Double trouble сме със сестра ми, която след двучасово висене в очакване на куфарите излезе извън себе си и премина през петте стадия:
Отричане: "Не е възможно да го няма куфара. Сега ще дойде."
20 минути по-късно:
Гняв: "Защо не пуснат поне един куфар да се върти?!?"
45 минути по-късно:
Договаряне: "Аз ще се облегна на теб и ще подремна, а ти ще чакаш багажа, нали?"
80 минути по-късно:
Депресия: "Не издържам, ще седна върху лентата, поне нещо да се върти."
118 минути по-късно:
Приемане: "Добре де, защо изобщо дойдохме с куфар?"
Сега е добре. Вече е щастлива. Засега. Докато не й кажа, че ни чакат само още 5 различни транспортни средства
