В България всичко е зле... Нищо не работи... Всички крадат... Става все по-лошо... Емиграция...
Всъщност, в България много неща са окей. Много неща са много по-добре отколкото в много други държави по света. Имаме достатъчно поводи за оптимизъм и вървим нагоре...?
С (поне) едно изключение. За съжаление съществено, ключово, ужасяващо изключение. Прътът в колелото. Слонът в стаята, за който малко хора говорят.
Образованието. Подготовката на личности. За бъдещия ни пазар и бъдещата ни икономика. Но най-важно - за бъдещото ни общество.
Образованието ни е спирала на провала. Процентът на неквалифицирани, слабо образовани, слабо мотивирани, безперспективни, дори маргниализирани хора ще се увеличава и това ще разгражда и без това повреденото ни общество. И е нужна образователна революция, която обаче става все по-невъзможна и мъглява с всяка изминала година. А това децата ни да не са тези безперспективни, безидейни субекти след 30 години е основен фактор за емигрирането на перспективните хора днес. И решението да останеш сред все по-прости и все по-неадекватни съграждани е по-скоро напук.
Може политическите партии да нямат интерес от реформи, които ще дадат ефект след повече от един мандат. Може би служителите в министерството, засипани с ежедневната си, често бюрократична работа, не се оглеждат, за да видят спиралата. А може би се оглеждат и нищо не могат да направят. Но все пак, винаги има по някоя малка промяна която води след себе си положителни резултати. Винаги може да се измисли нещо, което ако не да обърне процеса на спускане по спиралата, то поне да го спре. И почти никога не е твърде късно за такова нещо.
И тук ще изляза от абстрактните разсъждения и ще направя предложение. Да, ще изглежда като „три лесни стъпки да отслабнем", с тази разлика, че стъпките не са толкова лесни.
1. Осъвременяване на програмата на педагогическите специалности, с помощта на международни (напр. финландски) експерти. Много хора се занимават в дълбочина с проблемите на образованието в света, и не виждам защо не можем да им платим да променят остарялото ни мислене за образование. Ако трябва и да преподават в някой университет.
2. Вдигаме както заплатите на младите учители, така и изискванията към тях. Само магистри могат да станат учители (както във Финландия), но пък получават доста над средната заплата. 800 стартово, 2000 след 5 години не е прекалено много. Ще има ли пари? Не за всички. Държавата е бедна и не може просто да раздава пари.
Ако вдигне на учителите, и лекарите ще поискат, и с право. Но тези пари може да бъдат формулирани като „стипендии" - добавки, бонуси към основната заплата. Само за млад учител, с магистърска степен в специалност, която има обновен план. Това няма да са твърде много хора в началото.
Цената ще бъде колкото на 1-2 нагласени надценени обществени поръчки за някоя глупост, ако мога да използвам това за мерна единица за изхарчени държавни пари. Но когато има конкуренция за професията „учител" сред младите хора, след това ще има конкуренция и за работните места, ще изкристализира качеството.
3. Даваме автономност. Когато сложиш един способен и мотивиран човек да върши работа, в която е ограничен от всевъзможна бюрокрация, от неадекватни програми и учебници, губиш потенциала. Затова (както ще бъдат научени от вездесъщите, магически финландски експерти) е нужно да имат свободата да работят с децата, както смятат за добре.
Дали няма системата да се корумпира, и в хубавите специалности да се влиза с връзки, или само срещу частни уроци от преподавателите в тях? Мисля, че все още не сме толкова надолу по спиралата и е възможно нещо такова да проработи
На дъното на тази спиралата на провала има повече от провал. Има антиутопията на зависимите, безидейни маси. Но все още не е невъзможно да се покатерим нагоре по нея.
Проблемът с образованието има много общо с времето, всички, не само синоптиците, говорят за времето, но никой нищо не прави за него. Или ако тези, на които това им е работата, правят нещо, резултат няма. Това е един, от където да го погледнеш, омагьосан кръг. Сега за сега пред обществото и данъкоплатците стои въпросът, не само да се дава добро образование на децата им, но и обществото като цяло да има реална полза от похарчените средства. Имам предвид друга статия в „кафето”, в която се говори, че 80% от завършилите лекари планират да напуснат България. Един вид, както пише в Евангелието „Ще се вземе от бедните и ще се даде на богатите”. Но това не е утеха за тези, българи, които все по-трудно намират квалифицирана медицинска помощ.
наивно,твърде наивно
Повечето родители са ега ти и повредените к*пелета. За тях е по-важно да бръкнат в гащите на колегата/колежката, отколкото да се поинтересуват, какво се случва с наследството. Купи му мама ланче, въйфон и прочие важностни атрибути, и се чуСтва отчела се. Тати ше му пусне кръгче със семейния тараляс, та нашенкото да го видат - първо на село. Това, какво се случва в училище, отрока как се чувства, какви идеи за живота му минават, за т'ва нема време. Да живей дйенсинкстарса и перласъ. А тия с домашното образование - вие сриозно ли? А на седмокласника памперса сменихте ли? Днес да не излиза навън, чака го ангина...
