Патологичното желание на холивудските и медийни елити да осмислят и интерпретират себе си, и културата, в която активно участват, основно през призмата на расовата принадлежност продуцира тъжна ценностна ерозия.
Спомнете си само за нелепия световен скандал с „прекалено белите Оскари" миналата година, когато се случи така, че в четирите актьорски категории всичките 20 изпълнители, номинирани за наградата, бяха бели.
Колко абсурдно бе горчивото самосъжаление и самобичуване на знаменитости и медии в САЩ. Колко гневно звучаха обещанията това повече да не се повтаря, заклинанията следващата година задължително да има разнообразие.
Това сакрално за Холивуд, фетишизирано „разнообразие". Но не от идеи, теми и гледни точки, а от етнически, религиозни и полови идентичности.
Е, спокойно може да заключим, че тази година от Академията се опитаха да изкупят своя „първороден бял грях". От 20 номинирани актьори и актриси в четирите изпълнителски категории шест са с афро-американски произход.
В категорията за най-добра поддържаща женска роля има рекордно присъствие на цветнокожи жени - три от пет. Виола Дейвис, Наоми Харис и Октавия Спенсър.
При актрисите в главна женска роля почетена е Рут Нега. Великият Дензъл Уошингтън, носител на две награди „Оскар", е номиниран за главна мъжка роля, а изгряващата звезда Махершала Али ще се състезава в категорията за най-добър поддържащ актьор.
Всичко това щеше да е чудесно ако не пристигаше при нас като предварително обещан и заявен отговор на нещо, видяно от Холивуд като „липса на социална справедливост" и „расизъм" при предишни номинации.
Уви, сега тези талантливи актьори и актриси, начело с легендарния Дензъл, няма как да игнорират подозрението, че са номинирани заради цвета на кожата им. Ето как се подкопава концепцията за меритокрация, Когато си сложиш расов филтър и гледаш на изключително сложния и богат свят единствено през него.
Расовата обсесия на Холивуд препраща към мрачните времена на една съвсем реална дискриминация.
Демонизацията на „белия цвят на кожата", пакетирането и етикирането на една цяла раса като колектив от привилегировани, са комбинирани със снизходителното обяснение, че малцинствата винаги са жертви и трябва да бъдат автоматично промотирани по всяко време и на всяка цена. Това е мекият расизъм на ниските очаквания към всички не-бели граждани на САЩ.
Така се раждат идеите за квоти и „етнически дял" при разпределението на роли, номинации и награди. Толкова тежка кампания имаше в последните години, че вече всички - дори подсъзнателно - гледаме на Холивуд през тяхната расова решетка.
Броим белите и цветнокожи номинирани, защото медиите и знаменитостите ги брояха и ни казваха да броим.
И какво виждаме - 35% от 20-те номинирани артисти са с афроамерикански произход. Това е близо три пъти повече от процентното представителство на чернокожи в цялото американско общество, което е около 12,5%.
Но никой не възрази срещу това. Къде е пропорцията, къде са желаните квоти? Никой няма проблем с диспропорционално номинирани цветнокожи, но всички имат проблем с диспропорционално номинирани бели?
Всъщност имаше критики - белите отново били твърде много за сметка на азиатците и талантите с латино корени.
Тъжен социален регрес, започнат именно в културните елити на едно толерантно западно общество.
Никой нямаше да говори за цвета на кожата на артисти, номинирани за „Оскар", ако самата среда не беше задълбала толкова грозно и ирационално във фетишизирането на расовото, етническо и полово разнообразие.
Докато в същото време циментираше идеологическо еднообразие и единомислие като в някоя от тоталитарните дистопии, които в Холивуд обичат да филмират.
Докато дръпна едно кафенце- - тва е, драги Иване, защото не караш стока за братска Гърция- ако си на курс и трябва да позаплакнеш дзверо, спираш на открито на бетона отпредека и ние действаме...мислехме да закачиме некое евро и от тракторите на протестите, ама не ги пускат отсам- тесла... Обаче, справяме се някак си, де- както казва Мануелчето- и това ще преживеем. А, както казвам пък аз : Който може си може. Който не може, или компенсира или протестира. Сик транзит... етц.
Скуба Тва е удар под кръста за начинаещи творци като мен... Протестирам, ограничаваш ни свободата на словото, понеже ни завиждаш. Не спирай нашето развитие, бъди позитивен, подкрепи ни. И без това, в училищАта не са ни научили на нищо, ъз ю кен сии, поне тук да се поупражняваме на воля, в голямото у-ще на живота...
Стига сте ни занимавали с проблемите на някаква държава, на другия край на света, отдавна фалирала финансово, икономически, идеологически, политически, морално, материално и духовно. И без техните, ние си имаме достатъчно наши си проблеми.
