Нормална сутрин в сряда. Слизам на последната спирка на 7-цата и се запътвам към близките стълби, когато виждам някаква суматоха. Приближавам се и виждам жена на около 30 години в сълзи и пищяща от болка. Викам си "Каква е тази драма рано сутрин?".
В този момента забелязвам, че се е случило нещо с левия й крак. За щастие нямаше стърчащи кости и локва от кръв. Леко подминавам и спирам.
Виждам жена, която говори по телефона, друга, която се опитва да успокои пострадалата и мъж, който също й казва нещо.
Заслушвам се и разбирам, че жената е паднала по стълбите, защото е бързала да хване трамвая. Закъснявала, а това означавало 50 лв. глоба от нейния "мил" работодател.
Ядосах се на този гений на управлението на бизнеса, който в идеята си да си спести някой лев, губи много повече. Но да оставим на страна този жалък "човек".
Жената, която говореше по телефона, се беше обадила на 112. Разбира се, като всеки нормален българин не очаквах линейката да дойде за 10 минути, особено в час пик. Е, не дойде.
Минаха 20-30 минути. Пострадалата, вече изпаднала в паника или шок от болката, ни разказа половината си живот. Имала 3-годишна дъщеря, в момента била болна, живеела наблизо... Дори спомена, че е счетоводител и вчера е пуснала ДДС-то.
35 минути по-късно все още нямаше линейка!
Пак се обадихме на 112 и се разбира, че екипът даже не е тръгнал. В този момент ми светна крушката, че наблизо има болница - "Света София". Обадих се там и попитах дали имат спешен кабинет. Уви, нямат.
След 2 минути чакане ми казаха обаче, че ще пратят линейка за жената. Затворих и обясних на пострадалата, че линейка от "Света София" идва - и в този момент тя просто грейна. Този прекрасен момент на облекчение, на удоволствието да помогнеш на някой тотално непознат...
Не правя реклама на тази болница, тя просто е част от историята. 5 минути по-късно линейката дойде, и вдигна жената.
Докато вървях пеша към офиса си, минах покрай "Света София" и видях как я свалиха от линейката. Реших да вляза да й пожелая късмет, а тя ми каза, че не знае как да ни се отблагодари за помощта...
Всъщност колкото и банално да звучи, тя вече го беше направила: беше по-спокойна.
П.С.: Пожелавам ти бързо оздравяване и да си използваш 6-те месеца болничен - напук на твоя работодател. Благодаря и на екипа на "Света София", които се отзоваха толкова бързо на моето обаждане.
П.С.: Все пак след като проблемът се разреши просто се обадихме на 112, да кажем, че вече няма нужда да идва тяхна линейка.
Булгаристан! Смрадлив и отвратителен !
Нещата не са се променили от времето, когато бях на 20. Двама души получихме оплаквания като задушаване, виене на свят, гадене и т.н., да не изреждам, а линейката не идва и не идва. Дойде след три часа и дежурната сестра, която приема обажданията, ни бе объркала имената по такъв начин (искаха ги предварително), че персоналът на линейката отказваше да ни прегледа. Друг път пак се наложи и отново спешната медицинска помощ бе на ниво - с часове нямали свободен екип. Къде отиват тези пари - от здравни осигуровки, от данъци и такси, от дарения?! Впоследствие имаше доста статии в медиите как с линейка се превозват мебели на лекар, как тук се спрели на закуска или обяд, как там се отбили да си свършат някаква странична работа, как нямало не само екипи, а и линейки. Оплаквания, че лекарите в доболничната помощ вземат заплати от порядъка на 400 лв./мес. Аз обаче какво да направя?! Да разбера ситуацията?! Разбирам я, но си плащам за нищо. Кой харесва парите му да изтичат в канала? Разбира се, радвам се, че се махнах отдавна от милата ни Родина! Тя е много мила и много хубава, но за други.