Обичам физическата активност на открито и по възможност сред природата.
Преходи в планината, малко колело, малко ски. Харесвам концепцията за спорта за забавление и развлечение, като форма на самоусъвършенстване, на осмисляне и прекарване на свободното време, която помага за баланса на всичко останало.
Като нещо, което доставя удоволствие и отвъд еуфорията, удовлетворението и "изчистването на главата" от ендорфините, серотонина и допамина, които идват след хубаво физическо натоварване от всякакъв тип.
Затова и не харесвам фитнеса.
Естествено, няма по-добра или по-лоша физическа активност - щом не се стига до крайности или травми.
Не е редно да се противопоставя спортът на открито с този на закрито, и никой не може да каже дефинитивно кой е по-удачен.
Това е въпрос на личен избор, който пък може да се дължи на купища фактори - от среда и култура, през достъп до физически предпочитания и дадености.
Защото крайната цел би трябвало да е една и съща - физическа активност като част от здравословен, балансиран и пълноценен живот. Като средство, което допринася да се чувстваш добре в собствената си кожа - емоционално, физически и психически.
Да се чувстваш добре в кожата си обаче не е равнозначно на външен вид или на това да се стремиш единствено към него.
И това за мен е и проблемът с фитнес културата, в която прекалено много хора се занимават с нещо, което не им доставя особено удоволствие, но пък задава спазване на определени правила и модели с цел придобиване на определено тяло. Често води до бърз и видим резултат, но не допринася особено за пълноценен начин на живот.
Несъмнено заниманията във фитнеса имат много плюсове.
Това е лесно достъпна физическа активност, при която за малко време може да се постигне оптимално натоварване. Не зависи от времето навън, и е нещо, което можеш спокойно да свършиш преди или след работа.
Изключително ефективен е за развиване на сила или подпомагане на издържливостта, помага за отслабване и върши чудесна работа за поддържане на форма и туширане на стреса. Оценявам тези предимства.
И все пак отвъд това обаче фитнесът е скучно, често самотно блъскане насред зала с изкуствена светлина и десетки непознати.
Занимание, което само по себе си трудно може да доставя особено удоволствие на всеки, и не един и двама губят мотивация доста бързо.
Други пък я намират единствено в търсения резултат, който често е я тяло за плажа, я тяло с видими мускули. И, за да се постигне то, се следват сложни и на моменти нелепи като за аматьорско ниво правила - ядат се ненужно огромни количества протеин, следят се пулсове, купува се скъпа екипировка, чиято функционалност не се използва.
Да, физическата активност на открито далеч не е гарантирано по-интересна за всекиго, и изисква малко по-различен тип нагласа. На аматьорско ниво това не е вмъкване на тренировка в графика, а обикновено точно обратното - нагласяне на графика спрямо физическата активност.
Изисква повече време - например да посветиш сериозна част от почивен ден, и обичайно това е и поантата на въпросния ден. Прекарваш го навън, на въздух и слънце, сред зеленина и естествени гледки, което допълнително "чисти главата" и дава още физически и психически ползи.
Постепенно се учиш да наблюдаваш външната, естествена среда по-добре, да се ориентираш по-добре, да разширяваш комфортната си зона, да се чувстваш на открито като у дома си - включително и при не особено приятно време. Особено като не си зает да си гледаш постоянно пулса, времето на велоергометъра или да броиш коремни преси.
Неусетно преодоляваш не само физически и тренировъчни предизвикателства, но и доста собствени вътрешни лимити, докато междувременно подобряваш плавно и формата си.
Често си с компания, т.е. съмишленици, и това придава и специфична социална добавена стойност. Можеш и да си сам, часове наред, което има друго обаяние и емоционален чар.
Не печелиш кой знае какви видими мускули, особено ако нагласата ти е да си доставяш удоволствие и здраве вместо да търсиш резултат и външен вид.
Но се чувстваш на седмото небе. И това си личи.
