не е диета, а лично светоусещане.
А как си набавяш необходимите витамини и вещества?
Значи в XXI век единственият начин да си набавяш необходимите неща, е да тичаш с нож по полето и да колиш крави. Сериозно ли? Факт е, че е много по-лесно да си поръчаш тройка кебапчета и да се нахраниш на всяка точка в страната, но дали ще направиш така или ще хапнеш друго, е въпрос на личен избор, не на обществен договор.
А ти като не ядеш месо, как правиш...
Този въпрос е насочен предимно към жените. Това да не ядеш месо се приема като сериозна спирачка пред упражняването на орална любов, защото, нали...месо...!? Сякаш принципно да говориш за сексуалния си живот е толкова нормално, че да ти се задават лични въпроси под претекст, че са свързани с вегетарианството. Няма да влизам в детайли колко е лишен от смисъл въпросът и дали питащият знае какво е орална любов, че да си представя ядене на месо и касапница.
А не мислиш ли как страда марулята?
Ето това е въпросът! Ако ти си решил да не ядеш месо, не просто трябва да обясняваш защо не ядеш месо, а и защо ядеш всички останали продукти на планетата. Защо, например, не изпитваш ужас, докато ядеш соя, но предпочиташ да не мариноваш пържоли. Марулята си е маруля. Ако можеш да я откъснеш, можеш и да я изядеш. Дали ще го направиш, отново е личен избор.
Идва и любимото ми: Ако е толкова нормално да не ядеш месо, накарай тигъра да яде ягоди
Ако тигърът можеше да яде ягоди по цяла година и ги намираше по-лесно от месото, еволюцията, предполагам, щеше да си свърши работата. Освен това разумният човек, за разлика от животното, има право на избор - може да реши какво да яде, как да се храни, кога да се храни и т.н. Животното не може - то си задоволява потребностите и никой не го пита защо не яде ягоди.
Човекът от друга страна, може да яде ягоди от пролет до пролет - на сладко, сушени, пресни, всякак. Може да яде и моркови, картофи, лук, справя се добре със сирене, мляко, маслини... Когато тигърът разбере как да си прави сирене, може и да се откаже от месото, кой знае.
И така, мили хора. Нека когато седнем на една маса, да се опитаме да си говорим за по-важни неща. Кой как се чувства в живота си, за какво мечтае, какви планове има за седмицата, къде ще ходи на море... Разговорът ще е далеч по-ползотворен.
Текстът е публикуван в сайта chronicle.bg