Чудя се как си вярват хората като пишат такива статии... Даже и най-задръстените майки разговарят за това каква среда ще намери детето им в едно или друго училище, а вие дрън-дрън системата, та системата. 90% от знанията ми добити в училище са благодарение на средата - съученици, отношения с тях. Като добавим, че и поне 2/3 от знанията си съм добил извън училище (говоря само за ученическите си години) работата, поне от моя гледна точка, не опира до магистри, заплати и официозна автономност, ама както каза Rowan ... айде да не го повтарям.
Адриане, казал си някои верни неща относно недостатъците на българското образование. Лошото е обаче, че явно не ги разбираш добре. Може би си ги чул отнякъде и са ти харесали, защото са ти удобни. В момента. Вярно е, че има велики хора, станали такива без дълги години в училище и университет. Също е вярно, че има хора с по две магистратури, принудени да си вадят хляба по изтормозващи начини. Ако обаче си мислиш, че образованието намалява шансовете ти за реализация, а отказът от него увеличава вероятността да станеш Бил Гейтс, значи си кретен. Любезно казано. P.S. И недей да запомняш от коментара ми само думата „кретен“. Тя е за акцент. Същественото съм го казал преди нея.
Асенов, че като цяло образованието в България не струва, две мнения няма. Но и това, което предлагаш не е алтернатива. Така се създават потомствени актьорчета и пианисти, но не и какъвто и да е друг поливалентно приложим професионал.
" Ние се опитваме да ви набием акъл в главата,ама то....... " А стига, бе!? Какво става напоследък!? Това дори даскалчето Емо не си позволява да го произнесе.
Ще перифразирам думите на една близка, която коментира и тук чат-пат: Образованието е като ерекцията - когато е в наличие е видимо.
Само от сеирджилък си направих труда да изчета всички коментари дотук. Особено ми стана интересен коментиращият Дилян Митев. Драги, нямам представа колко „много е постигнало“ лицето Адриан Асенов (ако така се казва). Нито имам представа какво за теб означава „много“. Самият начин, по който въпросният Адриан реагира на възраженията към коментарите му, го прави да прилича на някакво злощастно недоразумение. От тия, които не заслужават това, до което някакси са се докопали. От тия, за които „да не си оставят магарето в калта“ е най-висша повеля. Същите, заради които понятия като „енергичност“, „инициативност“ и „конкурентност“ започват да звучат пейоративно. Лично аз никога не бих дал на екземпляр с подобен манталитет (който той щедро разкри тук) диплома за висше образование. Че и за средно бих се замислил. Дори ако приемем, че „постигнал много“ означава прилично обществено положение и жизнен стандарт, в най-добрия случай си представям нещо като Стоичков. С тая разлика, че Стоичков поне на терена беше наистина стойностен. При всички положения обаче, точно подобни недоразумения са най-неуместни за събеседници в разговори относно образованието. Или, да го кажа иначе: уместни са точно толкова, колкото Стоичков в света на академичните титли. Именно неадекватната му поява предизвика грубата обща реакция. Между другото (понеже имам впечатления, макар и само по никове, от мнозинството коментиращи тук), трябва да отбележа, че относно Адриан са поразително единодушни дори такива, които по много други теми са върли опоненти. А това е доста показателно. Самият Адриан обаче очевидно не осъзнава неуместността си. Което е още по-показателно. ________________ Скучко (86), и от мене един плюс
> Осен това, тъпако, съм единственият от малцината българи по света, получил чуждо гражданство само след 3 години престой в чужда държава по силата на параграф 10 от конституцията й, указващ горното заради приноса на чуждестранен гражданин в областа на науката, културата /както бе в моя случай/, икономиката, спорта. Очевидно всякакъв обмен на мнения е не само безсмислен, а и невъзможен. Ако обаче горното е вярно, със страхопочитание си представям колко значим е приносът на споменатия чуждестранен гражданин за една скромна европейска държавица като Австрия. И не се съмнявам, че същият продължава да допринася неуморно. Когато някой притежава такова висше ниво на интелигентност и култура, то е до живот.
Ванка, ти трябва да твориш бе човек, да пишеш книги !!! Защо си се хванал с тоя албанец в тая фабрика за дограма....не знам. Абиш си интелекта
Голям човек си Ванка, жив и здрав Дай боже всеки му твоето имане и пенция. Ягнешкото се опече, Христос воскресе.
Lajnomrti za stotinki prosti pologi negramotni oshte li secrete prostotiite si?
Shivaji otrepki 6te jadeite lajnata na Ivan potnika do kata umrete v Skotiyata! Naj lajnyanata ko4ina kojayto zasluzhavate, kraut I prosti? Lajnometa vi refactor much probih koda manga sarin bulgar ski!
Da vi eBa v ustite mirizlivi selyanduri nedoebani.