Ние сме обсебени от желанието да сме наясно, така че четем, проучваме, мерим, съдим, сравняваме, състезаваме се и се представяме. Така трябва, понеже вярваме, че ако не сме съвършени, децата ни ще са тези, които ще плащат цената на грешките ни. Това е голямото и грозно бреме, което теглим.
И се започва... футбол, допълнителни уроци по математика и по пиано (детето го мрази, но заниманията с музика са животрептящи)... и да не забравя да мина през „Монтесори", за да попълня картоните за предварително записване на бебето (да, то е още на три месеца, но нали знаете колко се чака за добрите училища)...
Непременно трябва да сте си оставили време за курс по пилатес, понеже освен целеустремена трябва да сте и секси майка, „яко мамче".
Скачайте в минивана, който всъщност не можете да си позволите (само че кой би могъл да живее само с една кола при такава натоварена програма?), за да хванете заниманието по ранна стимулация и бейби салса в близкия център за бременност и раждане, да се срещнете с дулата, да позирате с коремче за артсесия и после - обратно вкъщи, за да помогнете (тоест да се преборите) с домашните.
Вечерята изисква концентрация; трябва да е нещо балансирано и здравословно, без наситени мазнини. Внимавайте с миенето на зеленчуците - да не остане някоя пропусната следа от пестициди, както и с млякото, което не бива да съдържа хормони, и, о, не - не ми казвайте, че давате на децата вода от чешмата!
Кога невротичното се превърна в нормално?
Не е признак на здраве да се адаптираш към болно общество.
/Джиду Кришнамурти/
Хайде де! Наистина ли това трябва да правим, за да сме добри майки в този модерен свят? Да не би всички да сме пили някоя токсична газирана напитка? Обществото ни продава стилизирани образи на „добрата майка", а опитите ни да достигнем подобни идеали са не само погрешни, ами и вредни за семейния ни живот, както ще видим на следващите страници.
Ако спрете и се замислите, ще се уверите, че идеите за „добрата майка" са също толкова нелепи, колкото куклата Барби е еталон за красота. Всички знаем, че ако Барби беше жива жена, щеше да се извисява на 2 метра, да има гръдна обиколка над 100 см и талия - около 40 см. Е, добре. Според мен, ако добрата майка от картинките наистина съществува, то тя има шест ръце, четири хълбока и е толкова еволюирала, че зърната ѝ са на глезените, за да са сто процента достъпни за лазещото й бебе.
Тя никога няма нужда от сън, винаги е доволна и търпелива, еднакво готова както да излезе на футболния терен, така и да седне да решава тригонометрични функции.
Съумява да е едновременно на три места и винаги разполага с някоя и друга хилядарка, която е готова да пръсне за себе си и децата.
Хайде, не искате да изглеждате така, нали? (Да, знам, като изключим зърната на глезените, останалото не звучи зле.)
Истината е, че подобни образцови майки не са нищо повече от съвременен мит, изкован, за да направи живота ни непоносим. Тези митове създават монолитен разказ, който ни казва какви трябва да бъдем и какво трябва да правим, за да сме добри майки. Не ни стигат собствените ни представи относно добрите майки, ами ни се налага да лавираме из по-големия социален мит за „доброто майчинство".
*Текстът е откъс от книгата на Алисън Шейфър "Край на мита за добрата майка. Как да загърбим стремежа към съвършенство, да си върнем здравия разум и да отгледаме чудесни деца", изд. "Колибри".
