Преди години тетрадките бяха без картинки.
После върху тях започнаха да се появяват героите от „Ну, погоди" и Мики Маус - но само върху тези за началното училище, с квадратчетата и с широките и тесни редове.
После навлязоха автомобилите, Дарт Вейдър, феите, цветенцата и сърчицата - а едноцветните корици от грапава хартия бяха окончателно заместени с гланцови, с геометрични мотиви.
Дотук някъде беше с функционалните основания за печат върху кориците: да е по-приятно за малките и да не е скучно за възрастните.
Оттам нататък печатът върху кориците на тетрадките се дължи единствено на това, че печатниците, които ги произвеждат, гледат да изкарат по-голяма печалба. При съвременните печатни технологии, пълноцветният офсетов печат върху кориците качва производствените разходи за тетрадка с максимум няколко процента - обаче „тетрадка с картинка" се продава на едро с поне 20-30% по-скъпо. Колко още качват търговците, не знам.
И понеже тетрадките са масова и не особено скъпа стока с гарантиран пазар, такива без картинки вече никой не прави.
При това целта не е да се отпечатват картинки ЗАРАДИ КОИТО някой да си купи тетрадката; просто гледат картинката да е такава, че ДА НЕ ОТКАЖЕ клиента да си я купи. Тоест - нещо възможно най-обичайно, универсално и общоприето. Никой в една печатница не си играе да прави маркетингово проучване какви картинки обичат да гледат различните групи клиенти.
С оглед на масовата образна и ценностна среда у нас чалгата е ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗКОНФЛИКТНАТА тематика: тъжно, но факт. Мнозинството потенциални клиенти гарантирано няма да се подразнят от чалга-картинката. Или поне не дотолкова, че да не купят тетрадката - особено ако всички алтернативи са все от тоя сорт. Пък малцината, които биха се подразнили сериозно, ще купуват каквото има. Те са твърде малко, за да интересуват печатниците.
А това, че тетрадки се продават в комплект с чалга дискове, със сигурност не е идея на печатниците - те няма да се размърдат да творят такива дълбокомислени пазарни ходове, тях ги интересува машините им да не стоят без работа. Интифата е от чалга-индустрията - която, ако има как, ще пласира дисковете си и заедно с тоалетната хартия или клечките за зъби.
Виж, там вече маркетингът е в действие: дружината на Митко Пайнера възпитава вкусовете на бъдещите си потребители. Целенасочено, още от ранна възраст. Няма как да не ти се отрази ако, докато растеш, ежедневно пред очите ти са образите на разни силиконени каки. И то се отразява не на съзнателно, а на подсъзнателно ниво - което е и целта.
Не съм привърженик на държавната регулация за щяло и нещяло, но бих подкрепил нормативен акт, който не разрешава печат на изображения върху тетрадките (както и продажба на учебни пособия в комплект с други стоки). При всички положения го намирам за много по-приемливо от един куп други идиотски ограничителни разпоредби, които се роят в последно време.
Междувременно, ако съм един шеф на печатница, ще пусна тетрадки с едноцветни корици. Даже и да ги продавам на цени колкото тия с шарениите, съм сигурен, че няма да ми се задържат на склад. Защото нормалните хора все още са неподозирано много. Само че си мълчат, затова не си личи.
А хлапетата няма да оставят кориците празни, това е повече от сигурно. Празната корица ще им е стимул да измислят и сътворят нещо сами, вместо да кльопат готов образен и (псевдо)естетически полуфабрикат. Из къщи още стоят някои от гимназиалните ми тетрадки; не ми се изхвърлят точно заради кориците - напомнят ми как съм мислел и как съм виждал света тогава.
