Аз пък не смятам, че е кой знае какво геройство да признаеш алкохолизма си. Независимо дали си Ласкин или Пешо.
Всеки има проблеми и всеки търси/намира начин да ги решава. Това че някой споделя личните си драми публично е въпрос на личен избор и в известна степен на възпитание.
Честно казано, съжалявам хора, които търсят вниманието и съчувствието на непознати. Това значи, че не намират сили в себе си и опора в близките си.
Правилно. Признава се изневяра. Алкохолизма не е нужно - той се вижда. Макар че Ласкин ми е дяволски симпатичен, дано не стига дотам докъдето някои други....
Аз съм алкохолик. Наистина е трудно, но лек има. За съжаление никой не може да ти помогне, само ти сам. Иначе е просто - Всеки ден трябва да си казваш единствено:"Днес НЕ Е денят, в който аз ще започна да пия алкхол отново." Само това - няма утре, няма тази седмица, няма цял месец. Просто днес - няма да пия, за утре не мислим. От 4 години и половина не съм пил алкохол. Смело мога да кажа, че това е най-доброто ми решение в живота ми. Жалко за Ласкин, но явно още не е стигнал до момента, в който ще спре. Само от него зависи. Тези глупости за докторите и ограничаването са несъстоятелни. Жал ми е и за Александра, НО все пак, тя не пие и е достатъчно трезва за да може да потърси начини да помогне истински на Иван не само с подкрепа, но и с истинско лечение. Та така, желая му успех.
Не съм съгласен, че било лесно да признаеш на околните си, че си алкохолик. На мен ми се струва, че би било трудно, защото означава да признаеш на околните и на себе си, че си пристрастен към алкохола, и че това е сериозен проблем. Това е трудното, а не да кажеш нещо от сорта на "да бе да, пия много, ама то е щото съм пич".
абе,хелуина алкохолик ли е, или просто се е тъпо копеле