Много възрастни се тревожат, че младото поколение само тъпее и деградира. Не е така. Всяко поколение има своите диаманти и своята плява. Всяко поколение има своите слабости и своите примери за подражание...
Така, де, едно време пиехме, пушехме и бягахме от вкъщи и училище, сега си снимат закуската, обяда и вечерята по 20 пъти всяко, турят му филтър и това им е забавлението. Едно време се слушаше Нова Генерация, сега слушат Жана Шварценегер и Рафи. Плюсове и минуси.
Не е вярно, че живеем в дегероизирано време. Време, в което няма кумири и авторитети. По-лошо е. Героите са ни пластмасови. Измислени са. Всичко е на картинка в Instagram. Изкуствени идоли, които не учат никога никого на нищо. Дори с лошия си пример. Не са и длъжни. Просто бизнес, нали... Всичко отдавна е просто бизнес и кликания.
Не е нужно да си бесен меломан, за да страдаш от болезненото чувство, че преди дори най-комерисалната музика беше стойностна. Хванете един хит на Мадона от 90-те и го сравенете с последното й парче, за което навярно не сте и чували...
Сякаш съвременната музика се прави така, че човек да може да мултитасква, докато я слуша. Нали знаете - в информационната ера всеки прави по 200 неща едновременно и никой няма нерви, сили и енергия да се концентрира изцяло в едно нещо за повече от минута. Ето защо ни се предлага дебилна музика с дебилни текстове, та да не се напрягаме излишно в и без това достатъчно напрегнатото си съществуване.
Дебилна култура, дебилни забавления.
Познайте какво! Бионсе не е най-великата чернокожа боркиня за правата на жените в историята! ЧЕСТНО! Тя е просто добре композиран маркетингов продукт за американци и международни хипстери wannabe, който се продава с помощта на съчинени от огромния екип зад гърба й псевдоценности и на прилепнали бодита с диаманти.
Разни хора обаче се връзват. Дори умни млади българи се връзват на бионсените социални каузи, чиято цел в крайна сметка е да се изкарат едни пари. Капитализъм, батко.
България. Павел и Венци Венц приличат на наистина свестни момчета, отличници по всичко, които са си направили татусите оня ден, след като са започнали да стават известни, защото е куул и чисто имиджово седи по-яко в детските очи.
И все пак се изисква талант, за да допринесеш за затъпяването на едно поколение, докато най-мръсната дума в речника ти е "пишка". Или "пушка" беше... А Хазарта що псувни изсипа в невинните ни тийн уши едно време, па станахме на човеци.
Когато бях на 13 слушах Кърт Кобейн - бащицата на грънча, страшен наркоман и отрепка, истинска рокендрол звезда с наяден от истински молци пуловер и с талант, който промени историята на музиката завинаги. Действието се развива някъде 2002-ра, не е като да кажеш, че Nirvana са били в апогея на славата си...
Завърших "подготве" а.k.а първата година в езиковата парлекла с творчески анализ на предсмъртното писмо на Кобейн... Сега като се замисля... Пубертетски глупости.
Не е хубаво да се друсаш и да водиш безразборен сексуален живот, но и това влизаше в рокендрола като житейска философия, която големите посланици на смисъл в изкуството през последните 5-6 десетилетия изповядваха, докато творяха и се самоубиваха пред очите ни.
Онази магическа частица, която правеше нещата истински, а не пластмасови, която раждаше гениална поезия и революции. Ейми Уайнхаус беше истинска. Но този свят не й понесе.
И днес има истински герои, но сега, повече от всякога, трябва да положиш специални усилия, за да ги откриеш и да ги последваш в морето от халтурен бълвоч и селфи помия.
Ако пък си на 13 е хубаво и да има кой да ти помогне за целта. И то в свят, в който на всички сякаш ни е "се тая, брат", както гласи онзи неотдавнашен БГ хит.
