Зарадвахте ли се вече, че ще можете да вземете безплатно малък куфар в самолета, или си знаете и от теорията, и от практиката, че безплатни неща няма?
Няма, няма да има и безплатен куфар, а цялата епична 13-годишна битка и финалът ѝ - историческото споразумение за правата на пътниците в ЕС са чисто и просто преливане от пусто в празно. Поне в частта с "безплатния" багаж.
Преди няколко дни Европейският парламент и Съветът на ЕС най-накрая постигнаха споразумение за промените в регламента за правата на пътниците в Евросъюза. Договорените поправки трябва да влязат в сила през 2027 г.
Най-гръмката от тях е "безплатният" ръчен багаж, т.е. че тепърва базовата цена, която авиокомпаниите обявяват, е с включен малък личен багаж като дамска чанта или малка раница, и малък куфар на колелца.
Тоест, "цената на самолетния билет по подразбиране ще включва и ръчен багаж, което ще позволи реално сравнение между различните оферти на авиокомпаниите", както обяснява докладчикът и преговарящ по въпроса от страна на Европарламента - евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков.
Тъй като въпросът за размерите на въпросния куфар е особено съществен за пътниците, Новаков поясни, че точни размери не са посочени, защото всяка авиокомпания има собствени мерки и тегло за т.нар. carry-on luggage.
Тоест в промените, които тепърва трябва да приемат Европейският парламент и Съветът на ЕС, е използвано наименованието "куфар с колелца", обясни той пред "Евронюз България" и допълни, че най-малките подобни багажи, които могат да влязат в багажниците в салона на самолет, са между 85 и 100 см във височина, ширина и дълбочина.
Новаков изрично обясни и че тези, които не пътуват с този куфар, ще получават по-ниска цена, но след като отбележат при покупката на билет, че няма да носят втория багаж.
И, за да бъдем коректни, той самият не твърди, че куфарът ще е безплатен, а в съобщенията на ЕП и Съвета на ЕС също няма подобно определение. Там се казва, че за да бъде повишена прозрачността на цените и възможността да се сравняват те, още в началото на процеса на резервация се показва цена, която включва ръчен багаж.
С други думи - същото като досега по отношение на багажа, ама наобратно, или както обобщи ситуацията шефът на Ryanair Майкъл О'Лиъри - "поредната бюрократична безсмислица".
Защото е пределно ясно какво ще направи ръководената от него авиокомпания, както и останалите ниско и не чак толкова нискотарифни превозвачи, които начисляват допълнителна такса за ръчен куфар в салона (а и за чекиран). Ще добави таксата към базовата цена на билета. И багажът ще е безплатен, но срещу по-скъп билет.
И въпреки заявеното желание за прозрачност и лесно сравняване на цените, тези, които искат да плащат по-малко и да пътуват без куфар, може и да не виждат директно колко ще им струва.
Да, всички мразим безкрайните такси и доплащания на лоукостите, обаче всички пътуваме с тях, макар и с отвращение.
Защото обикновено са по-евтини от останалите авиокомпании - нищо че и доста от тях бяха принудени заради конкуренцията на очевидно успешния модел на компании като Ryanair и Wizzair да усвоят куп "лоукост" похвати. И също да предлагат базови билети без допълнителен багаж.
Често летим с лоукостите и защото нямаме избор - до редица места в Европа директни полети от България има само с подобни авиокомпании. Защо ли...
Чисто психологически постоянното доплащане на различни такси над базовата тарифа ни кара да приемаме тези авиолинии като печалбари и ненаситници, но забравяме, че таксите за приоритетен бординг, багаж, избор на място и прочее са върху цена от 30-50 евро, каквато още може да се намери, особено на промоция или купени достатъчно навреме.
Но пак е дразнещо, и особено цени от 150-200 евро на базов билет съвсем те карат да забравиш, че обикновено авиокомпаниите работят с ниски маржове на печалба и високи оперативни разходи - покупка и лизинг на самолети, цени на горивото, разходи за труд, такси за летища, еко-гориво и такси и т.н.
Конкретно при багажа, ако в цената на билета по дефиниция има ръчен или чекиран куфар, самолетът трябва да зареди гориво, което да е достатъчно, за да превози целия гарантиран багаж - независимо каква част от пътниците ще носят максимално допустимото. При чекиран багаж трябва да плати и за обслужването му на летището.
Затова и лоукостите "разделят" и таксуват куфарите - и за да пестят гориво и разходи от пътниците, които няма да носят такива, но и за да могат да планират колко точно допълнително багаж ще има в самолета.
И това е само един от примерите за модела им на работа, който позволява по-ниски цени. Това обаче е възможно и с "бягане" от високи летищни такси и по-добри цени на "селски" аерогари, тотална липса на "безплатни" храни и напитки и т.н.
Естествено, измишльотини като такса за избор на място нямат връзка с пестенето, нито пък продажбата на парфюми и чипс на борда, но те отново влизат в перо приходи, което балансира разходите и води до по-приемливи цени.
Защото моделът на тези компании е да печелят от оборот и пълни самолети, а не от надути цени. Не работят на ползу роду, но няма и как да съществуват без печалба, и ако могат да си позволят да предложат по-ниски цени, ще го направят.
И - за хубаво или лошо - превозвачите успяха да дресират пътниците си да избират възможно най-базовите цени. Ryanair, които са най-голямата авиокомпания в Европа, твърдят, че над 50 на сто от пътниците им избират да летят само с малък ръчен багаж, на най-ниската тарифа. Което пък означава, че новите правила за основна цена с малък куфар само ще ги затруднят.
И в цялата олелия покрай "безплатния" багаж се размиха останалите промени в регламента на ЕС, които всъщност са добри.
Едната добра новина е, че няма промени, и след дълги преговори и лобистки натиск правилата за компенсации при закъснения и отмяна на полети бяха запазени, а не орязани.
Тоест, както и досега авиокомпаниите ще плащат между 250 и 600 евро за закъснял над 3 часа полет - според дължината на маршрута, и няма да се променя нито размерът на обезщетението, нито закъснението, за което се дължи.
Същите са обезщетенията и при отменен полет 14 дни преди датата на излитане.
Това, което звучи обещаващо, е, че в рамките на няколко дни авиокомпанията ще е длъжна да информира пътниците за начините за получаване на обезщетението, без на тях да им се налага сами да си търсят правата - в сами превозвач или през фирми, които вземат комисионна.
Нещо, за което досега някои превозвачи си правеха оглушки и което отказваше доста хора да си търсят правата.
Факт е, че за огромната част от закъсненията вината не е в авиокомпаниите. Но пък още по-малко е в пътниците.
