Коментарът е по повод ареста на семейство Малина и Петър Начкови. Семейството разкри, че в събота, 21 януари, тежко въоръжени и маскирани антимафиоти са ги арестували, нанесли им побой и ги откарали до дома им, който разбили с обяснението, че търсят "нещо незаконно". Намерили пет кутии ментолови цигари без бандерол...
Не знам дали е истина, изцяло, частично или не, но едно нещо е очевиден факт - при настоящата липса на граждански интерес и натиск, приемане от обществото на тайнственост и безотчетност от страна на властта и по-специално МВР, такива неща могат да се случват и никой никога да не бъде сигурен дали наистина се случват, дали са правомерни, или не.
Мъглата ми е думата - приемаме безропотно да ни държат в неведение, махане с ръка на противоречиви и абсолютно неадекватни обяснения на МВР шефове за какви ли не случаи. В тая ситуация какво пречи на тая организация да прави каквото си иска, в полза на когото си иска, и да го представя, както си поиска - или просто да не го представя?
Кредит на доверие - ако сме го дали (аз не, но който го е дал) не е ли редно да се поинтересуваме как се харчи? Много се реве по злия съд последните години, но съдът не може да скрие нищо от дейността си - всеки може да изрови информация, да не говорим, че и съдиите не размахват автомати и все пак някакси те са лошите и постоянно под укора на "обществото", а как се разпореждат с дадената им власт хората с оръжие?
Мнителността и пристрастията на мнозина могат да ни вкарат в най-страшното положение, когато ония, що трябва да ни пазят, са ударните отряди на ония, от които уж ни пазят, и ние няма и да разберем, че се е случило под пердето на следствени тайни и медийна пушилка - давате ли си сметка какъв хазарт играем със собствените си животи? А давате ли си сметка, че вече може и да сме загубили всичко, но още да не сме разбрали?
Казвал съм го и пак ще го повторя, жал ми е за малцината останали читави полицаи, но за България единственият вариант за започване на нещо ново е грузинският, и то в по-строга форма - никой, заемал някога длъжност в МВР, не трябва да се допуска повече на каквато и да е държавна служба. Отсяването на брашното от триците вече е невъзможно - няма от кого да се направи.
Тук за разлика от Грузия това трябва да се приложи и към прокуратурата, тъй като тези две организации останаха десетилетия наред работещи без реален контрол и адекватни средства за обществото да има поне бегла информация какво наистина се случва там. Никаква малка поправка няма да изкорени неизброимите плевели, поникнали в занемарения ни заден двор!
Емоционалните изказвания и проявата на неприязън към дежурни врагове на народа не е отчет за дейността. Това достига до нас от устите на властта и за мнозина то действа точно както действат медените обещания на обиграни con-artists (измамници) - карат ги да се чувстват убедени, че всичко е наред, но това което липсва са факти и истински отчет.
Забелязали ли сте, че не от вчера, не от Цецо, а от доста по-рано полицията вече не казва подробности, а смотолевя подозрения под етикета на доказателства? И ние приемаме, че зад такива думи има покритие, но никога не ни го показват реално - не се ли плашите, че това вече е практика, упражнявана от няколко поредни ръководства на ведомството?
Не бих отправил към хората обвинение,че безропотно понасят провалите на властта.И още по специално на МВР.Защото кредитът ни на доверие към държавните ни топ-ченгета е отдавна изчерпан.Но те дори и не мислят да защитят достоинството си с достойни оставки.Просто защото нямат вече дори и огризки от лично достоинство!За това обикновенните хора ги наказват с тягостното си безразличие.Въпреки активната сервилност на частните медии