Драго ми е, Днес започваме отрано... Не, не се търсят от моя страна никакви логически грешки- били те тривиални или нетривиални, а просто обръщам внимание на очевидния факт, че няма никакви документ/алн/и доказателства в полза нито на едната, нито на другата теза, ОСВЕН статистиката за внезапно нарастналите не-бели номинации след публична критика към организаторите именно по този повод. Очевидно- в полза на тезата на Лебовски. Оттам- шокиращата необоснованост на емоционализирано- нетолерантни /!!!/ атаки от типа "трябва да си голям идиот, за да..." /спр. Ваш пост №1/. Да,няма преки материални доказателства от типа Уикилийкс за нито една от двете тези. Има, обаче, статистическа база за обосновано предположение за налагане на т.нар. "автоцензура", която винаги е била нещо материално недоказуемо, но печално тривиално общоизвестно във всички авторитарни общества... Ерго, расизмът не бива да придобива никакви нови измерения-веднъж укротен в изявите му с/у т.нар. цветнокожи, той не бива да се самовъзпроизвежда в нови уродливи форми с/у т.нар белокожи. И, категорично отказвам да приема някой да пришива на мен (или на други хора с обективно-критично мнение като на Лебовски) каквито и да е необосновани обвинения, изхождайки само и единствено от свои собствени невротични неуверености, незадоволени щения или персонално отхранвани, но с нищо конкретно непредизвикани лоши чувства, преживявания или нагласи.
"Стига сте ни занимавали..." А, не така, моля. Читатели като мен, например, живо ги интересува какво се случва по целия свят. Светът и човечеството очевидно съществуват в една единна естествена система и всичко, което става някъде другаде, ни засяга- пряко или косвено. Също така, намирам, че и САЩ, и Русия, и ЕС, и азиатските държави имат своите положителни и отрицателни прояви и характеристики, от които ние можем много да научим и много да се поучим.
Дам, 10:20 е доста раничко за напоителни уеб-спорове, в смисъл, ако започвате работа в 9.00, като тук... >няма преки материални доказателства, нито контра-доказателства. QED.---именно Всичко друго е словесна плява, включително цялата статия.---именно, вкл. вашето мнение по въпроса. > статистика. За щастие аз пък имам доста добро формално образование в областта. Ще правим ли конкретни сметки за наблюденията върху времевата серия от номинирани за Оскар и разпределението по цвят на кожата? Защото аз определено мога да направя точни и изрядни такива - ще сметнем всевъзможни метрики на разпределението и конкретната вероятност наблюдаваното последно измерване да е изцяло обяснено от нея, а не outlier. ---- ВЕЛИКОЛЕПНО-ДАВАЙТЕ! точно това се очаква от Вас сега. Освен, разбира се, ако само претендирате, а всъщност не можете да го направите, както вероятно предполагат Вашите врагове. И, тъй като аз не съм от тях, моля, опровергайте ги. Сега. Въпросът е дали ти ще можеш ли да ги проследиш.--- ----Този, който добре владее една материя, винаги може да я обясни достатъчно ясно дори на дете, камо ли на средностатистически образовани лаици. ЧАКАМЕ ВАШЕТО ПРОФЕСИОНАЛНО ДОКАЗАТЕЛСТВО. Моля.
Ахахахаххахаххах Опит за измъкване /по Радичков/ 1:0 в полза на мнението на Големия Лебовски. Никакви доказателства за противното на неговите твърдения. НИКАКВИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДОКАЗАТЕЛСТВА! Само празни много словни увъртания и безуспешен опит за измъкване от трудната ситуация, в която някой тук сам се накисна. И така- можем с увереност да твърдим, че негласното изискване за квоти по различни странични признаци и показатели, както и "нежният натиск" за налагане на автоцензура /на виновността?/ при избора на таланти, достойни за награди в областта на изкуството, е подход неприемлив за една зряла демократична действителност, но който подход, за жалост, като че ли вече има своя прецедент. Нещо, за което, смятам, пледира и горната статия.
* многословни, естествено
Деоуин Game over. Съжалявам. Факт. Убедителна победа за Лебовски и поддръжници. ПП Не ми приписвайте чужди думи, силно ще Ви замоля. Смесвате постове на различни участници. Некоректно. Особено за специалисти по метрика, статистика и словесна еквилибристика.
Нещата са пределно ясни.- Няма нужда да се стараете ,Деоуин. Загубихте. Силата Ви е другаде, не тук. Съжалявам. С уважение
Без коментар. ПП А Лебовски този път е съкрушително прав. Q.E.D. За съжаление. И пак- с уважение.
А, отлично! Но, това е пийс ъв кейк. Да видим, как ще се справите с "Полегнала е Тодора".
А ,че Лебовски този път е напълно прав, мисля, че вече е напълно ясно. И пак- за съжаление.
Нямам. Никакви. Претенции. За. Социален. Ексклузивитет. И. Не. Ми. Дреме. НО! Големият Лебовски в тази статия Е ПРАВ. И това е важното. Тук. И сега. А Део този път не можа да извади никакви убедителни аргументи против тезата на автора , освен изисканото "този е голям идиот".
С една дума: МАТ.