Много възрастни се тревожат, че младото поколение само тъпее и деградира. Не е така. Всяко поколение има своите диаманти и своята плява. Всяко поколение има своите слабости и своите примери за подражание...
Така, де, едно време пиехме, пушехме и бягахме от вкъщи и училище, сега си снимат закуската, обяда и вечерята по 20 пъти всяко, турят му филтър и това им е забавлението. Едно време се слушаше Нова Генерация, сега слушат Жана Шварценегер и Рафи. Плюсове и минуси.
Не е вярно, че живеем в дегероизирано време. Време, в което няма кумири и авторитети. По-лошо е. Героите са ни пластмасови. Измислени са. Всичко е на картинка в Instagram. Изкуствени идоли, които не учат никога никого на нищо. Дори с лошия си пример. Не са и длъжни. Просто бизнес, нали... Всичко отдавна е просто бизнес и кликания.
Не е нужно да си бесен меломан, за да страдаш от болезненото чувство, че преди дори най-комерисалната музика беше стойностна. Хванете един хит на Мадона от 90-те и го сравенете с последното й парче, за което навярно не сте и чували...
Сякаш съвременната музика се прави така, че човек да може да мултитасква, докато я слуша. Нали знаете - в информационната ера всеки прави по 200 неща едновременно и никой няма нерви, сили и енергия да се концентрира изцяло в едно нещо за повече от минута. Ето защо ни се предлага дебилна музика с дебилни текстове, та да не се напрягаме излишно в и без това достатъчно напрегнатото си съществуване.
Дебилна култура, дебилни забавления.
Познайте какво! Бионсе не е най-великата чернокожа боркиня за правата на жените в историята! ЧЕСТНО! Тя е просто добре композиран маркетингов продукт за американци и международни хипстери wannabe, който се продава с помощта на съчинени от огромния екип зад гърба й псевдоценности и на прилепнали бодита с диаманти.
Разни хора обаче се връзват. Дори умни млади българи се връзват на бионсените социални каузи, чиято цел в крайна сметка е да се изкарат едни пари. Капитализъм, батко.
България. Павел и Венци Венц приличат на наистина свестни момчета, отличници по всичко, които са си направили татусите оня ден, след като са започнали да стават известни, защото е куул и чисто имиджово седи по-яко в детските очи.
И все пак се изисква талант, за да допринесеш за затъпяването на едно поколение, докато най-мръсната дума в речника ти е "пишка". Или "пушка" беше... А Хазарта що псувни изсипа в невинните ни тийн уши едно време, па станахме на човеци.
Когато бях на 13 слушах Кърт Кобейн - бащицата на грънча, страшен наркоман и отрепка, истинска рокендрол звезда с наяден от истински молци пуловер и с талант, който промени историята на музиката завинаги. Действието се развива някъде 2002-ра, не е като да кажеш, че Nirvana са били в апогея на славата си...
Завърших "подготве" а.k.а първата година в езиковата парлекла с творчески анализ на предсмъртното писмо на Кобейн... Сега като се замисля... Пубертетски глупости.
Не е хубаво да се друсаш и да водиш безразборен сексуален живот, но и това влизаше в рокендрола като житейска философия, която големите посланици на смисъл в изкуството през последните 5-6 десетилетия изповядваха, докато творяха и се самоубиваха пред очите ни.
Онази магическа частица, която правеше нещата истински, а не пластмасови, която раждаше гениална поезия и революции. Ейми Уайнхаус беше истинска. Но този свят не й понесе.
И днес има истински герои, но сега, повече от всякога, трябва да положиш специални усилия, за да ги откриеш и да ги последваш в морето от халтурен бълвоч и селфи помия.
Ако пък си на 13 е хубаво и да има кой да ти помогне за целта. И то в свят, в който на всички сякаш ни е "се тая, брат", както гласи онзи неотдавнашен БГ хит.
ДИ Позицията ми по всеки въпрос е съвсем ясна и проста : Дефинирайте целта и смисъла. Дефинирайте критериите и стандартите. Дайте възможност след това на всеки да се прояви свободно, без да вреди на другите. И, който естествено излезе отгоре, тъй като отговаря на критериите и покрива стандартите- оставете го да е там, не му пречете, не му завиждайте, не го гонете. Помагайте му и му подражавайте. Няма наш, ваш, техен- важното е да е качествен. Понеже, по същината си, ние не сме врагове- леви, десни... Хората сме едно- човечество. Човечество, което би трябвало да се самоусъвършенства. Досега сме изминали някакъв път на развитие. По него, едни са правили грешки, други -не. При това, едни са правили по-малко грешки, други-повече. Не мижете и не си измисляйте извинения и оправдания-научете ни какви са грешките на миналото, които да избягваме, и какви са постиженията, към които да се стремим. Научете ни как да правим едното и как- другото. Ако можете, научете ни на тия прости неща. Ако не- почтено отстъпете място на други, които ще могат. Нищо повече.
И, по възможност- не ни учете на омраза.
Има една мисъл на Леонардо, че, като гледа, човек трябва да внимава да не вижда това, което му се иска да вижда, а само това, което наистина вижда. Силно идеологизираните хора допускат именно тази грешка. Допускат я фанатизираните атеисти, точно както и фанатизираните религиозници. Слабохарактерните хора търсят удобен случай да оневинят себе си дори за най-бруталните свои грешки, като не пропускат, обаче, с удоволствие да обвинят опонента във всички смъртни грехове, просто ей така, за да си излеят неприязънта от поражението. Липсва им доблест, понеже. Благородството не е слабост. Няма защо човек да се срамува,че иска да развие в себе си благородни чувства. Можеш да обичаш хората, без да предаваш някого. Пример- Христос. А играта на "отбори" задължително изисква омраза. Омразата поболява тези, които й дават място в себе си. Тя е вредна, излишна, първобитна. Хората, които мразят, бързо деградират. Човек трябва да дава място на доброто в себе си. Човек трябва да помни, че по естество е добър. Човек трябва да помни, че е част от голямото, от човечеството. Иначе, животът му се обезсмисля, да. Той става циник. Всеки път,когато Ви подам ръка, Вие я захапвате. И да, сега вече смятам, че няма на какво особено да ме научите. Бъдете здрав. Наистина Збогом този път.